Извинявам се предварително, ама ана каренина ме провокира и се налага да отговоря. В София няма как да има бурна революционна дейност, защото тя е столица на бейлерберство Румелия /европейската част на Османската империя/, а по-късно на Румелийски еялет. Там е съсредоточена цялата военна, административна и верска турска машина. Все едно да попиташ защо в Цариград няма революционен комитет.
Но това не е повод да нападаш нито днешните, нито тогавашните софиянци. По стечение на обстоятелствата след Освобождението и избирането на София за столица на Княжество България в нея се стича освен местния, но и много голяма част от елита на други градове и села. Хора, които са образовани и които се стараят да внедрят нововъведените книжовни правописни и правоговорни правила, които са усвоили в училище и в университети, в ежедневната реч. Някак нормално става повечето хора в София да говорят, спазвайки тези правила. Така говорят и на децата си вкъщи. Затова и поколенията след тях наследствено са по-близки като изговор до литературния език, отколкото до местните диалекти /включително и шопския/. Но този говор НЕ Е СОФИЙСКИ. Той просто е книжовен. Всяко дете в България има възможност да го усвои, ако внимава в часовете по БЕЛ.
Вземи прочети малко история, защото ти липсват знания. Ще ти помогна малко с кратък цитат от Уикипедия /но има още много и много по-задълбочени изследвания и анализи на тази тема/:
Във втората половина на 15 и в 16 век в София и околните селища и манастири от Софийската света гора се развивива едно от най-значимите книжовно-просветни български средища след падането на България под турско робство - Софийската книжовна школа. В тъмната епоха на робството София дава 9 християнски светци. Първи просиява Св. мъченик Георги Стари Софийский Българский в 1437 г., след него просиява Св. мъченик Георги Нови Софийски Кратовски и Български, изгорен от турците на 11 февруари 1515 г., трети просиява Св. преподобни Софроний Софийски и Български в 1515 г., четвърти Св. мъченик Георги Най-нови Софийски на 26 май 1530 г., пети Св. великомъченик Николай Нови Софийски - 17 май 1555 година, шести Св. свещеномъченик Терапонтий Софийски - 1555 г., седми Св. преподобни Пимен Зографски, осми Св. мъченик Константин Софийски - 1737 г.
Bъстанието на архиереите в Софийско и Самоковско избухва в 1737 г., при подавянето му в края на юли и началото на август 1737 г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу са избити около 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително самоковският митрополит Св. мъченик Симеон Самоковски и Софийски, обесен в София от турците на 21 август 1773 г. - той е деветият софийски светец.
От 17 век градът постепенно започва да запада със западането на самата Турция, освобождението на Сърбия и приближаването на границата до София, в резултат на което изостава в развитието си. Към всичко това се прибавя големият пожар от 1816 г., чумата от 1857 г. и две земетресения — съответно през 1818 и 1858 г. Въпреки това София остава един от големите български градове. В града има консули на Франция, Италия и Австро-Унгария. В 1864 г. градът е център на Софийския санджак в новосъздадения Дунавски вилает, който замества Румелийския такъв, а в 1876 г. градът става център на Софийския вилает, който обхваща цяла централна Западна България от Копривщица до Ниш и от Горна Джумая до Пирот с Орхание, Враня, Самоков, Прокупле.
Българите в София в ХІХ век имат своя община, 7 църкви и 2 светски училища — взаимно (основано в 1825 г.) и класно, а килийни при църквите и манастирите има още от времето на Софийската книжовна школа. В 1867 г. е основано читалище „Цвят``, българското женско дружество „Майка`` е от 1869 г., в 1874 г. е създадена ученическата дружина „Напредък``. Борбата срещу гръцкото духовенство започва още в 1818 г.[19] Тук Баба Неделя основава първото девическо учиище в българските земи. От 1859 г. започват празненствата в чест на славянските първоучители св. Кирил и Методий. На 15.10.1872 г. в храма „Св. Стефан” в Цариград българският екзарх Антим I хиротонисва Първия екзархийски Софийски митрополит Мелетий, в 1877 г. владиката е подгонен, че укрива ботеви четници и изпраща сведения за турските зверства през Априлското въстание, но след кратък престой в Цариград се връща и участва в организирането на Кресненско-Разложкото въстание, той е депутат в Учредителното събрание във Велико Търново в 1879 г., член-кореспондент на БАН, богатата си лична библиотека и 70 000 лв. завещава на Българската гимназия в Солун и на Св. Синод на БПЦ за издателска и просветна дейност.
