Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 23

 Катина , така си е . Няма какво и да се замислям . Иска си  нещата така , както са били първия път .
   Защо обаче ?
   Дават му някаква сигурност най-вероятно . Как обаче да му обясня , че сигурността не зависи от цвета на дрехата , от съчетанието на еди коя си дреха с еди кое си бельо , че асансьорът тръгва и си стигаме до вкъщи даже и някой друг да натисне копчето , а не само той ....
    Е, обяснявам му , но .....

    Да , ако имаш желание , наистина бих се радвала да ми преразкажеш какво сте коментирали .  

     Да призная за ОКР-то за първи път разбрах от логопеда на детенцето ( тя е учила и психология) .  

   Какво , според теб , би могло да се нарече ОКР ? Сигурно си имаш определена представа за това разстройство .

.

Катина, аз бегло го мернах сериала, но ми направи впечатление, че говореха за страховете и как са ги превъзмогнали. Тогава не ми мина и през ум, че става дума за ОКР и мъж ми превключи канала. Той е изцяло против да гледам подобни филми и клипове
За Канистерапията - всъщност се оказа, че не е точно за превъзмогване на страха, но помага и затова и да. Първо кучето легна, Гого го гледаше плахо отдалече. Понеже аз галех кучето дойде и се гушна в мен. Хванах му ръката и го пипнахме. Той обаче се концентрира върху опашката И така, докато не реши да легне върху него така, както го карат да легне върху коня
Аз не съм от майките, които много много се съобразяват със стериотипите на децата. Може да греша, но така го чувствам. Ако цял живот се съобразявам с тях, то как ще ги избегнем ?!? Споменавала съм преди 2г. как той не искаше да слиза от колата, а бяхме канени на детски РД във вила в Железница. Рева, тръшка се, кара ме да сядам в колата и да си тръгваме. Паркирах колата точно пред вратата и оставих отворена вратата. От коли други нямаше как да ме е страх, защото ако не идват до конкретната вила просто нямат работа там в планината Порева порева и дойде сам доброволно.
Подобен случай вчера, с който съм горда и с двамата. Човека знае,че всеки път от касата на Била си взима малко шоколадче. Заради добавките, които му давам обаче не трябваше да яде половин час след прием, а беше пил току що. Спрях на касата без шоколади. Помрънка, но беше вързан в колата - количка. Залъгах го с любимия надпис WC (не знам какво толкова го впечатлява) и забрави за шоколада. Чак не повярвах колко лесно се получи - значи можело.
Напоследък обаче изпада в някакъв панически страх да не го изоставя. Отказваше да влиза в детската градина. Сега пак така реве истерично, когато го оставям в Пумпелина. Ако е за логопед/психолог - няма такива истерии. И това от 2 месеца насам, Продължава да отказва да ходи в къщата на баба си. дори и пред къщата им, където той много обича да си играе Споделих с психоложката, обаче не можем да предположим на какво се дължат тези истерии към този момент

n_alex76 Благодаря ти за отговора! А ако някой има повече информация за sun-rise program, ще се радвам да я сподели.

семейство Атанасови в youtube като напишеш son-rise autism и излизат много клипове, включително и от официалната програма с видеоблог на повечето им техники. Книгата ще ти напиша по-късно как се казва защото ми е излетяла от главата, мога и да ти я дам за четене(след като нашата баба я прочете) ако си от София и района.
Дори да не разбираш много-много английски гледай клиповете, там хората толкова изразително говорят и жестикулират, че и двете ми деца ги гледат като хипнотизирани. Опитвам се да уловя именно този начин на привличане на вниманието.

Книгата е Децата Аутисти - Джонатан Леви
Пиши ми на лични, може да измислим нещо

ОКР го познавах бегло защото ми е втълпено да не го допускам. От години ми втълпяват психолозите да внимавам да не се получи нещо такова, защото лицата с диагноза аутизъм са как да кажа ......предразположени ли - или по точно има висок риск да се засили стериотипа до ОКР. Този сериал ми изясни точно какво е. Различно е от аутизма. констанца го обясни добре, но Калифорния също смята, че са колкото различни толкова и близки и сходни. Четох доста форуми в които хората споделят какво изпитват, как го преодоляват и какви затруднения изпитват от това. Но понеже са сходни състоянията с ритуалите на децата с аутизъм ми направи впечатление, че терапевтите използват сходни методи до тези които аз и Доника и много терапевти прилагаме. А именно не избягваме проблема и не допускаме стериотипите, а ги нарушаваме. Нямам никакво намерение да търпя ритуали не само защото ми е трудоемко, а защото е опасно за детето да живее с ритуали.

