Стереотипите за комунистическите страни преди падането на Берлинската стена.

aз ли4но се базиках за лимоните, 4е ми стана смешно , но артишок определено нямаше 

Познаваш бе, мен  У нас е имало наематели.

По второто не съм се съмнявала, но и така е приятно - хората си споделят жизнения опит.


(сърф Бора май се казваше, 80тте на Градина, ски Пампорово, ски обувки Дакщайн с големи конспирации татко ни уреди, автоматите Маркер, разбира се голяма гордост:)
Сърфове имаше и чешки върти ми се в главата нещо като 2-3 заплати на баща ми от което той адски страдаше ( уреждането явно си го е представял по някакъв начин) , от спортния магазин на Витошка, който сега не го знам какво е, но беше един не може да не си го спомняте.

оф сори, че пак ще се разпиша, но аспержите и артишока особено 1вото се водят буржоазен зеленчук и в БГ спират да ги произвеждат , иначе в Пловдивско казват, че и до днес растат подивели аспержи.

Аз не си спомням спортния магазин на Витошка...В коя част беше?Обаче се сетих за маратонките ''Пирин'' червени и сини.А ''Ромика'' беше гъзария,дънки ''панака'' също,ако нямаш ''Rifle'' от коре-кома.

как помните такива маловажни подробности от преди 30 години???

абе мани, аз помня, че сърбите имаха реклами по тв преди филмчето за лека нощ (църтани филм), а ние не
тогава ми светна, че животът  е несправедлив 

ами явно съм повисяла пред спортния магазин с баща ми, за да си спомням такива маловажни подробности. Магазинът се намираше по трасето Солунска-пл. Св. Неделя вдясно някъде около Хавана, но не помня с точност къде, за да го опиша по-точно

ха, изрових и някакви снимки на сърфисти от 80тте:) http://photo-zona.net/images/user43211/album21019/preview/125854 … _IMG_0923_std.jpg
бях забравила номерцата
http://photo-zona.net/images/user43211/album21019/large/12585417 … _IMG_0834_std.jpg

Аз какво да направя, че в Горна Оряховица е нямало лимони. 

Много силно си е и до днес влиянието на случилото се на моите майка / баща / роднини. Не знам как си мислите, че няма да има влияние, ако знаеш, че за последно виждаш баща си, който подава един пръст за последно сбогом и след час е разстрелян. Какво дете се ражда от тази бременна жена според вас (+ всичко случило се след това). Или трагедиите на изселвания, принудителна мизерия (нямали са право дори хляб да си купят). Смърт в резултат на скалъпено дело и т.н. Детето от тогава ще подскача цял живот от радост и ще възпита необремено своите деца и сега ще остарява с мисълта, че е било много щастливо???? От уважение аз бих замълчала, защото достатъчно са хората, които са преживяли достатъчно много.

Ами София не е България, Ню Йорк не е Америка,  Милано не е Италия и тн нормално.
Ние не сме имали битови проблеми, имахме си всичко,  но баба ми в центъра на Лом имаха къща, пестяха и подозирам че нямаха пари  за тоалетна хартия, имаха външна тоалетна и използваха в-к Земеделско знаме, до колкото помня дядо беше абониран за него, защото Р. дело е бил по-скъп вестник:)  Електрификацията ги беше застигнала преди 9ти септември, но канализацията не и то не само по време на народната власт, ами май до ден днешен ...

Един представа  се сетих чужбинска  - от някои разговори в компании съм чувала мнение,  че соц-успехите по олимпиади и световни са се дължали на яко дрогиране и личностно потисничество. Малко както възприемах аз безчетните златни на китайците на олимпиадата в Пекин - смесено чувство вкл. на съжалние... Май изобщо не са се чувствали победени на 'спортния фронт' от това, че сме ги били на какво ли не. За тях това, че си скочил 209см  '87ма и до 2013 та не е никак феноменално, а по-скоро доказателствено. От нашата страна на стената направо ни промиваха мозъците каква гордост и победа над империализма е някой да вдигне незнам си колко килограма на щанги...

Оф топик, ама 80-те години си бяха за спорта победа на химическата промишленост не само от нашата, а и от западната част на завесата  А и когото не са решили, не са хванали според мен... Преди седмица-две гледах Тур де Франс, ми то скоро автомобилите няма да могат да настигат велосипедистите 

Ми то "онези времена" обхващат период от 50 години, няма как всички да помнят едно и също.

Наложените наематели са от ранния период - 50-60те години, когато започва урбанизацията и много хора идват да работят в големите градове и преди манната небесна наречена "интензивно строителство" - т.е. заветните панелки. Къщите и апартаментите на "буржуата" се разделят на малки кутийки и в тях се настаняват нуждаещи семейства (докато си чакат ред за панелката). Седемдесетте години това явление вече отмира.

