Къде е грешката?

  • 20 017
  • 200
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 1 120
Виждам връзка между пиенето на съпруга и отношенията му с родителите.
Докато е живеел с родителите си, се е алкохолизирал. Докато е бил скаран с тях е спрял и пиенето.
Сдобрява се с мама и тате, започва редовно да им гостува и отново е зависим от алкохола.
Дано греша!

# 46
  • Мнения: 4 560
Не се връщай при родителите му. Гостувай им ако се налага, но не и да живееш там.

Пиенето според мен е най-големия ви проблем.

Можеш ли сама да гледаш двете деца? Твоите родители знаят ли как живееш? Помощ от тях?

# 47
  • Мнения: 3 484
Манипулират те. Грешката ти е, че им се връзваш, та и виновна се чувстваш. Усещат те, че се колебаеш и усилват претенциите и натиска.
Аз бих се чувствала предадена от него - след всичко, което са ми причинили, да ме кара насила да общувам, та даже и да живея с тях...
Изобщо не бих се замисляла над казуса. Не ме грее как щели да се променят отношенията, сътвореното вече би ми стигало да не повторя.
И хич, ама хич не бих се интересувала от страданията му по мамината фуста. Да се оправя с наранената си чувствителност, ти трябва да защитиш преди всичко децата си от подобна среда.
Изобщо, стой си където си, пък той да си взема решенията и носи последствията и отговорностите.

# 48
  • Мнения: 517
Виждам връзка между пиенето на съпруга и отношенията му с родителите.
Докато е живеел с родителите си, се е алкохолизирал. Докато е бил скаран с тях е спрял и пиенето.
Сдобрява се с мама и тате, започва редовно да им гостува и отново е зависим от алкохола.
Дано греша!

Да, точно така. Мисля, че средата у родителите му влияе така. За съжаление не мога да го променя. Той няма да спре да се вижда с родителите си...... Ще загуби нас...избирайки тях...... риск, но какво да се прави. Това ще е неговият избор.

# 49
  • Мнения: 326
За нищо на света не бих се върнала, на твое място  Peace Ще склоня евентуално да ги посещавам, най-вече да разуча ситуацията. 
Алкохолът е ужасен бич, имам пример в моето семейство, както и на мъжът ми. Опитай се да говориш, потърси помощ и съмишленици сред някакви ваши близки приятели, брат, сестра, някой, който той харесва и уважава. Но ако не вдява, бих те посъветвала да уредиш живота си, също и този на децата си, докато е време.
Но от личен опит знам, че човек като затъва, като му говориш рядко схваща, а по-скоро му избива на агресия и нерви. Мен би ме било страх...а да се живее в страх не си е работа.Особено заради децата.
Но се опитай да поговориш с него.Може би ако направите и двамата усилия, компромиси.кажи му, че не искаш да се връщате, че трябва да имате свой дом и самостоятелност, също и да спре пиенето..в замяна ти ще се опиташ да се спогодиш с техните, ще ги посещавате заедно. 
Имаш ли подкрепа от някой близък? В случай, че нещата не се развият добре...

# 50
  • Мнения: 241
Не се връщай, не си го причинявай.
Както сама казваш, отношенията между двама ви са лоши, ако отидеш там, ще си сама срещу трима.Огромно психическо натоварване, което няма да ти донесе нищо добро, напротив.

Каква е причината той да иска да се върнете, какво обяснение ти дава, когато разговаряте? Извинявай, ако си споменала, но не разбрах.

Да не сме плащали за наем. Жилището било празно и т.н. А, когато беше сърдит с родителите си друга песен пееше. Просто, според мен не му се живее повече под наем.
Ако обърнеш парите за наема в бира, ще ти просветне за "празното жилище". Имаш проблем с половинката си, а не с родителите му. Ако наистина онова жилище е празно, защо не го даде под наем? Така хем ще си бъдете отделно, хем онзи наем ще покрива вашият наем.

# 51
  • София
  • Мнения: 12 579
Не се връщай, не си го причинявай.
Както сама казваш, отношенията между двама ви са лоши, ако отидеш там, ще си сама срещу трима.Огромно психическо натоварване, което няма да ти донесе нищо добро, напротив.

Каква е причината той да иска да се върнете, какво обяснение ти дава, когато разговаряте? Извинявай, ако си споменала, но не разбрах.

Да не сме плащали за наем. Жилището било празно и т.н. А, когато беше сърдит с родителите си друга песен пееше. Просто, според мен не му се живее повече под наем.
Ако обърнеш парите за наема в бира, ще ти просветне за "празното жилище". Имаш проблем с половинката си, а не с родителите му. Ако наистина онова жилище е празно, защо не го даде под наем? Така хем ще си бъдете отделно, хем онзи наем ще покрива вашият наем.