Децата с аутизъм ги е страх от промяната, защото не разбират какво се случва в околния свят. Не разбират речта, не разбират какво бърборят хората, не разбират местата през които минават, не осъзнават околния свят както ние сме го научили. Обаче минавайки за първи път по даден маршрут вече визуално го запомнят и им изглежда най безопасен и най малко плашещ от целия останал свят, който им е чужд и плашещ. Тръгват по този маршрут, тръгват с тази дреха, натискат копчето на асансьора и отварят винаги те вратата, защото това са го правили и им е най познато. Смяната на маршрута ги плаши, защото не знаят, че ще има смяна и не са опознали новия маршрут. Колкото и да им обясняваме думите ни не помагат кой знае колко докато не го изживеят вече смяната на обстановката. Най лесно става с предварителен визуален план маршрут. В белите страни се използват карти ПЕКС, а при нас можем с подръчни безплатни материали. Селма ще ти говоря конкретно за твоето дете, защото ще ти е трудно да наместиш моят например или друг личен пример в своята ситуация. Можеш да направиш следното. Имате план да отидете в неделя при психолога и после в клуба, където ходите. Примерно говоря. Знаеш, че той държи да е там с червената блузка и смяташ, че тази блузка му дава сигурност. Можеш да подходиш така. Още днес му казваш днес е четвъртък - показваш календара. В неделя ще ходим с метрото при при психоложката - написваш на едно листче логото на метрото и я поставяш пред него, после написваш на друга карта името на психоложката  или буквата и, или я нарисуваш. Малко листче колкото пекс карта.  След това казваш ще ходим в клубчето, което харесваш и поставяш до картата на психоложката логото на клубчето или символа с който свързва детето клубчето. След това ще се качим на метрото и ще се приберем. Пак сложи рисунка или логото или влакче на една карта. Да станат редичка от карти с последователността на действията. Сега много е важно това. за вашия случай. Нарисувай на друга карта човече и надпиши отгоре неговото име. Кажи това си ти - ето ти ще ходиш първо тук, после тук и с тази карта, която е той ходите предварително по дадения маршрут върху картинките. На картата, която е нарисувано от теб детето оцвети блузка и панталонки в този цвят в който искаш да е облечен - различен от цвета който той иска. По този начин детето визуално свиква, че в този ден ще се ходи там и там и ще има цвят на дрехите различен от избрания от него. Когато дойде неделя приготяш дрехите предварително около него да ги види и да свикне с цвета който вече е в главата му от обясненията ти. Като стане време за тръгване кажи хайде да припомним какво ще правим днес неделя е имаме час при психоложката. Повтаряте упражнението с картинките и ходещата карта с неговия лик отгоре и даваш да облече дрехите, които са с цвета на картинката. И следвате този план точно по схемата.
На другото ти ходене при психоложката обаче лекинко смени плана, като добавиш ходене с трамвай вместо метро или пък добави купуване на сладолед по време на пътя. Не сменяй целия план, а много малко от него. Ти ще прецениш какво да смениш. Прави се това визуализиране с картинки, защото на тях зрителната им памет е водещо сетиво и най много информация носи когато видят нещо. Говоренето и обясненията са в повечето случаи буууууууууууу психоложка , буууууууууууу ядене, буууууууууу в къщи.Чуват само думите чиито смисъл разбират добре, но думите, които не са разбрали на 100 процента ги пропускат покрай ушите си.
Ще ги научат разбира се и тези думи - всички ще разберат. Знаете, това че изговарят думата не означава че я разбират както трябва. Но ги учат постепенно - няма страшно.