Съгласна съм, че от края на 60те до края на 70те начинът на живот и стандартът са почти еднакви у нас и на запад - живее се сходно. Собствено жилище, почивка, работа и заплата, според която всеки се простира. Хората консумираха за да живеят, а не живееха за да консумират. Олиото, бирата и млякото си ги купувахме в стъклени бутилки на принципа "празно за пълно". И от двете страни на стената.
Но в началото на 80те на някой финансов гений му хрумва идеята, че може да се харчат пари, които още не си спечелил, и ...но темата е за друго.
Липси си имаше, на какво ли не. Не че никога не сме виждали лимони, банани, маслини и т.н. (не знам защо някои се правят на утрепани, че не разбират за какво иде реч), а просто всичко се продаваше на принципа "пуснаха"! Не просто отиваш до магазина и си купуваш лимони, не. "пускат" лимони и тогава си купуваш. Пускат маратонки и се извива опашка. Пускат детски чорапки и баба ми купува - кът стока, все на някого ще потрябват, нищо че у нас бебета няма. Спомням си, че беше трудно да се намерят малки тенджерки (планова икономика, някой гений решил да мери производителността не в бройки, а в килограми, и завода бълва тенджери като ядрени реактори. Ма сега като се замисля, ако се е смятало на бройа човек нищо по-голямо от канче е нямало да може да изнамери  ). И ако не е "пуснаха", то тогава е "записах се" - вноски и записване за кола, апартамент, телевизор и прочее по-сериозни неща. Мен демокрацията ме свари гимназиална ученичка с 5 годишна вноска за кола, направена от дядо ми - мъдър човек, сетил се че тамън като се заженя ще "ми излезе реда" за заветната жигула (може вече и лада да е било), че иначе ще трябва с трабантче да пърпоря.
Другия начин беше "втория начин" - купуваш рубли или долари и от Кореком.

За психическите травми - всеки си има своите усещания, но да се налага мнението, че щот сме тичали с панделки и сме играли на гоненица всичко е било безгрижие и рози, е ...повърхностно.

Аз пък се сетих как 91 отидохме на екскурзия в Русия (така де, СССР) и какъв потрес беше - ако ние сме си мислели, че при нас няма нищо, то там нямаше ама НИЩО! Но в домовете хората си имаха всичко. Питах ги откъде мога да купя това или онова (все пак нещичко исках да занеса за сувенир) и ми каваха, че на тях им ги осигуряват от работата - имат си заводски магазин и там им доставят много неща. Беще гимназиална екскурзия на разменни начала и една вечер спахме в домовете на русначета, а лятото - те ни гостуваха. Казваха, че България е запад, че е много добре при нас и как изобщо е можело да ни хрумне да се оплакваме!

Аз не помня толкова много от комунизма. Помня режима на тока; опашките за всичко; записването за всичко; радостта като ни дойде реда за едно 'Велико Търново'; бананите по Нова Година; една шарена рокличка, която леля ми ми донесе от ГДР; Кока-кола в кутийки, която пихме с една съученичка, на която баща и беше Тираджия; Тублерона - пак от нея; програмата на руски в петък вечер; запасяването с каквото пуснат по магазините, дори и да не ти трябва; радиото, което го заглушаваха. За мен не е било такава драма тогава, всичко изглеждаше нормално като не знаехме нищо друго.
Драмата настана след 10-ти ноември. Първо, помня страха на възрастните да ходят по първите митинги, страха на баба ми да иде на църква, страха да се редят на опашка за 'Демокрация'. Притесняваха се хората, че ги записват в списъци и като се върне комунизма ще ги накажат. После започнаха да се появяват турските шоколади на Улкер, големи боклуци, ама в много красиви опаковки. Появиха се и Сникърсите, и бананите почнаха да се продават целогодишно. В началото с моята приятелка предпочитахме да си даваме стотинките за банани вместо Сникърси (това моя син не може да разбере ). После гледахме 'Стъпка по стъпка' и си викахме, гледай какви работи имат хората.
Сигурно за някой хора, които са били привилигировани или в по-големите градове нещата не са изглеждали по този начин. Ама каквото и да спорим за лимони и банани, комунизма е най-голямото зло, което е сполетяло нашата държава. И всички ние, които помним сме малко или много 'повредени', още повече нашите родители.
А специално за feiam, да омаловажаваме съдбите на хилядите жертви на комунизма - тези умрели в лагерите, избити без съд, политическите затворници, земеделците, на които са взели земите, изселените, хората, на които са им били отнети правата да учат или да работят, за каквото са учили, според мен е цинично. Може и да звуча драматично, но ако съдбите на милиони българи не са повод за драматизъм, не знам какво е. Има стотици филми за съдбата на евреите през Втората Световна война, а ние след 23 още си говорим весели историйки за един тоталитарен подтиснически режим.

