Да, хората се местят и са си същите. Аз лично към банери и мърдащи реклами не се привързвам 
- Публикувана: 8 юни 2013, 20:34 ч.
- Последно мнение: 20 март 2014, 17:18 ч.
Жената зодия риби 17
Което,ми припомня,че както обичаме да се носим по течението и като ни наруши нещо рахата и почваме с промените/ на посоките,на местата,на хората........макар,че последното най-трудно го сменям и аз.....давам шансове до откат,и вечно с тая моя вяра в доброто.......на 40 години станах ще стана де,не остана много.... и не се научих,значи........... 
/
/ Какво значи "типична" или "нетипична" риба!? Аз, през всичкото ми време, съм толкова различна, че не мога да се класифицирам дори.
Хем правя промени, хем и звездите чакам да се наредят. Зависи от вътрешното ми усещане за ситуацията, за времето, за границите ми, за мен самата. [/quote]
Е няма как да не се включа тук
Едно към едно съм с това, което Луна казва 
Иначе, както споделих преди време усещането ми за тази година е наистина прекрасно, без да има конкретни причини. Някак усещам, че с по- малко тежест и напрежение ще е натоварена и по- лесно ще се случват нещата.
Аз си харесвам работата, вече 9 години не съм я сменяла, въпреки появяващите се на моменти колебания, които по -скоро идват от съмнението дали си изпълнявам мисията в живота, не знам дали точно го изразявам.
А пък да ви споделя и нещо съвсем странично от темата- днес се върнах от командировка от държава на другия край на света, в която преди година си бях изпуснала полета за Европа( казвала съм тук за това колко уплашена се чувствах) и тогава една страхотна жена от авиокоманията, с която летях, толкова ми помогна с оптимизма си най- вече и действията си, че ме качиха на следващия полет, въпреки че беше най- натоварения сезон. Бях се зарекла да се отблагодаря и за мое учудване като отидох да проверя дали още работи там носейки за нея скромен подарък от България се оказа, че е там и ме помни и много се зарадва. предполагам е зодия риби тази девойка
Та някак ми стана много мило.
Чувството ми за тази година хич не е леко, но то е `щото не съм се трансформирала още в ангелче. Ще видим. Люба, и аз като теб, най-тежките решения ги чакам хубавичко да узреят и чак тогава падат като зрели круши - леко и изведнъж. На някои отстрани може да им се види, че съм нерешителна и съмняваща се, а аз просто изживявам докрай и давам шанс на себе си да се убедя, да съм категорична и да не сбъркам. Тежък и труден човек съм.
Уютен ден да имате от мен! Ще копая на тръстиката аз.
Ще видим. Люба, и аз като теб, най-тежките решения ги чакам хубавичко да узреят и чак тогава падат като зрели круши - леко и изведнъж. На някои отстрани може да им се види, че съм нерешителна и съмняваща се, а аз просто изживявам докрай и давам шанс на себе си да се убедя, да съм категорична и да не сбъркам. Тежък и труден човек съм.Уютен ден да имате от мен! Ще копая на тръстиката аз.
Angel tear,
с работа като твоята, командировки по разни държави, ала бала и аз не бих си сменила работата Даже точно такава работа искам и се моля 
да си намеря! Дано ми се сбъдне мечтата. Много искам да обикалям света и какво по-хубаво да го правя служебно, ако не мога да си позволя лични пътувания 
с работа като твоята, командировки по разни държави, ала бала и аз не бих си сменила работата
Даже точно такава работа искам и се моля да си намеря! Дано ми се сбъдне мечтата. Много искам да обикалям света и какво по-хубаво да го правя служебно, ако не мога да си позволя лични пътувания Много се забавлявах с повечето публикации. Някои казаха, че жените - риби сме доста различни. Аз съм родена на 6 март. Но аз си мисля, че имаме доста сходни качесства щом ми е приятно да чета публикациите, от всяка намирам нещо в себе си. Като че ли в едно езеро плуваме .
.
така е но не защото толкова си приличаме ,колкото си разбираме вътрешният свят...
Много се забавлявах с повечето публикации. Някои казаха, че жените - риби сме доста различни. Аз съм родена на 6 март. Но аз си мисля, че имаме доста сходни качесства щом ми е приятно да чета публикациите, от всяка намирам нещо в себе си. Като че ли в едно езеро плуваме .
.
