Частни училища-информативна тема

Алана, трудно ми е да повярвам, че си учител. Приказките за седенето мирно, пеенето на уроците и гледането в една точка мога да го приема от продавачката в кварталния магазин, но не и от учител, освен ако много, ама много мрази професията си и не става за учител. За мен е важно детето ми в училище да научи това, което се взема в часа. Хубава-лоша - това е програмата, и каквито и модерни технологии да ми вкарат в часа, все тая - материалът трябва да се мине. Ако ще е да ползвам училището като забавачница, то хич няма да го пращам това дете там, а ще си го образовам вкъщи! Дотук децата ми са казвали, че около 90 процента от нещата, които се вземат в клас, те ги разбират още там, затова държат да ходят редовно на училище, дори когато съм им предлагала да си останат по един ден вкъщи, ако им се е случвало голямо натоварване извън училище. Моите не са някакви гении неземни, и особено в начална степен не им е било тежко на училище, дори в основна степен, пак не са се оплаквали. Вярно, налагало се е да обяснявам уроци, но то е било не защото им е дошло много взетото за един час, нито защото са гледали в една точка неразбиращо, а защото материалът така или иначе е много и понякога са им се губили някои логически връзки. Правила съм и диктовки, и граматически упражнения, и уроците по Роден край съм обяснявала, но материалът трябва да се усвои качествено, това е! Трийсет и пет минути час за пълволаци и четирсет-четирсет и пет за следващите класове не са мъчение, стига да се редуват дейностите. И дейностите обикновено се редуват. Ако твоите ученици седят мирно и гледат в една точка не знам, това си е твоя работа, но определено моите деца участват активно в часовете, когато нещо не им е ясно задават въпроси, изпълняват съвестно поставените задачи, и дори при най-кофтите учители, които са им се падали досега, пак са успявали да се справят. Те просто знаят защо ходят на училище, знаят че им е от полза да внимават какво говори учителката, да изпълняват задачите и вкъщи да си пишат домашните. Това е мотивация, с която са стъпили за пръв път в училище. Уча ги, че за дванайсте години, които ще бъдат ученици, ще се изредят десетки учители - едни кадърни или всеотдайни, други некадърни или мързеливи, но това не е оправдание те да си питат ушите и да не учат, защото учителят минава и заминава, но знанието си остава за тях самите.

Много добре зная и за вниманието, и за физическата активност и за когнитивното развитие на децата, и за психичното им, и за различните направления в обучителните системи, че и за креативността мога цяла лекция да ти изнеса, барабар с библиография! Няма как да ме стреснеш с обяснения за обучение по чужд език. Кажи ми как се учи езикознанието по български още от начална степен, както и по-наситеният материал по математика от пети клас нагоре, както и химията, и физиката, ако отрочето ти няма да може да си седне на чина и да слуша четирсет минути. Бай дъ уей, повечето програмисти са завършили математически гимназии или ТУЕС и подобни професионални училища, където има доста седяне на д-то и внимаване не само по четирсет минути, а дизайнерите не са някакви волни художници, които се реят из безвремието. Гъвкаво работно време не означава да сутрин програмистът или дизайнерът да се събуди и да си каже "а на мен днес пише ли ми се код, или не ми се пише, и да го откара на цъкане на игрички или проспиване на целия ден"

О, и аз. 
Единствено се различаваме в това, че за мен не е пречка, че някои родители са решили децата им да учат в по-либерални у-ща и че има такива ЧУ. Ами да си има. Покриват ли държавните изисквания - покриват ги. Това, че са по-различни от това, което на мен ми допада, ами чудесно - има доста родители, които това търсят. Няма смисъл да се насилват да харесват това, което аз и ти харесваме.

То, за смятане и аз така смятам, че е редно .... затова и писах, че не винаги се получава и затова е много ценно да имаш подкрепата от страна на учителите и училището.
Подчертавам подкрепа, не да те оставят да си правиш каквото искаш, а бавничко и полека търпеливо да вървите в нужната посока.


