Всяка прилика с действителни хора е случайна!
Хазар и Зилян - една история, която може да бъде написана от мен, от теб....от всяка от нас....
"Хазар" - на хубава възраст, с добро образование и прилична професия и естествено.... под някаква форма "Бурджу" Но той се влюбва д скромната и естествена "Зилян", преоткрива я бавно, с търпение и голямо любопитство, изчаква я да го приеме в сърцето си, влюбва се и решава...въпреки всички и всичко - Тя е жената на живота му!
Няма по хубаво нещо от първите стъпки на влюбването ...любими книги, филми, разходка в парка ръка за ръка, счупено токче в паветата и носенето на ръце до колата....
Външни фактори и "доброжелатели" никога не липсват, но...сърцето говори!
В най-хубавият момент се появява и "Бурджу". И "Зилян" започва да мисли - да прости ли, да го шутира ли, боли я, ревнува го до кръв, но гордостта и...Как ли пък не ще се даде на някакъв си "Хазар!" Сърцето и казва: "Прости, хвани ръката му!"... и тя го слуша.
Той взима решение - "Гя е моят живот!" И следват само хубави моменти - вечеря на свещи и "Лунната соната", първата целувка, разходки по брега на морето, ралита и екстремни неща, шишчета на жар в гората... и дъжд. Дъжда ще ги сближи и ще му помогне да излее душата си пред неговата "Зилян" и тя ще го види вече...отвътре.
Решението е взето - Семейство! И започва най-важното, отговорното...дете...образование...кариера....дом....и болест, отчаяние....борба,, вяра и желание....и, о, чудо, още едно красиво бебе!
Децата порастват и отлитат, но това ли е, което искаш? Не!!! Ти искаш да видиш полета им...
....искаш половинката ти да е винаги до теб и да сте заедно!
Дали искаш много и къде е границата?!
Какво печелиш или губиш, когато простиш?!
Трябва ли заради 100 лъжи /по Ивето 49/ да не повярваш на точния човек?!
Трябва да си силен, а за да си силен, трябва да си завършен. Само любовта е единствено без СРОК НА ГОДНОСТ!
....Тази история е моя, твоя, а може би на повечето от нас
"Да си влюбен означава да обичаш сходствата, а да обичаш - ДА СЕ ВЛЮБИШ В РАЗЛИЧИЯТА!"
Хорхе Букай, от "Да се обичаме с отворени очи"
Знам, че не съм по темата, но по важното е, че темата е още в мен