Американски колеж - четвърта тема

Точно така е, подкрепям на 100%:peace:
Аз самата минавам за "върл противник" на АК, макар всъщност да не е така на принципно ниво, но споделям мнението, че човек трябва да има избор. А няма как да имаш избор, ако не бъдеш приет на две места. Освен това изпитът на АК е уникален и шансът да се опита нещо такова се случва веднъж в живота. Да не говорим, че успешно издържаният изпит в АК е и повод за гордост и удовлетворение. И не на последно място, след това и да изберете друго училище никой не може да ти говори за кисело грозде

ами то гроздето може да бъде кисело на много нива ако правилно съм запомнила, кандидатстват горе-долу около 400 деца за 160 места, даже няма 1:3 съотношение, което не е кой знае каква конкуренция, и в този смисъл гордостта е по-скоро от типа "къде щях да уча, ако можех да си го позволя", не че е излишно и такова удовлетворение

за парка да кажа и аз - видях го в не най-добрия му вид, в този сезон няма как да е иначе, но си личи потенциала като всичко стане зелено; но на мен хубавото чувство ми дойде от основната сграда - минавайки от там събота преди обяд, явно някой имаше уроци по музика, и от прозорците се лееха шотландски гайди... буквално чувството беше сякаш си в друг свят

Сина ми поиска да го запиша за изпит в колежа, без аз да съм насочвала натам (а аз вече имах препоръки от завършили изавършващи там  ). Беше му харесало, че нема бетон и кал, а е едно такова красиво... Като отидох да подавам документи за изпита тъкмо беха цъфнали първите цветенца, децата бяха навън... а когато отидох да взема документите за записването всичко цъфтеше, децата насядали по полянките на слънце, с учебници и лаптопи в ръце по групички си учеха нещичко ... Сина ми учи в много конкурентна среда, състезава се и със себе си   но аз съм спокойна, като е там.

  Отидохме с малкия ми син да вземем батко му в края на първия учебен ден, направихме кратичка разходка на територията на колежа... "Мамоооо, сядам да уча по сериозно, искам да уча тук! Гледай само какво футболно игрище има тука!" "И по развитие на речта почвам да се стягам, че да успея...!" (а не мога да го накарам да вземе книжка в ръце от нездължителните  )

Справката, която получих за втората четвъртина беше още по-подробна от първата и имаше обърнато внимание, не само на справянето с учебния материал, а и на работата в екип и т.н. А знаем че всеки си е по башка луд , а в тази възраст тяхната особено много   Всеки учител при който ходих сподели не само впечатления от клас, а и извън клас в училище - контакти и отношение от него и към него, чувство за хумор... Формата на родителските срещи ми харесва, с изключение на чакенто пред някои кабинети, явно мнооого родители искаме да се видим с учителите по български и математика, а те водят повече класове...



Ами май не е точно така (мое мнение, мое впечатление, мое усещане).
Почти не се явяват деца, които не учат много сериозно, задълбочено и с голям потенциял, т.е. това са бройките които се освобождават от 1во за 2ро класиране на приетите в 1АЕГ, 1НЕГ, НПМГ, СМГ... или се освобождават бройките в колежа... (т.е. конкуренцията е само между 400 от първите 600 на НВО например). А това са едни от най-нахъсаните за учене деца, т.е. не можем да очакваме голямата бройка на всички кандидатсващи след 7ми клас..., децата знаят че не просто приема е труден, после е трудното. А в момента има достаъчно възможности за намаляване на таксата, дори за пълни стипендии на най-талантливите... и не е излишно да се направи това усилие, дори да не се запише после детето там...

Аз обаче не мисля, че трябва да се кандидатства, ако няма никаква възможност да се плаща таксата. Нека не забравяме, че седми клас е тежка година - щадете децата си! Ако колежът наистина иска най-доброто, да обяви 5-10-15 безплатни места, за да е сериозно. И тези места да са за първите, а не за неплатежоспособните. Усещането е различно. А детето има къде да се докаже и на други места. Изпитът по история за НГДЕК си е трудничък, а високата оценка по него ласкае самолюбието, нищо че голяма част от приетите не се записват там. Но ако решат, ще го направят. За себедоказване има и в НПМГ трудни изпити - но и там избираш дали да ти е резерва, или цел. И докато детето ходи на изпити, докато смята балове, си представя как учи в това училище, в онова училище. Накрая избира най-доброто и се разделя завинаги с резервните варианти, които също са се мотаели в мечтите му. Който е можел да избира, знае колко е трудно да откажеш да се запишеш където си приет, защото е ясно, че не можеш да учиш в две и повече училища едновременно. Ами ако АК е най-доброто за детето, ако детето е сред първите 15 примерно? Как точно се казва на дете, че не може да изяде плодовете на собствения си труд? И че никога не е имало шанс да ги изяде? Ами нали и то ще влезе в този хубав двор, за който говорите, и то ще чуе звуците от прозореца, ще се влюби в училището, ще заслужи мястото си в него и... няма да го получи. И то не защото е предпочело друго училище, а защото ще му попречи нещо, което няма нищо общо с ума и личните му заслуги. Какъв толкова може да е един изпит, че да си заслужава напрежението в тази и без това трудна година, като на всичкото отгоре този изпит не ти гарантира достъп до училището дори ако си го издържал блестящо?