Момичета, искам да ви питам вие как се държите с приятелите си/ мъжете си? Аз съм много мекушава май, постоянно се караме с моя приятел и като сме скарани винаги плача, а той си дава вид, че нехае. Сега пак сме скарани от вчера, нито ме търси , нито нищо. Иска ми се да изчакам да видя кога и дали изобщо ще ме потърси, но просто толкова много мразя да сме скарани, че пак съм готова аз го потърся. А си казахме тежки думи, обиди, та чак си казахме, че се разделяме...... какви сте вие, дайте ми съвет. Знам, че това не е мястото, не е темата, за което се извинявам, но ми е нужен съвет. 
Когато бях млада и зелена..... горе долу нещо такова като теб.....Сега вече не си позволявам да пренебрегвам себе си....на това ме научи бившия ми мъж.....Мога да ти кажа само,че колкото повече отстъпваш...толкова повече те настъпват....
ето това е истината:
"Мъжът и жената ги делят двадесет крачки и те тръгват един срещу друг. Ти правиш десет крачки и спираш. Ако другия не те чака там, няма смисъл да продължаваш с единадесета, дванадесета ... и така цял живот. Всеки трябва да направи своите десет крачки ..."
Обичайте се .... на първо място себе си и след това всички останали .... 
ето това е истината:
"Мъжът и жената ги делят двадесет крачки и те тръгват един срещу друг. Ти правиш десет крачки и спираш. Ако другия не те чака там, няма смисъл да продължаваш с единадесета, дванадесета ... и така цял живот. Всеки трябва да направи своите десет крачки ..."
Обичайте се .... на първо място себе си и след това всички останали ....
И аз викам, викам... докато се навикам. а ако твърде много ме предизвикат мога и нещо много грозно да кажа. 
След което започвам да подхвърлям ехидни забележчици. Не се харесвам в тези ми моменти, но какво да се прави, природа. Случвало ми се е и да се разплача от безсилие, защото любимото животно /Скорпион/ изобщо не показва признаци, че му пука... И накрая млъквам и не му говоря... а това мога да го правя с дни. И май това е рецептата в нашия случай.
Опитвам се да избягвам спорове, защото обикновено те са предизвикани от толкова незначителни неща. И май се ядосвам повече на причината за спора, отколкото на самата караница.
а ако твърде много ме предизвикат мога и нещо много грозно да кажа. След което започвам да подхвърлям ехидни забележчици. Не се харесвам в тези ми моменти, но какво да се прави, природа. Случвало ми се е и да се разплача от безсилие, защото любимото животно /Скорпион/ изобщо не показва признаци, че му пука... И накрая млъквам и не му говоря... а това мога да го правя с дни. И май това е рецептата в нашия случай.Опитвам се да избягвам спорове, защото обикновено те са предизвикани от толкова незначителни неща. И май се ядосвам повече на причината за спора, отколкото на самата караница.
И аз викам, викам... докато се навикам. а ако твърде много ме предизвикат мога и нещо много грозно да кажа. След което започвам да подхвърлям ехидни забележчици. Не се харесвам в тези ми моменти, но какво да се прави, природа. Случвало ми се е и да се разплача от безсилие, защото любимото животно /Скорпион/ изобщо не показва признаци, че му пука... И накрая млъквам и не му говоря... а това мога да го правя с дни. И май това е рецептата в нашия случай.
Опитвам се да избягвам спорове, защото обикновено те са предизвикани от толкова незначителни неща. И май се ядосвам повече на причината за спора, отколкото на самата караница.
а ако твърде много ме предизвикат мога и нещо много грозно да кажа. След което започвам да подхвърлям ехидни забележчици. Не се харесвам в тези ми моменти, но какво да се прави, природа. Случвало ми се е и да се разплача от безсилие, защото любимото животно /Скорпион/ изобщо не показва признаци, че му пука... И накрая млъквам и не му говоря... а това мога да го правя с дни. И май това е рецептата в нашия случай.Опитвам се да избягвам спорове, защото обикновено те са предизвикани от толкова незначителни неща. И май се ядосвам повече на причината за спора, отколкото на самата караница.
И аз горе долу процедирам така с телето...само дето не викам....просто млъквам...и наистина мога да го правя с дни....а пък и то като ми види физиономията...
...... се започва едно умилкване .... успява да стопи ледовете де....после се хилиме като репички... Препоръчани теми