Погледнато от този ъгъл - да! В смисъл позицията ни е сходна, просто пътя до нея за едни е по-дълъг и по-труден, а по кой ще минеш не избираш самият ти, а го определя степента на развитие на детето ти и физическа и психологическа и емоционална.
Колкото до Западна Европа, САЩ и шамарите   сме учудващо единодушни  

Какво им е либералното? Че разхождането в час е подкрепа на индивидуалността? За добро или лошо, в момента образователните изисквания са така направени, че всяко дете да може да ги покрие поне за тройка. За да кара лежерно/либерално едно училище, ако ще не знам какви технически и методологични средства да използва, то доста трудно ще покрие целия материал, и то така, че децата да са го усвоили както отличниците в нелибералните училища. Вече е ставало въпрос за едно от най-либералните училища - нукк - и как много лежерно я дават, и който иска си остава там, след като си покрие вътрешния изпит, а в същото време доста деца в основен, че и в гимназиален курс ходят на частни уроци, я за да изкарат шестици на матурите, я за да се класират за АК или някоя от добрите държавни гимназии. На мен, дето съм ужким консерва, АК ми идва твърде много в матрицата, и не мога да си представя дете, което я е карало в по-либерално училище, би издържало натоварването в по-консервативното. Няма как да се кара бавничко, защото материалът не чака. Както една потребителка се изрази веднъж - училище за деца, чието бъдеще е осигурено. В този смисъл, любителите на либералните училища е добре да се замислят дали бъдещето на децата им е осигурено. Ако не е осигурено, на децата ще им се наложи да си седят на дупетата по четирсет минути и да внимават какво говори и какви задачи поставя учителката.

Без да съм сигурна на 100%, но мисля, че тези ЧУ, които по моите критерии са по-либерални, имат и гимназиални класове и нищо не пречи децата да си учат там до края.
Не случайно и друг път съм писала, че, според мен, ако се гони АК, елитните държ. гимн. и после стипендия в престижен университет, пътят е в първия тип у-ща - по-традиционните и академичните. Но доколкото съм чувала от родители от по-либералните у-ща, АК или нашите елитни гимназии изобщо не са атрактивни. Имат вариант да си останат в своите у-ща до края. Ако могат да си позволят, ААУ също е вариант за тях. А пък после ако имат възможност да си плащат скъп университет без стипендия, защо да не се обучават по начин, който желаят. Дори повечето изобщо не ги блазни дори да мечтаят за "Бръшляновата лига". Има такива хора и не трябва да се вкарват всички в традиционния ни модел.

Всички други - ще трябва да наблягаме на по-традиционните методи на обучение.

Това... не го разбирам съвсем. Всеки трябва да има ясна позиция и да държи на нея...
На същия принцип... ти си плащаш данъците, други са решили да не го правят, ти си хвърляш разделно боклука - други не искат, ти си дупчиш билетче в транспорта, други не. Все неща, които не ти пречат нали... Е, да ама на мен ми пречат.
Както и либералните училища - покриването на държавните стандарти... Andariel е написала това, което мисля. Всеки ще ги покрие. Просто ми се ще, когато одъртея съвсем, в тази държава да има повечко хора, завършили нелиберални гимназии

Абе... с настъпването на нощта, позициите ни все повече ще се доближат с повечето родители, като изключим твърдите привърженици на монтесори и подобни измишльотини, смятащи, че постигането на главното А в аз не може да стане без нестандартни методи.

Току-що допълних поста си с нещо подобно на твоите думи, Дани, за осигуреното бъдеще на децата.

Да, моята позиция е подобна. Всичко в либералния модел е прекрасно, но, според мен, това е за хора с доста възможности. Лично мнение все пак.

Пак от това, което съм изчела - дори в САЩ тези у-ща са по-малобройни. По-елитни и желани са академичните със строга дисциплина. Но никой не отрича, че може да съществуват и другите. Все пак тук се позовавам на книги и може някой с личен опит да ме обори.

У нас също са малко този тип у-ща и са с по-малки випуски. Наблюденията ми показват, че големият наплив е към по-академичните у-ща. Затова и не виждам какъв е проблемът, че 20-30-40-50 деца на випуск ще се обучават в няколко ЧУ по-либерално, особено, ако родителите им са им подсигурили бъдещето.

