След като поема вината...

  Говори с баща ти сериозно и настоявай да не му дават колата, щото усещам как ще го пращат да храни животните и без книжка.
  Брат ти ако ще да ти се цупи, той е дете още.

Цитирам баща ми: "Сега пак без книжка ще трябва да кара..."

От 2010г за пръв път имат кола (тя всъщност ми беше подарък за бала, но след като се ожених си я взеха), а от както имат кола много се промениха. Все едно цял живот с кола са ходили. А преди да купят колата винаги се ходеше само с обществен транспорт (тогава баба ми беше жива, Бог да я прости и си беше на село)

Уж бяха много уплашени от катастрофата на брат ми, ко беше що беше. То всъщност и мен са ме карали да шофирам докато чакам да ми излезе книжката.

защо пак? брат ти карал ли е преди без книжка?
не, сори, не ми пука от бан, но родителите ти са пълни олигофрени-не само одобряват, ами подстрекават, възпитават по този малоумен начин и живеят в безнаказаност с мисълта-на нас това няма да ни се случи...Утре ще качат да возят твоето дете под предлог да го карат на село, в счупена кола, с шофьор без книжка, каращ с 200...и ще кажат-е кво толкова-всички го правят...
Никсъна, баща ти има ли книжка?
Как така колата е твой подарък, пък на негово име, пък после на брат ти, не ти разбирам, честно.
На кой е колата последно?

Вече ми се иска темата да е пързалка 

Извинявай не съм се изказала докрая. Значи, когато завърших ми купиха кола като подарък за завършването. Не след дълго се ожених (по-скоро избягах от нашите само и само да се отърва от тях) и забременях. Имахме големи проблеми с тая моя бременност, особено когато влязох за задържане в последните дни на 2-я и първите дни на 3-я месец. Аз съм била виновна и така нататък. Карахме се и заради немърливото гледане на баба ми, която беше на легло след операция. Взеха си колата (искали да я дадат на хора). Баба ми почина, когато бях в 5-и месец и не можах да отида на погребението 1. Заради страха, че може да загубя бебето, 2. Заради нашите. Брат ми не след дълго изкара книжка и няколко месеца по-късно го блъснаха. След около месец купиха сегашната кола.

Миналата година не можахме да се видим с лелини (живеят в Испания и идват за около 1 седмица в БГ) точно, защото пак бяхме скарани с нашите. Тази година май пак се очертава да не се видим, ако вървят работите така.

Извинявай, не те питам за взаимоотношенията ви, а за нещо друго:

-родителите ти нямат представа, елементарна, от шофиране и обстановка по пътищата
-подстрекавали са те теб и брат ти, който е поддал и е карал без да е правоспособен
-подстрекавали са теб, а брат ти е карал без ГО-брат ти кара от година с документ за правоспособност???
-за тази година шофиране с документ брат ти има катастрофа и отнемане на книжка
-важни са доматите, а не живота на детето на вашите
-...мога още да изкарам, но викам стига..
и на фона на всичко това ти въобще се чудеше дали да му поемеш вината?, предвид, че първо колата била твой подарък, но не на твое име и са си я взели и т.н. простотии...

Това, че са ударили брат ти не означава, че НЕ е по негова вина. Почти съм на 100 % убедена, че колата е амортизирана и неследена адекватно и спирачния и път е меко казано спирачен, на принципа-аре бе, кво толкова, всички така карат.Брат ти живее вече с тези разбирания и е потенциален убиец на пътя.

  Абе какво се чудиш, пълно е с безотговорни хора и въобще не са само младите. Но те пък са напълно безумни - в селото, в което летуваме, нощем(?!) се провеждат страхотни гонки по улиците, всеко се е качило на кола и писка, то не е и кола, а таралясник. Да не мислиш, че имат прегледи, гражданска и книжки? По скоро случая от темата е наистина правило, отколкото изключение...

  Авторке, гледай си семейството и детето и се дистанцирай колкото е възможно от родителите си, защото, като гледам, ще те вкарат в някоя беля без да им мигне окото.

 

Просто исках да си се оплача и се възползвах, да обясня и за колите. Втората кола я купиха на брат ми. Първата беше моя, след като си я взеха я дадоха на брат ми.

Сега вече приключИ темата и си гледай живота! Не мислИ повече за случката, концентрирай се върху по-приятни неща. Роднините не можеш да ги промениш, те явно ти знаят слабото място и се възползват. Имаш дете/деца, за които да мислиш и да даваш положителен пример. В случая ти постъпи правилно и след време няма да те е срам пред децата ти. Трябва да се срамуват роднините ти, но едва ли им пука. 

Ужасно е когато родителите делят децата си.

Че той младежът така или иначе си кара без книжка, каква е драмата, че иска твоята? Ако си я беше дала, утре ще направи друго нарушение и чия книжка ще даде тогава? А на баща ти книжката къде е? Той не може ли да кара колата?

И аз искам да поздравя авторката за взетото решение да не поема вината.
Късай всякаква връзка с вашите и не очаквай да се променят.

 Баща ми няма книжка. Не е карал шофьорски курсове.

Ох,много се ядосах докато четох темата.

Никсана-много добре те разбирам,за съжаление и аз имам подобни роднини.Колкото и да са ненормални обаче,роднини са ми и на мен ми е ужасно мъчно,че отношенията ни са примитивни като микс от турски и латино-американски сериал с привкус на фантастика.Много,много тъжно,тежко и самотно съм се чувствала,когато ми се обадят,за да ми искат някаква подобна услуга на тази,която ти описваш...Но аз се научих да обичам себе си и да бъда себе си,колкото и да ми е болно-отказвам.Е,после ме обиждаха,изолираха,всяваха ми чувство на вина,сякаш само от мен зависи тяхното благополучие.Даже мъжа ми,като виждаше колко ми е тъжно и тежко,ме е питал дали наистина не искам д анаправя еди-си-какво,за да не се караме с роднините....Аз обаче си знам стоката.Ако веднъж се бях прекършила и до сега щяха да ме мародерстват.

Много е тежко и трудно да имаш такива роднини.Понякога ми е тъжно,че детето ми няма нито една нормална баба, при която да иде на гости за два дни и да се чувства като "при баба".Всичките предложения,които изглеждат дружелюбни, в последствие все се оказват някаква постелка,за да направя някаква услуга.
Не правя услуги.Не се връзвам на предложения,които не ме устройват и са в противовес с моите вътрешни убеждения.Но цената е много висока,все едно нямам роднини.Такива отношения няма как да бъдат сърдечни,близки и приятни,а от близки /роднини/ всеки има съвсем човешка потребност....Жалко е,тъжно е..но...това е положението.Надявам се поне децата ми да не се чувстват никога така използвани.

 
Тази емоикона говори повече от всички думи на света