Ами защото не е негово, а на родителите му. А те вероятно нямат мерак да подпомагат финансово снахата.

# 52
  • Мнения: 24 467
Къде е грешката?
В това, че сте допуснали да живеете с родителите на един от вас- това е голяма и често срещана грешка по нашенско. Ако го направите отново- пак ще сбъркате и то при наличие на вече натрупали се аналогични грешки.
Не ви знам и кога сте решили да имате деца- когато сте заживели заедно или заживяхте, понеже първото било на път. Втора огромна нашенска грешка е, че рядко млади хора живеят заедно самостоятелно достатъчно дълго време, за да се опознаят добре и чак след това да решат да имат деца.

Причината беше в това, че бяхме изцяло контролирани от родителите му. Нареждаше ни се какво да правим, кой да влиза в жилището, кой да не влиза. Имаше многократни караници между съпруга ми и тях. И на практика бяхме принудени (да не кажа изгонени) да напуснем жилището. Намесва се и алкохолът.

....Караха се, биха се, сдобриха се. Кръв са. Кръвта вода не става. Тя вода не става, ама и не се пролива залудо. Ако възрастни се бият- за мен това е атестат, че с тях обща работа нямам.

Искам да отбележа, че със съпруга ми сме имали много проблеми. Свързани са с алкохола и голямото количество бира в последно време. Преди пиеше водка, ракия и други спиртни напитки. Спря да пие, но в последно време започна да пие отново, но бира. По 2 литра на ден, понякога по 4, понякога и по шест. Мърморя му, говоря му да спре, че не тръгва по хубав път. Отношението ми към него се превърна в безразличие, когато прекалява с бирата. Вероятно имам вина за това, но не мога да преглътна това да го виждам опиянен. Физиономията му се променя. Все едно не е той.
Това си е чист битов алкохолизъм. Може да се помогне, но човекът с проблема трябва да си го осъзнае и сам да поиска. В противен случай светлина в тунела няма и трябва да се спасяваш сама, да спасяваш и децата.

Проблемът идва сега, че съпругът ми иска да се върнем отново в жилището на родителите му, а аз не искам. Прощавала съм, преглъщала съм много неща, но този път няма да се върна. Не зная дали се влияя и от съветите на приятелите ми, които смятат, че ако се върна ще направя грешка. Веднъж се бях изнесла, върнах се..и нищо не се промени. От семейството им(умишлено няма да цитирам от кого) чух приказки, че съм боклук, парцал, че никой няма да ме вземе, ако не е мъжът ми. Била съм комплексарка, свиня за разплод и т.н. В същото време се кълна, че аз не съм таила лоши чувства към тях. Виж, аз не вярвам, а не е и нормално при такива полюции човек да не "таи лоши чувства" и е полезно първо да си го признае пред себе си. Не боли, честно е и води до решаване на последващи проблеми.

Мъжът ми сега иска да се виждам с родители му, да ходя в тях с него. Кара ме да се чувствам виновна и наистина успява. И това е част от проблема ти- чувството за вина. Признай си, че мразиш тези хора, че не би живяла никога с тях и че имаш пълното право да не желаеш да ги видиш след горното. Сподели с мъжа си най- откровено. И си гледай живота. Пък той да прави каквото ще. Чувствам се виновна. Дали наистина грешката е в мен?! Дали да разваля семейството си, заради всичко това. Какво означава да развалиш семейството си? Не искам да го дърпам назад. Ми той сам се дърпа към полата на мама и бутилката на тати. Заради мен и той да живее под наем Голяма част от цивилизования свят си живее под наем. В държави като нашата населението се тика по сто души в един апартамент с обувалката и после се вайка що не може да се гледа с околния свят. , да теглим кредит за собствено жилище и т.н. след като той смята, че може да живее в бащиното си Е, като смята- да живее. Няма как да го спреш, а и не бива. Щом му е мила бащината стряха...  Rolling Eyesи нищо нямало да е същото като се върнем. Проблемът е наслагван и аз не мога да се примиря и с бирата му, макар, че не всеки път прекалява. Стари обиди от родителите му и от тяхното семейство, аз си ги спомням и ме карат да не се връщам никога назад. В същото време съпругът ми се измъчва. И казва..ти се чувствам унижена, а никой не пита мен аз как се чувствам..


Допустимият компромис от твоя страна е да го оставиш да си се вижда с роднините си и толкоз. Без теб.

