Още мъничко остана, скоро всяка ЮЛКА ще е горда мама! - тема 35

След първата седмица преносване си направих един ехографски преглед и запис на тонове. Всичко беше наред. Започнах да ходя всеки ден на запис, който показваше, че всичко е наред, само дето контракции няма. На 11тия ден влязох в патология по настояване на ММ. Там имаше скандалче, защото отказвах предизвикване на раждането, щом данните ми показват, че на бебето си му е готино вътре и няма вътреутробно страдание.(тук някъде загубих вяра в обективната преценка на лекарите, защото се захващат за датата, вместо като професионалисти да погледнат данните има или няма страдание за бебето). При приема имах 3см разкритие.
 На 12тия ден започна да ми пада тапата. На 14тия вече бях с 6см разкритие. През това време тоновете все си бяха добри и все липсваха контракции.
 Лимита ми за изчакване свърши (по-натам бих продължила само ако имах вяра в лекарите, но не би). На 15тия ден се съгласих на индукция със система с окситоцин. Разбрахме се с доктора да съм на минимална капка, но в последствие малко я засилиха системата( а по-късно направо много я е засилила акушерката, но аз пропуснах да разбера това, не ме предупреди). И така, аз си имах 6см разкритие. От първата контракция до пълното разкритие минаха към 2-2.5 часа. А най-гадните контракции бяха за час и малко. Тъкмо вече бях в оня момент в който си казваме "отказвам се"   все едно, че има начин да се върнем назад   , когато акушерката ме прегледа и каза, че съм с 8-9см разкритие и мехура се е спукал спонтанно, което ми донесе голямо облекчение, че края е съвсем близо.
 Последваха напъните, Щом главата тръгна, акушерката ми съобщи, че бебето е поне 4кг. Като чух, веднага станах най-послушната пациентка, само и само да ме размине епизиотомията(която бях отказала писмено, ама де да знам дали няма да извадят ножиците без да ме питат). С акушерска помощ бебето излезе без поражения по мен, да се неначуди човек. Мислех, че с предишните раждания съм останала здрава заради размерите им (2.600 и 2.800), но явно има начин и при 4.400кг  
 Поисках да ми я дадат без да прерязват пъпната връв и ми я сложиха на корема, но не за дълго. След като се роди и плацентата и ме свалиха от магарето, акушерката пак ми даде бебето. А аз му дадох да суче. А неонатоложката пък дойде да го вземе, но ни даде още малко време заедно, като видя, че суче.

 После исках да си взема бебето в стаята при мен, но нещо се чувствах странно зле. Опитах след няколко часа пак да тръгна, още по-зле. Времете минаваше, бебето си седеше само без мен, аз набивах шоколади и вода, че да се освестя, но ефект нямаше. Оказа се, че съм подценила лохиите, които си били направо кръвоизлив, та се оказа, че имам нужда от кюртаж. Но мина леко (поне не бях в състоянето, в което съм виждала жени след кюртаж). Целия персонал се държаха мило и опитваха да ме баламосват(направо послъгват) разни работи, да не се шашкам .

 После изпълнявах стриктно всички заръки за подсилване на организма. Пак не успях да се замъкна до детското отделение, но силно настоятелно досаждах на акушерката в отделението, докато тя склони да ми го донесе бебето. И като се гушнахме, повее не се разделихме. Престоя в болницата ми се видя курорт. Ям и спя с бебе върху мен, а то сладко ми пуфка под врата.  

 Край

п.п. Забравих да кажа, че водите ми бяха бистри, бебето в перфектно здраве(даже от 10 единици за оценка на състоянието му, то има 9  ) и въобще няма никакви данни да е имало проблем от сорта на реално преносване или вътреутробно страдание. Само ми е чудно защо специалисти загърбват професионалните си умения да преценяват и се захващат за някаква си дата, сякаш тя е по-ценна от толкова по-важни други данни.