Е, то е ясно! При вечният ми апел за разбиране и за незаклеймяване на различните, честна дума не бих плащала, за да може детето ми да бъде отглеждано либерално и да не си дава зор.
Тук може би Данибон е права и нещата зависят и от материалния статус на родителите и от интересите на детето/децата. Но аз гледам на образованието като на инвестиция и затова прекалената либералност не ми е в таргета. Умереност и гъвкав подход - ДА! Но само с една цел - знания на макс!

 

И на мен, и на мен... Или поне да си останат само в сферата на арт дейностите. Моля се да няма много такива програмисти, че ми е писнало от бъгав код, или недай боже такива лекари...

НО! Allana може да избере каквото си иска у-ще за нейното дете. И аз се радвам, че има и такива у-ща. Показва че пазарът на ЧУ е жизнен и гъвкав, т.е. има бъдеще в него. И ще ми е много интересно да споделя повече за образователния процес и нетрадиционните методи.

Това с училищата няма нищо общо с боклука и билетчетата. Има общо с прогреса, развитието на науката, откритията и т.н. И тук идват надъханите азиатци, срещу лежерно настроените европейци. То добре че ги има тях, де, че иначе като нищо щяха да се сбъднат онези фантастични книжки, които описват как в бъдещето хората ползват научните достижения като шамани - магия, без да разбират нищо.

И на мен ще ми е интересно Алана да разказва как вървят нещата. Поне ще имам още един нашенски източник за сравнение. особено ще ми е интересно как и на какво ниво е покрива задължителният материал.

Учудва ме, как се изхвърляте в преценките и очакванията си. Айви лигата определено няма да се усмихне на всеки. От това вашите деца ще престанат ли да са ценни в очите ви? Всеки от вас познава бивши отличници, на които това, че са били такива, им е единствено постижение в живота.

Да, определено, за голямото си дете бих избрала Монтесори системата. Както са я избрали за принцовете Хари и Уилям, за основателите на Амазон и Уикипедия и немалко други известни и успели хора. Вие сте повече от тях? Ок. Успех.

За Айви лигата не са мои размишления, а цитирах информацията за американската система. Децата от т.н. Бохемски у-ща избират по-друг тип колежи, например, за предприемачи и после поемат семейния бизнес.

Няма смисъл от емоционални оценки кой повече или по-малко би ценил децата си. Някой могат да си го позволят, други - не или просто не смеят. Всеки знае докъде са му възможностите и колко може да помага на децата си.

Тук пак е въпрос на уважение на гл.т. на родителите с по-традиционни разбирания. Не само у нас, а и навсякъде в развития свят изглежда си ги има двата вида родители и двата вида у-ща. Което е чудесно, че има такива възможности. Моята теза е, че никой на никого не трябва да пречи. Всеки сам си преценява кое е добре за семейството му и за детето му.

А защо те да са повече от нас? Какво толкова й е на Монтесори системата, че я смяташ за толкова специална, та чак и селебритита вмъкваш в разговора? На всичко отгоре нито ти, нито аз знаем какво се случва зад вратите от ковано желязо на въпросните родители. Както се казваше в един виц, на всичките споменати, бащите им работят цар, което не е повече от нас, а различно. Техните деца цял живот могат да си лежат и да си папат издръжките, на тях математика не им трябва, което е загуба на интелектуалните възможности. Монтесори е за 3-годишните, а за от седем-годишните нататък само ги забавя.

За моите деца смятам, че имат способности да усвоят много знания и умения, включително с решаване на задачи по математика и физика, което чудесно се допълва с извънкласните занимания. Няма как да станеш добър в пеенето, ако не пееш също така, както и решаваш задачи по математика, за да усвоиш квадратните уравнения. С системата на Монтесори не е нищо друго, освен вършене на това, което децата трябва да научат вкъщи, обаче родителите им са твърде заети със себе си, за да им обърнат внимание през ранните години на детето, когато то е при бавачки. Познай Даяна, макар да е била детска учителка, колко време се е занимавала с децата си, нали това е било против традицията и дворцовите правила!