Кога казахте на таткото, че ще става татко?

Ти май от от самото начало искаш това.
Иначе нямаше още преди да сте се скарали да криеш от приятеля си, че си бременна.
Не се сърди, но изглежда, че мъжа е просто средство, за постигане на желания от теб резултат- дете.

Аз вярвам в брака( или в сериозните връзки без брак ) , в това , че е най-добре едно дете да се отглежда от двама души .  Не споменаваш нищо конкретно за мъжът до себе си  и така е трудно да се добие ясна представа дали бихте имали бъдеще заедно или не . Така или иначе той е баща на това бебе , и има право да знае за бременността ти. Струва ми се , че прекалено много ги мислиш нещата а не се оставяш те да се подреждат от само себе си . Ако беше му казала веднага , то сигурно нямаше въобще да се стигне до моментната ви раздяла , можеби щеше да видиш , че е щастлив , и нямаше да ровиш в скайп за да търсиш компромати ....знам ли ..Ти ще си щастлива ли да бъдеш самотна майка ??? Аз съм отгледана от една такава и повярвай ми има моменти в които никак не и е било лесно . Помисли добре няма ли начин тази връзка да проработи , ти да си по-спокойна и да му вярваш повече ( извинявай , но звучиш като доста ревнив човек) и да се опиташ и ти да даваш а не само да очакваш . Желая ти успех каквото и решение да вземеш , но ми се струва , че сега трябва да мислиш най-вече за това кое ще е най-добре за това бебе , а не за теб или него 

Някъде около час след  му казах !! Че то ако на него не кажа , на кой ....

С теб или не той има право да знае,че чакашдете от него.Изчакай да каже дали иска да сте заедно или не и после му кажи,аз така бих постъпила поне.

AlmondFairy, има нещо много сбъркано в цялостното ти отношение към връзката ви. И не мисля, че е въпрос на хормони. Ще се опитам да обясня какво имам предвид:
От 1.5 год. заедно, ти си на 29. Вероятно и той е около тази възраст. Това предполага връзка между зрели индивиди, общуващи помежду си. За 1.5 год. вече би трябвало да се е изяснило кой за какво се бори, какви са му намеренията, желанията и пр. Още повече, че живеете заедно. Беше писала, че не казваш, защото не си сигурна, че ще те обича заради теб самата. Но ти изобщо сигурна ли си в чувствата на този човек, защо си с него? Той казвал ли ти е какво мисли за връзката ви? Поне за мен, на тази възраст хората не си губят времето с Радини вълнения, типични за 15-годишни. Поставяли ли сте картите на масата?
Изобщо от всичко, написано от теб, оставам с впечатлението, че си ужасно несигурна във връзката ви, отчаяно се бориш да го задържиш, но същевременно го дебнеш, прехвърляш му собствените си стрхове. Би получила отговор на всичките си терзания с един обикновен разговор: аз съм на 30, ти си на 30. Бременна съм, имаш ли някакви намерения към мен, за да се ориентирам в живота? И по-добре не казвай, че си разбрала преди няколко седмици, защото трудно ще дадеш смислено обяснение защо си мълчала като партизанин. 

Sealover, и аз искам сериозна връзка, повярвай ми. Ревнива съм, да, по общоприетата дефиниция, но според мен просто съм реалист, защото е факт, че на мъжете им е вродено да изневеряват много повече от колкото на жените, и е факт, че между 80 и 98% от обвързаните мъже изневеряват. Затова според мен по-скоро съм реалист, който си дава сметка каква е вероятността да съм един от щастливите 2%. Надявам се всички вие да сте от тях и искрено ви го желая. По отношение на това кое е най-добро за детето, може да звучи егоистично, но според мен е много важно майката на детето да е щастлива, за да бъде и то щастливо. Ако майката на детето страда, и то ще страда. Пример: майка ми. Като бях малка, баща ми само ни крещеше (не ни е удрял, освен мен веднъж, но имаше ясно изявен психически тормоз). Молила съм майка ми да го остави още на 4-5 годишна възраст още преди да знам значението на думата развод. Но тя не го остави и сега са още заедно. Сега се е кротнал, но след толкова години. Както и да е, мисълта ми е, че според мен аз щях да съм много по-щастливо дете без баща – само с мама, защото тя винаги ме е изпълвала със спокойствие и сила, докато сърцето ми се свиваше всеки път, когато татко се прибираше вкъщи. Иначе и аз съм на мнение, че е по-добре за детето да има двама родители, но САМО ако тези двама родители си пасват и правят един друг щастливи.

Милинка, права си за много неща. Но да уточня – той работи в чужбина по за няколко седмици и си идва за по няколко дена да си почине. Така че м/у 1 юли (когато разбрах) и 11 юли него го нямаше. А не исках да му казвам по скайп или тел. Като си дойде на 11, се опитах да намекна нещо, но не останах с впечатление, че мога да му имам доверие да не каже на колегите си. А и се разстроих, че пак заминава след 2 дена и половина. Първата ми мисъл беше – ето, на него не може да се разчита – идва за 2 дена и пак заминава. А той не е виновен, че в тяхната фирма плановете се сменят на всеки 5 минути и хората се експлоатират като инструменти. Той разбира, че ми е трудно с тези отсъствия, казвал ми е, че и той не би искал жена, която пътува толкова много, че си идва вкъщи по за 2-3 дена в месеца. А когато си е тук, ми помага с каквото може. Та смисленото ми обяснение защо съм мълчала като партизанин е, защото първо го нямаше и исках да му кажа лице в лице, а после нямах доверие, че ще си остане м/у нас, и после се скарахме. Не е като да сме били всеки ден заедно и да съм мълчала като партизанин

Трудно обсъждаме неща, защото с него много трудно и бавно се разговаря. Имало е случаи да го питам нещо и 5-10 минути да мълчи и накрая да отговори с изречение от 3 думи, което не води абсолютно никъде, освен до други 5-6 въпроса, за всеки от които са нужни още по 10 минути размисъл, и т.н. – схващаш схемата. Не казвам, че е глупав, напротив, доста е умен, но нещо има проблем с комуникацията и изразяването на мисли и чувства, най-вече чувства - какво мисли за връзката, какво изпитва към мен – голям зор! Той е повече по действането и по-малко по говоренето.