B 1870 г. Васил Левски основава революционни комитети не само в града, но и в околните села. Видни софийски възрожденци са Димитър Трайкович - член на Софийския рев. комитет, Иван Денкоглу, Сава Филаретов, Йорданка Филаретова, Захари Икономович - Круша, революционерът книжар Никола Вардев, йеромонах Генадий Скитник (Иван Ихтимански) - член на Софийския Рев. К. и игумен на Драгалевския манастир, където Левски често отсяда и прави заседания на комитета, Никола Стефанов Крушкин - Чолака, съратник на Левски, член на Софийския Рев. К., обесен от турците, Георги Абаджията - книжар, куриер на Софийския Рев. К. обесен от турците заедно с Чолака, Киро Геошев (Киро Кафеджи), съратник и ятак на Левски, обесен от турците, хаджи Стоян Книжар обесен от турците, Христо Ковачев член на Софийския Рев. К., заточен в Диарбекир, участниците в Априлското въстание Стойчо Рашков и Тодор Малеев са обесени от турците на Лъвов мост и т.н.
Българите активно съдействат с разузнавателни сведения и водачи на руските войски в Освободителната война. Палачът на Стара Загора - Сюлейман паша, подготвя грозно отмъщение - той дадва заповед градът да бъде изгорен, при което разправата с християнското население е неминуема. Само категоричната намеса на консулите Леандър Льоге и Вито Позитано, a по непотвърдени данни - и застъпничеството на софийския равин Габриел Меркадо Алмоснино спасяват града. Австро-унгарският консул Йозеф Валхард също подкрепя действията в защита на града. Това спасение обаче не се отнася за обикновените българи, над които започват екзекуции. Русите и чуждите кореспонденти заварват 16 бесилки, на които са екзекутирани българи до поседния момент преди навлизането на освободителните войски
Много обичам думите фъркулица, копанче, лобуть, хайванче, въртОглав, прифатничав /обикновено за жена/. Употребявам ги често и изпитвам физическо удоволствие, когато ги изговарям.
Но това не е повод да нападаш нито днешните, нито тогавашните софиянци. По стечение на обстоятелствата след Освобождението и избирането на София за столица на Княжество България в нея се стича освен местния, но и много голяма част от елита на други градове и села. Хора, които са образовани и които се стараят да внедрят нововъведените книжовни правописни и правоговорни правила, които са усвоили в училище и в университети, в ежедневната реч. Някак нормално става повечето хора в София да говорят, спазвайки тези правила. Така говорят и на децата си вкъщи. Затова и поколенията след тях наследствено са по-близки като изговор до литературния език, отколкото до местните диалекти /включително и шопския/. Но този говор НЕ Е СОФИЙСКИ. Той просто е книжовен. Всяко дете в България има възможност да го усвои, ако внимава в часовете по БЕЛ.
Вземи прочети малко история, защото ти липсват знания. Ще ти помогна малко с кратък цитат от Уикипедия /но има още много и много по-задълбочени изследвания и анализи на тази тема/:
Във втората половина на 15 и в 16 век в София и околните селища и манастири от Софийската света гора се развивива едно от най-значимите книжовно-просветни български средища след падането на България под турско робство - Софийската книжовна школа. В тъмната епоха на робството София дава 9 християнски светци. Първи просиява Св. мъченик Георги Стари Софийский Българский в 1437 г., след него просиява Св. мъченик Георги Нови Софийски Кратовски и Български, изгорен от турците на 11 февруари 1515 г., трети просиява Св. преподобни Софроний Софийски и Български в 1515 г., четвърти Св. мъченик Георги Най-нови Софийски на 26 май 1530 г., пети Св. великомъченик Николай Нови Софийски - 17 май 1555 година, шести Св. свещеномъченик Терапонтий Софийски - 1555 г., седми Св. преподобни Пимен Зографски, осми Св. мъченик Константин Софийски - 1737 г.
