Инцидент с мечка и дете в зоопарка във Варна

Да. Защото не е самозащита.

П.П. Бездомно е силно казано. Имаме котки у нас, които закусват, излизат да се поразходят от единия край на отсечката до другия, след което се прибират да се припичат. Спят вкъщи или около къщи. Въпреки че имам персиец, който не мръдва от нас и той е точно домашен и лапката му не е стъпвала навън, не мога да кажа, че онези, дето се разхождат, са улични, защото просто не са.

Само да ви припомня, че наказанията ги раздава съдът, не уважаемите съфорумки със средновековни идеи за правосъдие.

Родителите също могат да наказват, обаче.
Вие бихте ли наказали по някакъв начин детето си, което умишлено е наранило бездомно животно?

Така е и затова те понасят наказание във вид на глоба заради децата, които не са добре възпитани. А от своя страна ще имат грижата тези деца да не правят така, че пак да ги глобяват. Няма нужда обществото да изправя този хулиган пред клетката на мечката и да го кара да разказва защо е направил така. Как може въобще на нормален човек да му хрумне подобна идиотщина?
пп: не мога да отговоря дали бих наказала детето си, което е ранило животно, просто защото не допускам възможността мое дете да постъпва така жестоко. Нормалните деца са жалостиви, а не жестоки. Чудя се дали това момче е от изпуснатите или просто в направило тъпотия, намирайки опора в компанията. Не знам какво е, нито пък какви са родителите му. Сигурна съм, че няма да има нова статия, която да разкаже още за случая, а всичко ще приключи с това и публичното възмущение.

Казали на лисицата, тя казала на опашката си... и работата никога не е свършена.

Така постъпват и журналистите когато отразяват съдебен процес за убийство.
Как им "хрумва тази идиотщина" да питат подсъдимите обвиняеми /преди да е отсъдил съда вината / дали се разкайват,защо така,не ги ли е срам? Публично.

  и 

Толкова страници за да заклеймяват разни хорица предложеното наказание. То понеже всичко ни се струва срамно, унизително и жестоко децата обичайно в днешно време не търпят ни порицание, ни наказание. Тия нови методики на любов, любов, любов и още нещо се вижда до какво водят... разюздана младеж, никакво уважение спрямо възрастните и околните и синдрома на малкия император. Не можело да се извини, аз едно време на 4 години съм седяла на боб с вдигнати ръце. Гледам не съм умряла, нито пък се чувствам унижена и най-важното не съм свършила в Сливенския. Докато се маете, кое не е унизително въпросния ще изтрепе някоя и др. котка и ще продължи да се развива в ''правилната'' насока.

Знам че е друга тема, но ако направя списък на епитети, използвани тук, ще стане ясно, как се раждат и създават "булита" в домашна среда.
Даже не е нужно, това момче да го изправят за назидание пред клетката, достатъчно е да му разпечат тази тема, с всичките красоти изписани от социално-ангажирани майчета + някоя и друга девойка.

+1Напълно подкрепям. Показах снимката на мечока на моето дете,обясних му,че друго дете го е наранило и че мечето го боли,побеседвахме . Надявам се да съм обяснила добре. За мен родителите са виновни. Нещо за тях разбра ли се.

Е, и аз видех парадокса., ама знаеш как е....

Кейс какво е "булита"  , не ми се смей, наистина не знам

Всички, които си позволяват да тормозят, обиждат някой, било физически или вербално. Започва се в училище, но всъщност "опитът" се натрупва основно в домашната среда. 7 г. дете, няма как да знае какво е "коп..дак", но като го чуе от устата на умната си и красива мама, която го използва за някое друго дете, много бързо му влиза в речника.

Според мен най-важното в случая е не толкова наказанието, колкото детето да осъзнае, че е направило грешка. Много е важна ролята на родителите. Не знам как бих постъпила на тяхно място и какво бих казала на детето си , така че да ме разбере правилно. Защото от сегашната си позиция имам малко повече опит със животните, отколкото с децата. Все пак  мисля, че ако детето е поне малко състрадателно, дори и да е хвърлило съвсем нарочно флакона или под влиянието на други подстрекатели, би съжалявало горко за постъпката си само при вида на безпомощната мечка. Освен ако и самите родители не са някакви садисти, които да са възпитали подобни качества в наследника си.
Затова смятам, че наистина по-голям ефект би имало обяснението пред клетката. Ефект върху самото него- за да осъзнае какво е сторило, и ефект върху другите деца. Много повече биха се вслушали в съвет от друго дете. Ако то излезе и съвсем честно заяви какво е направило и че искрено съжалява, не вярвам някой да го нагруби. Дори напротив. Много повече ще накара хората да се замислят.

Отделно мисля, че е редно в зоопарковете да има някакво лице, което да е нещо като гид и да обяснява разни неща за самото животно, за естествената му среда, а защо не и за историята му. Ето например, това, което разказа Чек за онези две момчета, е една доста поучителна история и ако бъде споменавана може да намали опитите за гавра с животните.

Съвсем отделно изпитвам искрена жал към животните, осъдени да живеят в нашите зоопаркове. Никога няма да забравя отчаяният поглед на шимпанзето в нашата зоологическа градина. Откакто го видях в какви условия живее и как видимо не се чувства добре там, повече не съм стъпила и изобщо не съм сигурна дали бих завела повече някое дете там.

Какъв гид?!? Входа за Зоопарка във Варна е 1,50 за възрастни. Има и кутия за дарения. Едва ли стигат средства за животните, а ние говорим за гид.

Едно време, ако някой от нас /когато бяхме деца/, беше направило такова нещо, първо щеше чичкото в Зоопарка да ни плясне по някой шамар, после да ни заведе вкъщи и вкъщи да ни накажат.
Нямаше такова жалене на детската простотия, умуване какво видиш ли да бъде наказанието, за да не накърни достойнството на детето. Сега, повечето деца, нямат страх от забележки и наказания.