Hetera, точно това мисля да направя – да изчакам да ми каже дали иска да сме заедно или не. Ако иска, ще му кажа веднага. Ако не иска, ще му кажа, но сигурно след няколко дена. Да не излезе, че искам да си го върна по този начин, което както казах е отчаяно и жалко действие. И просто ще му кажа – ще ставаш баща. Щом не искаш да си с мен, няма проблем, само кажи дали ще участваш в живота на детето си някак си или не, и ако да – как. Ако не – е свободен да си върви, нито ще го преследвам  за издръжка, нито нищо.

Добре де , как така го направихте това бебе тогава , ако и двамата не сте сигурни , че искате да сте заедно . Не сте по на 17 години все пак . В смисъл за да има бебе е имало секс без предпазване , той въобще ли не се е замислял , че може да забременееш ??? Не те ли е питал ? Странно ми е ....

Аз бих могла да поспоря на кой пол му е вродена иневярата и кой колко изневерява - изневерява този дето иска и има възможност, без значение от пола.
Честно казано, въобще не схващам смисъла на това, че не си сигурна, че ще си остане м/у вас бременността, звучи ми малко несериозно, тя няма да си остане между вас, дали на този етап или след 2 месеца, но няма да си остане. И да не кажеш, че ще става баща, защото предполагаш, че би могъл да се похвали на някого...Ми не е логично и аз на негово място определено бих ги приела най-малкото странно.
Колкото до скарването - според си търсила повод да се скарате. Знаеш, че си пише понякога с бившата (в което само по себе си няма нищо лошо), но все пак преди да му кажеш си решила пак да ровиш. И понеже не си намерила нищо, си решила да направиш сцена, защото няма нищо и сте се скарали, защото се е подсмихвал. И пак не си му казала. На мен отстрани цялата ситуация ми изглежда като търсене на под вола теле, за да не му кажеш.

Бубче, и на мен ми звучи така.
Първо е странно, че не искаш да се знае в работата му, която преди еди си колко време е била и твоя работа. Ами след 9 месеца, като имате бебе, какво? От нищото ще каже "аз съм татко вече".
Не разбирам защо си решила да станеш самотна майка и търсиш поводи за сдърпване. Детето има нужда и от двамата си родители. Казваш "само ако двамата родители са щастливи". Ти не си ли щастлива с този човек? Как създадохте дете тогава?
Мисля, че имаш прекалено големи очаквания от човека до себе си. Преди това казваш "да е искрен, честен.." Но и ти не си напълно искрена - криеш вече 2-3 седмици нещо, което той заслужава да знае.
Като се прибере, кажи му, че си бременна и че смяташ да задържиш детето. Той трябва да го знае. Не трябва да чакаш 2-3-10 дни. Това е моето мнение. Той ще прецени дали да остане с теб или въпреки това да си тръгне.

AlmondFairy, колкото повече протакаш, ситуацията няма да се саморазреши. Скандалът е възникнал от нищото и не мисля, че това е причина да мълчиш. Доводът за разпространението на новината сред бившите колеги е нелеп, надявам се да го осъзнаваш.
Изчакай да чуеш решението за вашата "заедност", но знай, че излишно взискателното и ревниво поведение отблъсква. Не разбирам какво ще постигнеш, дори и да изчакаш да каже, че не иска да сте заедно (не ти го пожелавам)? Тогава ще намериш още причини да не казваш и работата ще оттече. Доколкото усещам, няма да има право на глас за появата на бебето, но поне е редно го уведомиш.

Аз пък смятам, че трябва да му каже сега, дори и по скайп или телефон. Преди да е казал иска или не и т.н. Хората сме в състояние да действаме под афект, а за мен той има пълното право да прецени ситуацията, знаейки всички детайли по нея. Защото ако сега каже, че не иска да са заедно, което може да е заради наранена гордост, изнервеност и т.н и като разбере за бебето все пак да осъзнае, че това си е неговото семйство, авторката не е много ясно дали ще позволи. Не е честно да чака първо на какво си, пък после да му казва.

Според мен на таткото трябва да се каже веднага, да чакаш бебе е сериозна тема и освен това, ако му се каже по-късно, може да реши, че не е от него детето и това е било причина за криенето. Успех!

Kazвай , стига си се филмирала 

Струва ми се много несериозно отношение за нещо толкова сериозно...Говорим за дете все пак, не за куче. Трябва да му кажеш, дори и да е от тези '80 и 98%', които изневеряват.

Казах на таткото в момента в който видях 2те черти и вече го набирах по телефона. Ние даже се бяхме разделили.. той нито за миг не си помисли, че искам да го задържа или че го лъжа.. даже аз бях човека, който се чуди и не искаше детето, а той ме разубеди. Сега сме 2мата, не знам докъде ще стигнем, но времето ще покаже. Искам детето ми да бъде отгледано от 2ма родители, които са заедно и се обичат и ние се опитваме !
По принцип, никога не съм мислила, че ще кажа тази новина по телефона, но просто не можех да чакам нито минутка !