Последна редакция: вт, 09 юли 2013, 13:17 от Judy

# 53
  • Мнения: 364
Грешката е в постоянното сравняване, търсене, драматизиране...
Спомням си темите ти, в които възхваляваше майка си и се оплакваше от свекитата. Спомням си, че сравняваше кой какво купувал на децата и колко пари давал. При сравненията неизбежно се появяват проблеми. Приеми, че хората са различни и всеки разбира нещата по различен начин.
Казваш, че съпругът ти е на път да изгуби теб и децата. Това ми звучи като извадено от сапунен сериал. А дали ако ви загуби вас с децата изгубените няма да сте вие. Никой никого няма да изгуби ако си говорите, обсъждате и търсите заедно решения.
И...поставяй се от време на време на мястото на другия. Ти обичаш майка си - многократно си го заявявала. Хайде помисли си как би се чувствала ако съпругът ти поиска да ограничиш сякакв контакти с нея защото ти влияе зле. Твоите искания спрямо него му причиняват същото.
Направи допустимия компромис - виждай свекитата от време на време, позволявай на съпруга си да ги вижда - родители са му, но настоявай на самостоятелност. И съответно се подготви да понесеш цената на исканата от теб самостоятелност - кредити, безпаричие, трудности с отглеждането на децата. Така - всичко си има цена.

И...два литра бира не ми се виждат нещо толкова страшно.

# 54
  • София
  • Мнения: 12 579
Ау, да. Два литра бира изобщо не са много. Как да са. Какво е за българския мъж някакви си пикливи 2 до 6 литра бира дневно.
Ама ако ти е в къщата пак ли така ще говориш?

# 55
  • София
  • Мнения: 62 595
•    Коя консумация на алкохол се смята за умерена? В различните държави са приети определени честота и количества на употреба, която се смята за умерена. Поради съществуващите разлики, Световната здравна организация (СЗО) приема, че за пълнолетните жени и всички хора над 65 години умерена консумация е едно стандартно питие на ден, а за пълнолетните мъже до 65 години – 2 стандартни питиета на ден, като не става въпрос за всекидневна употреба

Всекидневната консумация повишава възможността от създаване на толеранс и възникване на зависимост, затова през седмицата трябва да има най-малко 2 дни, през които не се употребява никакъв алкохол.
•    Кое питие се смята за стандартно? За едно стандартно питие (според СЗО) се смята това, което съдържа около 13 грама чист алкохол или:
-    330 мл. бира с обемно съдържание на алкохол 5%
-    140 мл. вино с обемно съдържание на алкохол 12%
-    70 мл. ликьор с обемно съдържание на алкохол 25%
-    40 мл. концентрат (уиски, джин, водка, ром) с обемно съдържание на алкохол 40%
http://www.drugsinfo-bg.org/bg/drugs-alphabet-5.html?force_print_version

Простата сметка казва, че в почти литър бира има 15 % алкохол, а в два литра са 30 %. Все едно всеки ден по почти една ракия. Не изглежда много, но всеки ден? И то при положение, че вече е бил на водка в миналото. У нас се шири битов алкохолизъм и се видя на едни протести преди години как хората излязоха на улицата заради домашния алкохол, но не и заради образование или здравеопазване. Пиещо население сме, но се успокояваме с това, че не се оливаме като някои западняци или като руснаците.

# 56
  • Мнения: 24 467
Кой не се олива? Тоя дето пие средно две големи бутилки бира сам на ден?

Искам да отбележа, че със съпруга ми сме имали много проблеми. Свързани са с алкохола и голямото количество бира в последно време. Преди пиеше водка, ракия и други спиртни напитки. Спря да пие, но в последно време започна да пие отново, но бира. По 2 литра на ден, понякога по 4, понякога и по шест. Мърморя му, говоря му да спре, че не тръгва по хубав път. Отношението ми към него се превърна в безразличие, когато прекалява с бирата. Вероятно имам вина за това, но не мога да преглътна това да го виждам опиянен. Физиономията му се променя. Все едно не е той.

А с шест литра направо може не да се олее, а да се удави.
Вярно сме бая спокойна и толерантна нация ние. Даже на квалификации, като цитираните по- горе, не обръщаме внимание, толкоз сме широко скроени, че чак се ветреем на бял кон.

# 57
  • Мнения: 20 412
Простата сметка казва, че в почти литър бира има 15 % алкохол, а в два литра са 30 %.

Не че като цяло не си права за алкохола, но не можеш да събираш така процентите - и в една малка и в 2 литра бира процентът алкохол все си е около 4. Виж, промилите алкохол в кръвта не са.

# 58
  • Мнения: 1 301
За мене 2 л на ден не са нормални, а за 6 да не говорим.

# 59
  • Мнения: 24 467
Простата сметка казва, че в почти литър бира има 15 % алкохол, а в два литра са 30 %.

Не че като цяло не си права за алкохола, но не можеш да събираш така процентите - и в една малка и в 2 литра бира процентът алкохол все си е около 4. Виж, промилите алкохол в кръвта не са.
Да, разликата е в количеството поет чист алкохол накрая.
Аз вода 6 л. не мога да изпия за два дни, какво остава бира по вечерно време...

Общи условия

Активация на акаунт