Bъстанието на архиереите в Софийско и Самоковско избухва в 1737 г., при подавянето му в края на юли и началото на август 1737 г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу са избити около 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително самоковският митрополит Св. мъченик Симеон Самоковски и Софийски, обесен в София от турците на 21 август 1773 г. - той е деветият софийски светец.
От 17 век градът постепенно започва да запада със западането на самата Турция, освобождението на Сърбия и приближаването на границата до София, в резултат на което изостава в развитието си. Към всичко това се прибавя големият пожар от 1816 г., чумата от 1857 г. и две земетресения — съответно през 1818 и 1858 г. Въпреки това София остава един от големите български градове. В града има консули на Франция, Италия и Австро-Унгария. В 1864 г. градът е център на Софийския санджак в новосъздадения Дунавски вилает, който замества Румелийския такъв, а в 1876 г. градът става център на Софийския вилает, който обхваща цяла централна Западна България от Копривщица до Ниш и от Горна Джумая до Пирот с Орхание, Враня, Самоков, Прокупле.
Българите в София в ХІХ век имат своя община, 7 църкви и 2 светски училища — взаимно (основано в 1825 г.) и класно, а килийни при църквите и манастирите има още от времето на Софийската книжовна школа. В 1867 г. е основано читалище „Цвят``, българското женско дружество „Майка`` е от 1869 г., в 1874 г. е създадена ученическата дружина „Напредък``. Борбата срещу гръцкото духовенство започва още в 1818 г.[19] Тук Баба Неделя основава първото девическо учиище в българските земи. От 1859 г. започват празненствата в чест на славянските първоучители св. Кирил и Методий. На 15.10.1872 г. в храма „Св. Стефан” в Цариград българският екзарх Антим I хиротонисва Първия екзархийски Софийски митрополит Мелетий, в 1877 г. владиката е подгонен, че укрива ботеви четници и изпраща сведения за турските зверства през Априлското въстание, но след кратък престой в Цариград се връща и участва в организирането на Кресненско-Разложкото въстание, той е депутат в Учредителното събрание във Велико Търново в 1879 г., член-кореспондент на БАН, богатата си лична библиотека и 70 000 лв. завещава на Българската гимназия в Солун и на Св. Синод на БПЦ за издателска и просветна дейност.
B 1870 г. Васил Левски основава революционни комитети не само в града, но и в околните села. Видни софийски възрожденци са Димитър Трайкович - член на Софийския рев. комитет, Иван Денкоглу, Сава Филаретов, Йорданка Филаретова, Захари Икономович - Круша, революционерът книжар Никола Вардев, йеромонах Генадий Скитник (Иван Ихтимански) - член на Софийския Рев. К. и игумен на Драгалевския манастир, където Левски често отсяда и прави заседания на комитета, Никола Стефанов Крушкин - Чолака, съратник на Левски, член на Софийския Рев. К., обесен от турците, Георги Абаджията - книжар, куриер на Софийския Рев. К. обесен от турците заедно с Чолака, Киро Геошев (Киро Кафеджи), съратник и ятак на Левски, обесен от турците, хаджи Стоян Книжар обесен от турците, Христо Ковачев член на Софийския Рев. К., заточен в Диарбекир, участниците в Априлското въстание Стойчо Рашков и Тодор Малеев са обесени от турците на Лъвов мост и т.н.
Българите активно съдействат с разузнавателни сведения и водачи на руските войски в Освободителната война. Палачът на Стара Загора - Сюлейман паша, подготвя грозно отмъщение - той дадва заповед градът да бъде изгорен, при което разправата с християнското население е неминуема. Само категоричната намеса на консулите Леандър Льоге и Вито Позитано, a по непотвърдени данни - и застъпничеството на софийския равин Габриел Меркадо Алмоснино спасяват града. Австро-унгарският консул Йозеф Валхард също подкрепя действията в защита на града. Това спасение обаче не се отнася за обикновените българи, над които започват екзекуции. Русите и чуждите кореспонденти заварват 16 бесилки, на които са екзекутирани българи до поседния момент преди навлизането на освободителните войски
Много обичам думите фъркулица, копанче, лобуть, хайванче, въртОглав, прифатничав /обикновено за жена/. Употребявам ги често и изпитвам физическо удоволствие, когато ги изговарям.
Ми не ни щат в София-разваляме правоговора. 