За ходене в магазина. Изрязват се снимки от рекламните брошури в пощата и се подреждат по реда на пазаруване - първо картинка на олио, после брашжно и т.н. И се спазва първия път точно плана на пазара. На следващото излизане в магазина леко се добавя нещо в реда на пазаруване или отпада нещо от реда на пазаруване. Ако детето е запознато предварително къде и какво ще прави в магазина - зрително запознато - ще изтърпи по лесно пазара - даже ще му хареса. И още нещо - ако пазарувате олио от Била - нека на картинката която сте изрязали да не се вижда лого на магазин Европа например - това ще го обърка. Хубаво е да знае в кой магазин ще ходи да е видяло предварително логото на магазина в картиката на плана за пазар. Постепенно това визуализиране преминава само с изговаряне на плана - в никакъв случай не бива доживотно да му редим картинки на детето преди излизане. Когато дойде момента - при всяко дете идва по различно време.

Когато се прецени може да се опита по време на пазаруването да се опитаме да добавим към списъка нещо извън плана, като по пътя споменем, че ни се налага да вземем и сирене например.

Това е терапевтичния модел. Аз обаче прилагах паралелно с това и метода на Доника - няма пък ти да натиснеш асансьора ще се редуваме един път ти, един път аз. Няма все ти да отваряш вратата - един път ти един път аз. Сега само аз  

Стана дълго - да ти търся ли старите ни коментари или обобщението ми за конкретния ви случай ти е достатъчно. Не ти бутам акъл нали разбираш - пригодих го за вас преразказа.

Тази книга я има на български. http://apteka.framar.bg/30025895/%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0%D1%82% … D0%B5%D0%B2%D0%B8

.

⅞ ...and Happily Ever After, от София ли сте? Къде ходите на ерготерапия?
Катина Много добре си го обяснила. Малко момента с картинките все не го правя както трябва Иначе обяснявам всичко предварително. Понякога става само с обяснения, понякога не.
Например много ми беше притеснено как ще реагира на метрото.
Качваме се аз, той и психоложката. Първо се стегна и притесни. Притисна се в мен и се пооспокои. На следващите пъти, ао трябваше да чакаме отива допейката и сам си нарежда - чакаме, чакаме Само един проблем - толкова му хареса, че не иска да слиза понякога
И друго, което започна от около 3 седмици да прави. Започна да се почуква по главата или по крачета. В началото все правех забележки. Сега се опитвам да си наложа, че не говиждам и не ми прави впечатление. Към момента не успявам Странното е, че съвпадна като момент с приемането на лекарствата за паразити и ваксините и даде регрес. Вече по другите 'параграфи" влиза в релси, но остана това.

Доника, хрумна ми нещо. Знаеш, че се смята за добър признак регреса след тези лекарства. Ама защо???
И ето как си го представих по детски. Казваш по други параграфи влиза в релси. Това е нещо като да стои мивката запушена и изведнъж като я отпушиш и водата изтича бурно и прави водовъртеж и мехурчета - странична реакция. Нещо като на нашите деца изведнъж им отпушваме мозъка и те са толкова изненадани от това, което им влиза в главата, че си почукват главата да наместят вътре целия обем от информация, който влиза на струя като водовъртеж  . Май е нужно малко време да се свикне мозъка с влизащата информация и ще спре да се почуква и да я намества 

Мда, има логика

.

Момичета вижте това видео, мисля че ще ви е полезно

По-скоро не. То за ерготерапевт се учи само в Русенския университет, ако не се лъжа.

    Катина , много изчерпателно ! Много благодаря !      

    Ще си заимствам някои от идеите .  
    За ОКР-то специално имам грижа да се дообразовам .
    Нещо съм изпуснала какво е казала Констанца за сравнението на аутизма с ОКР .
    
    Не знам защо се сещам и за този пост на Доктор Ал , въпреки че в него се говори за шизофренията . Би ми се искало и той да се изкаже по въпроса .  

     Сещам се и за един някогашен познат , който имаше ОКР (и не беше аутист ) . Последното се изразяваше в това , че той непрекъснато си миеше ръцете и се страхуваше да пипне нещо "мръсно" ,  изтъркваше ги буквално до кръв ......