Ще бъда кратка.
Предистория:
Софиянка съм. Живях на Орлов мост до преди 9 години. Понастоящем в Младост.
Историята:
Поради отсъствие на децата съм го ударила на живот.
Вчера в скромната компания на един симпатяга и една дама се отправяме на разходка в центъра.
С метрото до ЦУМ. Там следва известно лутане в коя посока да излезнем . Разбира се не уцелихме правилната. Нищо! По спомени трябва да сме в подлеза на ЦУМ. Някога там имаше сергии. Сега все едно в друг град попаднах. Четох история на разкопките, разглеждах разкопките, разказвах на компанията си за Св. Петка...почувствах се като един истински турист в собствения си град.
Излизаме от подлеза пред ЦУМ.
Шок!
Улицата я няма. Последно като минавах имаше улица, сега има площад с артистични саксии.
Почнах да ахкам, да разглеждам, да коментирам, да се въртя и оглеждам. Щях и с телефона да снимам, ако имах телефон, който да прави снимки.
Минахме през подлеза на Министерски съвет, там пак има какво да се види , каманаци, ала-бала. Четохме писанията по витрините за новите открития в София. Истински туристи! Полицаите наоколо тактично и учтиво ни упътваха накъде да се отправим, видимо взели ни за не местни индивиди.
Целта!:
Имахме цел -Халбите!
Минавайки покрай парка пред двореца бях приятно изненадана от огромното количество софиянци разпускащи наоколо. Замислих се, че не съм я виждала така жива никога.
Лавирайки из множеството бързо движещи се деца-камикадзета, прелитащи предмети тип топки и един момък, каращ колело на една гума( кака за малко да го гушне, язък, той зави
) , невредими стигнахме до другият край на парка. Там вече бях много впечатлена, колко са го стегнали Народния театър. Май-май не съм ходила в центъра твърде дълго.
Продължихме разходката към Славейков. Там по план трябваше да има много сергии с много книги, за да си избера поне едничка. Имаше малко сергии с много малко книги.Не си избрах нито една. Пак се показах неподготвена. Нищо, казах си, ще се впусна по магазините. Намерих съмишленик в лицето на дамата, но не и на господина, който видимо бе отегчен още преди да се отправим към първия. Ма, той си е виновен. Къде е тръгнал с две жени..... С ужас разбрах, че в Младост цените са по-скъпи от центъра Никакви Пътеки повече, само Графа!
Не музиканта, улицата визирам дами
Такааа стигнахме Халбите.УРА!
Те за моя радост се оказаха същите. Май там съм ходила по-често последните години
Вечерта завърши страхотно!
Та мисълта ми бе, от това срамно излияние, че се почувствах като турист в града си. Оказа се, че знам много повече за другите градове, които с удоволствие посещавам, но не и за София. А тя расте, както винаги, но не старее, само хубавее. В случая расте в дълбочина. Както се оказа, къде се копне, все нещо ново изниква.
Вие обръщали ли сте внимание колко е красива София и колко много се е променила?
Извода!:
Трябва по-често да излизам в центъра!
Предистория:
Софиянка съм. Живях на Орлов мост до преди 9 години. Понастоящем в Младост.
Историята:
Поради отсъствие на децата съм го ударила на живот.
Вчера в скромната компания на един симпатяга и една дама се отправяме на разходка в центъра.
С метрото до ЦУМ. Там следва известно лутане в коя посока да излезнем . Разбира се не уцелихме правилната. Нищо! По спомени трябва да сме в подлеза на ЦУМ. Някога там имаше сергии. Сега все едно в друг град попаднах. Четох история на разкопките, разглеждах разкопките, разказвах на компанията си за Св. Петка...почувствах се като един истински турист в собствения си град.
Излизаме от подлеза пред ЦУМ.
Шок!
Улицата я няма. Последно като минавах имаше улица, сега има площад с артистични саксии.
Почнах да ахкам, да разглеждам, да коментирам, да се въртя и оглеждам. Щях и с телефона да снимам, ако имах телефон, който да прави снимки.
Минахме през подлеза на Министерски съвет, там пак има какво да се види , каманаци, ала-бала. Четохме писанията по витрините за новите открития в София. Истински туристи! Полицаите наоколо тактично и учтиво ни упътваха накъде да се отправим, видимо взели ни за не местни индивиди.
Целта!:
Имахме цел -Халбите!
Минавайки покрай парка пред двореца бях приятно изненадана от огромното количество софиянци разпускащи наоколо. Замислих се, че не съм я виждала така жива никога.
Лавирайки из множеството бързо движещи се деца-камикадзета, прелитащи предмети тип топки и един момък, каращ колело на една гума( кака за малко да го гушне, язък, той зави
) , невредими стигнахме до другият край на парка. Там вече бях много впечатлена, колко са го стегнали Народния театър. Май-май не съм ходила в центъра твърде дълго.Продължихме разходката към Славейков. Там по план трябваше да има много сергии с много книги, за да си избера поне едничка. Имаше малко сергии с много малко книги.Не си избрах нито една. Пак се показах неподготвена. Нищо, казах си, ще се впусна по магазините. Намерих съмишленик в лицето на дамата, но не и на господина, който видимо бе отегчен още преди да се отправим към първия. Ма, той си е виновен. Къде е тръгнал с две жени..... С ужас разбрах, че в Младост цените са по-скъпи от центъра
Никакви Пътеки повече, само Графа!Не музиканта, улицата визирам дами
Такааа стигнахме Халбите.УРА!
Те за моя радост се оказаха същите. Май там съм ходила по-често последните години
Вечерта завърши страхотно!
Та мисълта ми бе, от това срамно излияние, че се почувствах като турист в града си. Оказа се, че знам много повече за другите градове, които с удоволствие посещавам, но не и за София. А тя расте, както винаги, но не старее, само хубавее. В случая расте в дълбочина
. Както се оказа, къде се копне, все нещо ново изниква.Вие обръщали ли сте внимание колко е красива София и колко много се е променила?
Извода!:
Трябва по-често да излизам в центъра!
Хода и зяпам, а устата ми отворена, очите ококорени..................... а сина ми вика, че съм голяма селянка / това да не се приема буквално от хората, живеещи в село/ 
За "Славейков" оспорвам - сергиите за книги винаги са от край до край.