Химикал, хареса ми поста ти.
Има достатъчно пробни изпити във формата на изпита на АК и ако детето иска само да се пробва, по-добре ми звучи този вариант.
На истинския изпит сякаш е добре да се явят или деца, които поне малко се колебаят за колежа, или пък са пълни непукисти спрямо достойнствата му.

 Погледни от другата страна на това чакане . Това са алтернативните родителски срещи. Така се запознаваш с родителите на приятелите на детето ти и обменяш ценна информация.

Наистина не бях се замислила, как ли би се чувствало дете, положило усилия да влезне в така желаното училище и то сред първенците, но да не може да се запише поради финансови причини. Сигурно ще е голямо разочарование за детето, а и за родителите. Моят син въобще не е ходил в Колежа и не знае, какво представлява изобщо, нарочно не го записах на курсове за Колежа, да не го натоварвам излишно. Искам да е спокоен на изпита, да не го възприема като нещо жизненоопределящо, както и за изпита на НБО. Казала съм му , че има много училища все някъде ще го приемат. Съмненията, ако го приемат в АК са по-скоро мои - струва ли си да дам 30000Е за едно средно образование, но това е друга тема.

ама какво значи да се колебае детето? може да се колебае, само ако преди това родителят му е казал - "така и така, сине/дъще, имаме тука едни готови 60 хил за следващите пет години, ти си на ход"

аз такива думи не мога да кажа; за 1-2  години напред, с определен процент намаление - мога да планирам отсега, но липсата на сигурност във финансирането всяка следваща година доста би ме притеснила и натоварвала със съмнения

затова съм казала на 12-годишния си син - имаш шанс 2:400 да впечатлиш [ето това е конкуренция вече!], ако успееш - евала и нататък нещата зависят от теб; как се казва обаче на 16-годишен пубертет, че ще го върнеш в кварталното училище (защото няма къде другаде след 9-10 клас), защото са ти излезли криви паричните сметки?

Разсъждавайки прагматично от страна на колежа, защо на дете от първата десетка с високи доходи трябва да се предлага намаление на таксата или отхвърляме въобще съществуването на подобна възможност? Откъде имате информация, че при разглеждането на молбите за стипендия окончателното решение не се влияе и от класирането?

Софи е права!   На мен също са ми ценни не само срещите с преподавателите, но и с другите родители. Много интелигентни и приятни хора, с които е удоволствие да си на една опашка.    (Малко носталгично става май в 12-ти клас и за родителите!   )

Ironic , лично аз бих подкрепила отпускането на няколко стипендии за успех! Мисля, че идеята е чудесна!

Химикал, аз съм напълнно съгласна с тоя пост. Не бих пратила свое дете да кандидатсва там, ако не смятам да намеря начин да го финансирам, ако го приемат!  

Колкото и да е тежка годината едно явяване на изпит просто отнема един ден от уикенда и толкоз. С нищо не натоварва децата, ако не се готвят специално. И баш този изпит няма аналог.
Пък и да имаш избор никога не е излишно независимо от финансовите възможности на семейството. Даже семейството да няма пари да плати, това може да се промени след време, а има и стипендии все пак. До последно не се знае - може пък да отпуснат много голяма стипендия. 100% без шанс са само тези, които не са кандидатствали

Но и аз мисля, че ако се обявят десет безплатни места за първите 5 момчета и 5 момичета нещата ще изглеждат по-различно.

Кандидатстването за стипендия не е само по "неплатежоспособност" и това не е най-важния критерий (може дете с по-висок бал и по-висок семеен доход да получи по-голям процент финансиране от друго с по нисък бал и по-нисък доход), особено за пълните стипендии. За тях се поканват 12 деца от кандидатствалите за стипендия (май с най-високия успех само), които се явяват на допълнителен писмен изпит, 6 или 7 от тях на събеседване и от тях 3 имат пълни стипендии (за целия период на обучение) на останалите е предложено финансирне (до 90% от таксата). За всяка година се кандидатства по отделно за частичните финансирания, като пак критерия "успех" е много важен, ако не и по-важния.
Според мен този начин на определняне на пълните стипендии е по-добър от единствено само оценката от приемния изпит. Ами ако точно в този ден суперталантливо дете е било с хрема и главоболие и е показало 80% от възможностите си а не 90%!?!? Колежа не предлага 5, на практика предлага 3 безплатни места.

И не разбирайте, че таксата не ни идва висока. И че този начин на кандидатсване за финансиране не ми е притеснителен (не знам следващата година дали ще е 20% или 50% или изобщо няма да има такова...) и че не правя постояно сметката за най-лошия финансов вариант (пълна такса и евентуален заем), но си заслужава да се опита и да се кандидатсва за стипендия.

официалната информация от сайта на Колежа е друга
това според мен изключва вероятността да се даде по-голямо намаление на по-състоятелно семейство

Антеа, а това как противоречи на написаното от мен?
Стипендия получават само тези, които докажат, че не могат да плащат пълна такса. Размерът на намалението зависи от много неща.