ако говорим за същия магазин, беше мнооого след Хавана. между кино Цанко Церковски (не мога да повярвам, но не съм сигурна така ли се казваше  ) и Лъвов мост.


Калинка, забелязала съм, че обичаш да драматизираш. с риск да мина за груба ще ти кажа, че всички живи същества имаме нещо за преодоляване на този свят. децата го правят много добре, ако някой (родител) не ги товари излишно. не споделям психологическото оправдание на всичко със семейната история, още по-малко -  с националната такава. има една възраст, в която всеки решава какво да остави назад като непоправимо и независещо от него събитие. аре да не ревем баш цел живот, че са ми отнели нивите  

по случая, желая да напомня, че в първите месеци-години след 2-та Световна народните бързо скроени съдилища и присъди не са български (или друг соц) лиценз. за справка: ранната следвоенна история на практически всички западноевропейски участници във войната.
следвоенното "правосъдие" е нормално явление, плод на човешката природа, което и историците няма да успеят да обяснят по приемлив за всички ни начин.

Самурайка,

с това съм съгласна, обаче

прясно мляко в найлонов плик, кисело - в пластмасова кофичка, олио и бира - в бутилка. стъклото го връщахме или децата, за дневни, или възрастните, на които им се приспадаше от новата покупка. в никакъв случай не на подобен принцип.
да не говорим, че не е нищо по-различно от днешното ни разделно събиране, само дето тогава ни плащаха, а сега си плащаме за него  

за опашките на принцип "пуснали са", сори, наистина не сме висяли по такива, освен за книги.
ше се окаже, че Банишора не е бил работнически квартал, а райска градина, щото лимони и маслини си имаше (почти) постоянно. за бананите-казах вече.

признавам си, и че съм повърхностна - до пубертета едната свобода да тичам по улиците ми беше достатъчна и не помня да съм гладувала, или останала без чорапки  
в пубертета се комплицираха леко нещата, но не по лимонено-корекомски причини  

Точно така е било, даже меко си го обяснила. И няма нищо преувеличено. И аз не помня много от комунизма, но затова пък майка ми и баща ми помнят доста добре. За бананите и луканките е точно така, само по Нова година (защото Коледа е било забранено), опашки за всичко, за "кучешка радост", за хляб, да не говорим за по-луксозни неща. Политически вицове и изказвания са били наказвани, хора, слушащи Бийтълс, са били предупреждавани с уволнение, дори професорката на майка ми в Университета си е имала проблеми. Баща ми е държан без работа повече от 10 години поради "несъстоятелни идеи и западно влияние". Да не говорим за един приятел на дядо ми, Сашо Сладура се е казвал, свирел и пеел джаз, също лоша дума по онова време. Пратен в лагерите на смъртта, пребит и със счупени пръсти.

Та сега като чета някои да пишат "преувеличено", ми се струва като подигравка към тези хора. Но това е нормално, забравата от поколенията. Майка е учителка и като я питат децата за училището по нейно време, й казват, "Стига бе, госпожо, я не ни будалкайте, кой ще ми каже на мен как да ходя на училище и какви дрехи и коса да нося?

не разбирам какво специално се обръщаш към мен, при положение, че от самото начало казах, че не обсъждам политика и идеология, и говоря само и единствено за материални "липси". евреите пък съвсем не знам как ги намеси, ама боза да става и патетизъм да има.  

RominaB, не знам за кои години говориш. по мое време Бийтълс минаваха за приятна мелодична групичка в сравнение с други течения, към които принадлежах  
работех в Софийски градски съд, учех право и бях дива пънкарка. не съм имала връзки, нито рода на високи партийни длъжности. и сума ти друг народ като мен. не сме изключвани, арестувани, изселвани и каквото и друго да било.
подобни екземпляри в редиците имаше-днес се изживяват като герои, ама който си ги знае от време оно, знае колко време са ги траели да не се появяват на работа след купон и други мързеливи пиянски изгъзици. много обичам да казвам нещата, каквито са. репресия в 80-те години, в София просто немаше.
а разкази за какви са били нещата преди това, приемам само от лично изживяли ги, не от развалени телефони.

ник'ва забрава от поколенията няма, ако искаш да ти разкажа спомените на дядо ми от първата балканска война. със сигурност ще са неточни и леко патетични.

пс. "аз не помня много от комунизма" е като "аз не съм била бременна, обаче"