Къде е грешката?

То изобщо не става въпрос и затова колко алкохол е поет. Става въпрос за един битов алкохолик, който подгъзува на мама и тате от години и който изобщо няма да се поправи, защото досега не е дал никакъв сигнал, че иска да го направи. И най-добре е да излита от наеманото жилище и да не растат тези две деца в такава кофти компания.

Да, разбира се! Става въпрос за количество алкохол като мерни единици, а за промилите в кръвта е друго нещо. Едва ли много хора се усещат колко точно алкохол има в различните питиета. Бирата е невероятно подценявана откъм алкохолност, а два литра на ден е твърде много.

Има хора които като изпият дори 200 мл. бира се напиват и дори може да станат заядливи и агресивни,както и такива които може да изпият 2л. и нищо да им няма.
Не че не е зависимост,но въпроса е доколко тя му пречи да си изпълнява ежедневните задължения,доколко му вреди на него и най вече на околните.
Ми то има и други зависимости,например цигарите.Това повод ли е за развод,например?

Нищо общо нямат цигарите. Вредят по друг начин- когато се кади вкъщи, на главите на домашните.
Алкохолизмът променя трайно същността и поведението на индивида. Това е основният проблем, а не дали се срива под масата от петата чаша и може от раз да различи кой от трите пътя, дето ги вижда пред автомобила си, е истинският, че да поеме по него.
Тук си говорим за системност, за наливане всеки ден.
А са рядкост хората, които сами си признават, че се опиват от два- три литра бира. О не, нашите са герои. И петорка не им пречи. Тъй си мислят те.
Ако ще и като кандилница накрая на един отявлен алкохолик да му доливаш и по една 50-тограмка, промяна у него е налице.

тези, които се напиват от малко по-трудно стават алкохолици от държеливите с двата литра. Мен повече би ме уплашил човек, който си пие по два литра бира всяка вечер, отколкото този, който изпие една чаша и видимо се напие.

Ба те сакъ алкохолиците, пили десетилетия, си се опиват вече от 50-тограмка твърдо гориво или чаша вино/ бира. Имаме едни такива. Единият вече се катурва само като помирише. Е, като е бил млад е бил държелив- с по шише ракия е издаянвал за ден, плюс по едно "безалкохолно" вино по "прасешко" време и бира с кифтета.
Установили са го хората- редовното насмукване променя човека- бавно и сигурно, като личност.

http://www.puls.bg/health/inquisitive/news_1725.html
"В първата фаза се наблюдава психична зависимост, повишаване на толеранса към алкохола, загуба на рефлекса за повръщане, загуба на спомени за някои събития по време на опиването.
 
Във втората фаза се появява физическа зависимост, наблюдава се най-висок толеранс към алкохола и алкохолна промяна на личността, изразяваща се в избухливост, жестокост, склонност към лъжи, егоизъм.
 
В третата фаза толерансът към алкохола намалява и се задълбочава алкохолната промяна на личността, появяват се гастрити и язви на стомаха и дванайсетопръстника, чернодробна цироза, тремор на ръцете и т.н.

Синдромът на алкохолна зависимост е съчетание от телесни, поведенчески и мисловни разстройства. Употребата на спиртни напитки придобива много по-висок приоритет за алкохолика, отколкото ежедневните му дейности, работата, семейството и приятелите."

С толерантност към алкохола се почва баш- "Е, колко е то, 2-3 бирички...", "Да обърнем 5-6 дупенца...", "Аде по една мечка..." и т.н. 

http://www.puls.bg/forum/viewtopic.php?f=26&t=27275

Ами да ти кажа и двете неща не са за предпочитане. Един познат се напиваше от една бира, а и понякога после почваше и с другите алкохоли.. И все първи се напие от всички и гаджето му се срамуваше...

Добре е да си държалив с алкохола, но същевременно с това на нямаш афинитети към перманентно запиване.

Имах предвид друго - човекът, който вижда, че една бира му влияе зле, е по-вероятно да избягва изобщо да пие. Другият, който държи на алкохол, ще се подлъгва все повече да пие и неусетно ще затъне.

Склонността да се драматизира, преувеличава и преекспонира води обикновено до грешни решения. Как разбра, че подгъзува на родителите си. От това, че иска да живее в тяхното жилище, а не под наем, това ли следва? И ако ще гледаме така, това, че се е изнесъл под наем с жена си, не означава ли, че подгъзува на нея ?

