Мит или истина е, че всеки мъж иска да има момче?

Той мълчи по въпроса за цифрите, а според сестрата това е така, защото са повече мъжете, които искат момичета, а той лично от е от тези, които се радват на момчета.

Ако съдя по мъжете, които познавам - истина. Което не означава разбира се, че не обичат дъщерите си и не им се радват. То е горе-долу същото и с мъжките майки - обичаме чедата си разбира се, но ни се иска осъществимо или не, да се радваме и на момиченце. Скоро ми се роди племенница, както и бях пожелала на родителите, нищо, че таткото в началото желаеше друго. Сега всички много й се радваме. 

Още помня думите на една бивша колежка,пенсионерка вече, с двама големи сина:
"Щастливи са родителите, които имат дъщери..."    

Синът е гордостта, дъщерята- радостта. Клиширано малко, но го чух от Данчо Караджов и ми хареса.
Иначе, не знам. Според мен на един нормален човек от 21 век не би трябвало да има значение дали ще има син или дъщеря.
 Това за рода ми е много смешно. Ще продължи фамилията Иванови. Голям праз  Тя и дъщерята може да не си сменя фамилията, че и внуците(ако има такива) могат да са с фамилията на майка си, щом е  толкова важно името Иванови да не се прекъсне 

Е, не мога да се сдържа начи. Продължава се рода, не фамилията. А това става не с името, а със "семето" 

Със "семето" ми звучи още по-абсурдно. И да се посееш дъщеря, пак ще й се радваш и обичаш и пак, живот и здраве, тя ще роди внуци, които ще носят от скъпоценното ти семе. Всъщност, точно името за губи, гена /щото ми е гнусно да използват другата дума/ се продължава. Е, не всеки комплексар го разбира.

Еми това им е в подсъзнанието, не можем да ги виним.

Andariel, така е, но у нас, в традицията, е много по-силна връзката с майката, отколкото тази с бащата. Дори ако вземем литературата, все за майки се говори, все майките песни пеят за децата си, тръгнали да се бият за идеята. Бащата никъде не се споменава, освен с условното "бащино" огнище.
Преди много се интересувах от антропонимия и на много места срещах теорията, че при въвеждането на официалното презиме, много по-логично у нас би било да се вземе името на майката, защото те и така са били известни хората- Марииния син, Пенкината дъщеря...но се е взел руският модел с името на бащата (руската литература е по-благосклонна към бащите от нашата  ).
Извинявам се, че няма нищо общо с темата, просто ми е интересно  

Чак мюсюлманско едва ли. Цялата европейска култура и семейните отношения и наследяването са изградени на идеята за патриархата. Малко са културите по света, които смятат жените за водачите и първа линия на наследяване на гена и йерархията. Ние, слава Богу, не знаем какво е война, но момчетата са важни за бащите и за рода и общността, защото те са водачите и защитниците, явно това им е вкоренено по някакъв начин, да са в група, боен отряд. Затова и момчетата правят банди, а не момичетата.

pticasprujina, в подсъзнанието ни е създаването на потомство като продължение на рода. Но на много, искрено се надявам да не са повечето, им е набито в главите от традиции, родители /вкл. и майки/, религии и т.н., че това продължение е само с раждането на син. Да, не можем съвсем да ги виним мъжете, но и не можем безкрайно да ги оневиняваме и  да похранваме подобни мисли у нашите мъже и още по-лошо - да ги насаждаме у синовете си.

Извинявам се, че тотално си омотах постовете, още не съм пила кафе  Горният ми пост замина в небитието, за сметка на отговора към Andariel 

Нещата не са чак толкова страшни. Както много майки казват "искам момиченце, за да му връзвам панделки", така и бащите казват "искам момче, за да ходим на мач".

Да, много хора сякаш не осъзнават, че всъщност майката е тази, която вкарва софтуера. Когато четях биографиите на нашенските исторически личности, винаги ми беше много важно какво пишат за майката. И много се кефех на майките какви са били напредничави и бойни за времето си.

Само не знам как ще има водачи и защитници, ако не ги роди някой 
И друго много интересно - майката е важна, пък дъщерята - маловажна /не продължава рода, не е равна по достойнства със сина/. Не е зле да започнат хората с такова виждане да си поупражняват мисленето 

Явно доктора чака статистиката да стане в полза на неговото мнение и тогава ще я оповести   

На доктора извадката му е изкривена. Щеше да има смисъл от неговата статистика, ако всички мъже на всичките му пациентки отиваха на прегледите, защото така щеше да ги пита всичките. А сега той може да пита само тези, които са отишли, а може тези мъже да са отишли, вече с предварителната нагласа, че 4няма значение какво е, важното е да е здраво".

Аз това го чух за първи път в тази тема и искрено ме учуди. Не мога още да си го обясня, т.е. да видя това, което вярващите в него виждат. Особено ако детето е копие на майката, например 

Тук нямат връзка разни феминистки лозунги за значението на жените.
За мен жената е най-важна  Мисля, че е съвсем логично да мисля така, след като съм жена. Единици са жените, които не го мислят, обикновено имат големи проблеми, мачкани са и контролирани.
Логично е мъжът да си мисли, че мъжете са по-важни и силни.
Не знам защо си мислите, че хората са толкова извисени и "еволюирали",   като реално не са.Животни сме, водят ни инстинкти и някои наслагвани с векове и хиляди, милиони години представи и убеждения.
Не може в общество, където се взима името на мъжа, където векове наред мъжете са наследявали и управлявали, да няма желание за мъжка рожба.
Почти всеки мъж иска момче, освен за да вършат неща заедно, да продължи името, да продължи самия него. В което не виждам абсолютно нищо лошо и ненормално.
Дълго време аз исках момче, защото ми изглеждаха по-лесни, не трябва толкова да пазиш, да обясняваш, няма ги онези моменти в началото на пубертета. Но после реших, че дъщерите са по-интересни.
 
Връзката с майката е естествено, да е по-голяма.И не е само в България.Така е при цялото човечество и животните. Тя е изначална, всяко дете, още от раждането си търси личност, върху която да проектира нуждата си от майка. Върши го несъзнателно, водят го инстинкти.
А и майките стоят вкъщи и обгрижват, утешават. Бащата възпитава и работи, ходи на война.
Нормално е да ти е мило, за този, който ще те прегърне като паднеш, а да изпитваш респект към този, който ще ти каже да станеш и да не плачеш. 
Тези неща са логични и заложени в нас и не са лоши.
Лошо е, като си катил и имаш изкривени представи за половете и някакво изключително върховенство.Навил си си на пръста нещо и нараняваш и вредиш на всичко живо около себе си.

Моята лекарка, при прегледа, когато каза, че е момиче, се обърна към мъжът ми и каза "Е айде другия път". Аз казах, че за друг път може и да не се навия.Тя отвърна, че всеки мъж иска момченце, та трябва и тях да зарадваме. 
Колкото лекари, толкова и приказки и мнения.