Приготвянето на храна-любов или задължение?

  • 16 849
  • 362
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 6 365
Как точно да се промени теренът? Не е казано, че ако мъжът не готви,
то задължително ще е от ония, свикнали и изискващи да им се принася.

Така че не бързай да ме обявяваш за враг на еманципацията.

Да знаеш, не е гаранция, че ако се откажеш от женската чувствителност,
задължително ще стигнеш далеч и светът ще е по-добър.

Представи си картинка- мъжът готви, аз какво правя? Масло ли да сменям,
или само да се чепкам и разкрасявам? Нали все трябва да свърша нещо полезно.

А аз понеже съм от превтасалите интелектуално снахи, докато готвя,
размишлявам за Мирча Елиаде и за магическата трансформация от сурово
и диво към сготвено и питомно.

Виждала съм жени, които готвят буламач по задължение. Не си е работа...

# 31
  • n/a
  • Мнения: 3 341

Да знаеш, не е гаранция, че ако се откажеш от женската чувствителност,
задължително ще стигнеш далеч и светът ще е по-добър.


Чакам с нетърпение женската половина от човечеството
да излезе от пубертетския етап на своето развитие. Дали
ще го дочакам? Дано ...

Пропуснах по темата. Когато готвя - с любов е. И ми се връща.
Ако не съм в състояние да го направя - също се връща  Mr. Green
Но предполагам, че ако трябваше да го правя по-често, едва
ли щеше да е така. Ритуалността на готвенето и споделяне -
то на общата трапеза не предполагат да е ежедневие.

# 32
  • София
  • Мнения: 34 886
Каква е връзката между готвенето и чувствителността?

# 33
  • София
  • Мнения: 62 595
Къде доброволно и с удоволствие, къде доброзорно, защото трябва - населението иска да яде - като онези новоизлюпени вечно гладни пиленца. Обичам да ми се получават нещата и обикновено се получават, но на моменти адски ми дотяга, защото всъщност аз мога да ям по-малко, а готвенето за цяло семейство ми човърка лакомията - хем да съм готвила, хем после да не ям..., ми, кофти е!

# 34
  • Мнения: 14 651
Виждала съм жени, които готвят буламач по задължение. Не си е работа...

И аз, но съм виждала и такива, които готвят с желание и удоволствие, а накрая пак е буламач и то нечуван. В първия случай обикновено се следва рецепта, която започва със "запържаваме една глава лук" и завършва с "прибавяме една лъжица брашно, разбито с хладка вода", а във втория - ентусиазирана млада кокошка, която хваща всички бурканчета и ръси без да пести. накрая се чудиш риба ли е или рак това, което ти спива и чака с ококорени очи да се възхитиш.

# 35
  • n/a
  • Мнения: 3 341
Готвене, в което не участват всички сетива,
обикновено не се получава добре. И по аро-
мат следва да се водиш, и по вид, понякога
е важно и докосването. Вкусът се получава
не като изолиран резултат, а във всички ви-
дове сетивност.
Да, то и акъл си трябва ...

# 36
  • София
  • Мнения: 44 507
И аз мразя рецепти, които започват с "запържваме лук". И не готвя така.
Обаче мъжът ми, даже по рецепти от интернет, готви точно така - сарми, пълнени чушки и му се получават страхотно!

# 37
  • Мнения: 662

Представи си картинка- мъжът готви, аз какво правя?


Мъжът обикновено гледа телевизия, докато жената шета из кухнята.
Та, ти можеш да пишеш в БГ Мама. Mr. Green

# 38
  • Мнения: 14 651
Нямам против запържването на лук, по-скоро визирах яденета от типа на яхния, сгъстена с брашно. Точно на това миришат жилищните комплекси в почивните дни, бляк.

# 39
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Мъжът ми готви, аз отварям виното и чакам в леглото .

# 40
  • София
  • Мнения: 62 595
И кога ядете сготвеното?  newsm78

# 41
  • Мнения: 47 352
Представи си картинка- мъжът готви, аз какво правя? Масло ли да сменям,
или само да се чепкам и разкрасявам? Нали все трябва да свърша нещо полезно...

Съмнявам се, че всеки ден си сменяте маслото на колите.
Дам, нищо против да поема извънредните или тежки физически неща, но това са инцидентни дейности, които нямат нищо общо. В такива дни е нормално да се нагърбиш с всички ежедневни.

А относно картинката - убедена съм, че вечер във всеки дом все ще се намери какво друго да се свърши, дали ще е простиране, сгъване, гладене, чистене, подреждане, грижи за децата и т.н. Спокойно, има и за теб  Laughing

Не знам еманципация ли е, просто смятам, че човек има право да получава същите неща, които дава. Ако си вземат решение да не е така, ок, но това се отнася за конкретната двойка, принципи от типа на "жената трябва да прави това", при които се поставят всички под общ знаменател са нелогични.

А и да няма какво да правиш, вземи пример от мъжете, никой няма да седне да се тюхка, че докато жена му прави нещо, за него няма работа. Ще си почине, ще седне на компютър, пред телевизор, ще си чете книга, ще излезе някъде. Следващия ден пък ще е обратното, всеки има нужда от това. Нещата са прости и мъжете ги показват на практика. Дали ще последваме примера им или ще треперим "Олеле, ама как така ще седя без работа", е наш избор.

# 42
  • при най-добрия мъж...
  • Мнения: 915
Обичам да готвя,да правя сладкиши и печива.Правя го с удоволствие.Не обичам някой да ми се мотае в краката,да гледа какво точно правя и да ми дава акъл.Тогава ми се проваля магията Simple Smile

# 43
  • Мнения: 24


Представи си картинка- мъжът готви, аз какво правя?


Чистиш след него в кухнята  Mr. Green

# 44
  • София
  • Мнения: 44 507
Докато мъжът ми готви, какво правя аз ли?
Списъче да искате:
Извеждам децата.
Прибирам децата.
Къпя децата.
Успокоявам малкия звяр.
Говоря си с голямата.
Оправям разхвърляните дрехи от сутринта.
Оправям раници.
Мета. Мия под. Мия чинии.
Слагам пералня.
И още мога, и още!

Общи условия

Активация на акаунт