Как реши, че не е дал сигнал, че иска да се поправи. Нали вече веднъж е напуснал жилището на родителите си и опитва с жена си да започнат наново. От това по - ясен сигнал какъв? Може би трябва да се вгледа авторката в това, което го кара да си промени решението.

И как така с лека ръка реши, че той трябва да излита от жилището.

Не е ли по - добре всеки да се постави на мястото на другия и заедно да търсят грешки и решения. А за да се стигне до сегашната ситуация все си мисля, че причините не са само в единия. Ние тук получаваме едната гледна точка - нормално е да виждаме грешките на съпруга. Но най разумното решение е да посъветваме авторката да се вгледа и в себе си и заедно да търсят решението.

"Не е ли по - добре всеки да се постави на мястото на другия и заедно да търсят грешки и решения. "

По- добре е, спор няма. Но ако човек има проблем с алкохола, той самият рядко си го признава, а ако не си го признае, то няма и как да му се помогне. Посмей да речеш на един пиян, че е пиян. Дори и когато е трезвен алкохоликът, пак трудно се приказва с него по темата.
Така е и с доста други лични проблеми, за жалост- няма ли ги личната настройка и осмисляне на проблема, няма и нужната промяна.
Ясно е, че когато иде реч за проблеми в семейството, най- често причините са у двамата. Но те няма никога да се решат, ако семейството биде надзиравано от родителите на единия съпруг. Напротив, по този начин нещата ще се задълбочат, съвсем сигурно е.
А да се поддържат зорлем отношения с хора, дето те имат за "свиня за разплод" и както беше останалото там- от това смисълът е точно никакъв.

Да кажем, че имам наблюдения, за които не е нужно да те информирам.

Не просто иска да живее в тяхното жилище, иска да живее с тях.
Не е нормално, човек, който има свое семейство и отдавна е преминал възрастта да се държи за полите на мама, да предпочита съжителството с родителите си, при положение, че освен съпруга, има и две деца.
Подобна опция е в рамките на допустимото, ако касае семейство, което е под угрозата да остане на улицата и с уточнението, че е временен вариант.

Вторият ти въпрос не мога да го приема и за шега, нелеп е...

Това е кръчмарска сметка от типа "ако мине"... е, не мина. 

оооо, чак сега зацепих! леле, много съм се изложила! 

Както и да го смятаме, два литра бира на ден са ужасно много!

Момичета, някои остават подведени, че сме живели заедно с родителите му. Не, не сме. В отделно жилище, но е тяхна собственост.

В отговор на някои коментари бих казала, че вероятно и аз имам вина. Ставам раздразнителна на моменти, изнервена, тъжна, нацупена. И това е, когато видя променената физиономия на съпруга ми след поетото количество бира.

Той пие всеки божи ден по минимум 2 литра. Не пропуска и ден! Понякога пие малко, яде, почива си, после пак пие бира, но пресушава бутилката. Понякога се прибира, сяда на дивана и започва да пие бира, без да е ял цял ден. Казва, че така си почивал, гледайки телевизия.  

В същото време бих казала, че е грижовен към нас, но е факт, че той харчи много пари за бири. Общо взето се опитвам да работя на сигурна работа, защото му нямам доверие. Днес, ако е с мен, утре може да го няма, след като бирата му е за развлечение.

Не мога да кажа, че нямаме хубави моменти, но бирата му ме измъчва. Не може един мъж да се държи по този начин!

Моята вина и държание са провокирани от неговото държание. Ако той не се налива и аз съм усмихната, весела, закачлива. Пие ли.. светът се срива около мен. Говорили сме много в последните месеци по темата. Откакто започна да се среща с родителите си започна да прекалява с пиенето. Не съм го спряла да ходи. Родителите са му. На мен няма да ми е приятно, ако той ме спира да ходя при майка си. Но никога не съм го задължавала да идва с мен при майка ми. Ако му е приятно да дойде, ако не.. да си стои вкъщи, да излезе или да отиде при неговите родители.

В последно време ми задава въпроси..Защо искаш да ме откажеш и от бирата? Отказала съм го от водка, ракия и други спортни напитки, за което ми бил благодарен..но защо и от бирата..какво толкова ми правел..... Било нормално да пие бира. За него е нормално, но не и за мен. В неговото семейство това е нормално..но не и в нашия дом....... Така мисля аз...

И наистина ли според вас той е алкохолик?
Не трепери, не е изнервен, ако не пие ( е случвало се е да не пие..но мн рядко..). Твърди, че може и без бира, но му било навик......