Юлката не мъти вече като квачка, а е горда тя кърмачка! - тема 33

Слагам в скрит текст, защото е "мрън"
Ние вчера инцидентно ходихме до педиатърката за да тушира пъпчето, че й е паднало малко по-рано и сега по-бавно зараства. Ей направо ми се скара. Първо като й свалих памперса за да види пъпчето, тя се беше наакала и за капак се напишка. Аз обаче не се бях подготвила, защото трябваше за нула време да я сложим в кошчето и да бързаме. И тя ми изнесе лекция как винаги трябвало да имам мокри кърпи, памперс и Епикризата й като я посещавам. Аз докато ми обясняваше, съответно я почиствах с мократа кърпа, която ми даде и тя накрая ми направи забележка "И стига с тая химия!" Колко много химия съм й сложила с тая мокра кърпа! Като се наакала - направо на чешмата. А като се напишкала - без да я бърша. Какво й имало на урината? Попитах я не е ли много киселинна, а тя се усмихна леко иронично и каза, че важното било да не влиза в гънките. Ама аз как да зная къде има?! Почиствам си я наред.
ЛЛ ме беше посъветвал дупето да мажа със Судокрем, а всички останали гънки с Бочко, другото вече с лосионче. Тя като я видя и ми се скара защо така съм й изсушавала кожата?! Това бялото било цинк, защо съм я мажела с тоя Бочко! Само лосионче!
После ме пита Вигантол давам ли й за рахит и й обясних, че ЛЛ е казал от 15 ден по 1 капка, пък тя ми се изсмя и само дето не се плесна по челото колко съм малоумна едва ли не. Заповяда ми от днес да почвам по 2 капки.
И накрая, понеже пъпчето го тушират с Ваготил, ние щяхме да купуваме по първоначално нареждане на ЛЛ. Тя, обаче, май разбра, че сме го купили Ваготила и аз несъзнателно вместо Вигантол, казах Ваготил и се обърках в имената, та не пропусна да ми обърне внимание да не й дам това за пъпчето, че съм щяла да си отровя детето.
Зная, че не трябва да се връзвам, ама много тъпо ми стана от цялото това нещо. Сякаш съм ебати глупендера и едва ли не "Тая как ще си отгледа детето!". Пък то който питаш - различно ти казва. В болницата на последната визитация доктора като обясняваше и вика "Да не им давате сега тези глюкози! Това са пълни глупости!" А до всяко бебе в кошчето стои по едно шише с глюкоза. Ами противоречат си. Аз как да зная кого да слушам?! И как няма да ставаш на луда калинка и да се чувстваш лоша майка.
Важното е, че наддава. За 6 дни си е върнала рожденото тегло (т.е. върнала си е свалените 230 гр) а ръста й ми каза 52 см Пита ме колко се е родила, казвам 54. И тя пак се изсмя и записа, че е 52. Да ми е жива и здрава, спокойна и да си хапва да качва нормално, пък ... Само трябва да внимаваме с храненето, да въведем режим на поне 2 ч 30 мин (или още по-добре на 3 ч) по не повече от 20 мин. сучене. Че иначе ако станела много дебела, можела да направи пъпна херния. Дано да влезем лесно в ритъм.

Какво ви е усещането? На мен ми се струва доста "широчка" и чак като правя някакви усилия си излизат въздухчета Така ли ще е завинаги? Да ходя за рекламация, ако е така.

На 5 месеца беше и отиваме на консултация при някаква друга лекарка, че нашият педиатър беше в отпуска и тя като почна...я, това дете с 6 пръста, викам да, има си израстъче, ще го оперираме като стане на 7 месеца, ооо, има и пъпна херния, викам няма пъпна херния, много си му е добре пъпчето, аааа, ти ли ще ми кажеш, купете си лепенки и елате да го залепя, много хубаво ще стане...мъжът ми тук гледа в захлас, как може нашият пердиатър нищо да не е видял, после вика, оооо, ама той и хърка, викам физиологично е, така е откакто се е родил, казаха че ще премине до 6тия месец, мек хрущял в гръкляна, тя само измрънка тук нещо, той пък взе, че и върна докато го размяташе наляво-надясно, викам й има рефлукс детето, връща, ама и това щяло да мине до 6тия месец, после видя, че има и запушено слъзно каналче и ми вика, а това какво е, викам ми правим масажи, ако не мине до 2 седмици ще го отпушат (слава богу добре се справих с масажите и мина малко преди датата за операцията, поне от тази пълна упойка се отървахме), та накрая като си тръгвахме и тази лекарка ми вика, и да знаете, много ще ви е трудно с това дете, кой знае какви още проблеми ще има, може би и няма да се развива както трябва, малеее, идеше ми да я убия и така да беше (а е факт, че наистина всичко се оказа физиологично и премина с времето си, сега няма и помен от всички тези дребни проблемчета, детето си е напълно здраво, просто за съжаление всичко що можеше да се прояви, се прояви при него), та и така да беше какво си мисли, че ще го обичам по-малко ли или че ще се грижа по-малко за него, а мъжът ми супер доволен, че ще му лепи пъпчето, е познайте дали му го залепи (от всички неща само пъпна херния нямаше ), а после се оплаках и на педиатъра и му казах, че повече при тази жена няма да отида никога...