Частното образование - коментари, плюсове, минуси, разсъждения, гледни точки

Напротив според мен човек винаги трябва да се базира на принципите си, а естествено в светлината на конкретни моменти методите за достигане на тези принципи са различни.


Предложи заглавие - ще го променя веднага  
Не се опитвам нищо да отклонявам, според мен одавна има нужда от такава тема, в която да се стъпи на базисна основа и да се търсят наистина критериите, които допадат на едни или други родители.
Хората могат да видят неща, които са пропускали по една или друга причина. Може да открият, че всъщност едната или другата система не отговаря на изискванията им, могат да преценят че плюсовете на едната не са достатъчни, за да ги заменят с другата.

Всеки има своя логика, както и понякога стечение на обстоятелствата, което налага дадено решение. Само като пример давам да речем темите със спорещи "ЗА" и "Против" нормалното раждане.
Ами да  - аз примерно съм "ЗА", но това е само по принцип и ако има и най-малкото съмнение, че би могло да има опасност за мен / или майката, която и да е/ или за детето изобщо не бих се колебала и не бих се опъвала, а бих преминала незабавно към секцио.
Та и по тази тема така. Позицията е едно, действителността и обстоятелствата съвсем друго ... и накрая се стига до решение, което е трудно още в първият момент да видиш дали е добро или недотам.
Незнам защо смятате, че т.нар "фенове на ЧУ", към които да речем вече мога да кажа че спадам сме коне с капаци. И аз съм имала своите притеснения особено с големия си син - дали съм постъпила правилно, дали наистина ще получи качествено образование, дали не сме се предоверили или сбъркали поласкавайки се по опаковката ?! Имала съм и още как - мога да кажа, че чак към края на 7-ми клас имах вече известно спокойствие. Отделно оставането му в Частна гимназия в началото беше съпроводено със почти същите притеснения.
Тоест и "ние" и "вие" търсим едно - По-добро качество!
И поне аз продължавам да опитвам да акцентирам върху това.

Призма, напълно съм съгласна с казаното от теб. Не съм срещала твои постове в отговор на написаното от господина, което недвусмислено показва, че  или не ги четеш, или и да ги четеш, не обръщаш внимание на написаното в тях в цялост като на  нещо, което би ти било полезно и си заслужава диалога. Но има немалко потребители, които си комуникират активно  с него, отговарят на постовете  му  в частта за позитивите на ЧО (което показва, че са прочели написаното от него , а заедно с това неминуемо са попаднали   и на  обидите), но пропускат  (тук идва  въпросът защо) да го помолят да е по-умерен като тон и заключения...  За тях става дума, не за  такива като теб. Призивите за мирен диалог обаче  са все към "паразитите". И все те са в ролята на обиждащи. Само дето не разбрах кога и от кого е било обидено дете в ЧУ. А тези паразити, забележете, не са по-малко информирани от вас, не са и  по- малко заинтересовани за  развитието  на децата си и също могат да споделят неща за образованието, с които да са полезни на друг при направата на избор. ЧУ  или  съответно ДУ не е панацея и хората трябва да са отворени за диалог, в който всеки да изрази позицията си.

Достатъчно е да махнеш частта за за и против. Може да се напише "Частното образование - коментарна.

В такъв случай от другата тема трябва да се премахне "за частното образование".
Решете и ми пишете, ако се налага редакция.

Предлагам:

Частно образование - коментарна

и

Частни училища - информация

На мен ми се вижда идеално това, което предлагаш, Призма!  Така всички ще знаят коя тема за какво е.

Чудесни начални постове на Lennyh и Prizma, изтъкващи съществени предимства при избора на ЧУ. Почти напълно, моите доводи биха съвпаднали с изложеното.



И естествено апостроф


Поне аз, не твърдя, че съвкупността от избралите ЧО са коне с капаци. Но смятам, че наличието на такива в тази група е осезаемо. Мнението ми се е изградило на невъзможността за понасяне на критика и изказвания като:


Не знам как може да се тълкува подобно становище, освен че независимо от качествените показатели, аз с плебеи от ДУ не се мешам. Алтернатива винаги има, просто не се вижда от конете с капаци.
Какво да обсъждаш с човек с подобна нагласа... И в начален етап, и в следващия, и в гимназиалния ще си прати детето в ЧУ, без значение какво предлагат за съответната степен ДУ. Е ли правилна подобна гледна точка...

Преди 12 години, обикалях едно изложение за училища, чудейки се какво да избера за дъщеря си. Тогава ме посъветваха, че за началното образование е по-важно да съм проучила учител, а не училище, както и локацията да е близо. Послушах съвета и не съжалих. Попаднахме на най-прекрасния педагог, който съм срещала и децата я обожаваха, и тя вършеше работата си с много професионализъм и любов.
Детето продължи в същото училище и в пети клас. Покрай колежки и кандидатстването за гимназия на техните деца записах детето в началото на 6-ти клас на школа. За две седмици и детето установи сериозна разлика в знанията си, а и учителите започнаха да ме питат къде ходи на уроци, а не беше посредствена ученичка и до този момент. Училището й беше едно от елитните в София. Ръководството на школата имаше и ЧУ. По изрично желание на детето ми през втория срок на шести клас я прехвърлихме в частното им училище. Независимо, че губеше приятелите си, повечето от които познаваше от детската градина, самата тя предпочете да смени училището, виждайки разликата в нивото на образователната система. Освен високото ниво на изучаване на материала в това частно училище, имаха и отлични специалисти тогава, както и мотивирането на децата, други плюсове за това ЧУ него не мога да изброя / базата беше под всякаква критика, храната /която хем кофти, хем си я купувахме/ , нямаха спорт. Чисто опираше въпроса до ниво на образование. Да, и школа можеше да свърши същата работа, но вече не бях сигурна дали школата ще й даде същата мотивираност и хъс, определено виждах как преподавателите ги нахъсваха. Резултатите й на състезания, включая и нематематически, а химия например /на която аз тогава не обърнах никакво внимание/ бяха отлични.
Сама си избра да продължи в АК, като не искаше да се дискутира дори друго училище /резултатите й стигаха за навсякъде, яви се на изпит, за да се убеди къде е точно като ниво/. Дисциплината от многото учене в предишното ЧУ й беше от полза през цялото и образование в АК. Мотивираността, която се прояви в 6-7 клас да иска максимума за образованието си, не я напусна.АК не мисля да го коментирам има си отделна тема за него, но не мога да не спомена, че и АК изигра важна роля в градивността й като личност. Усилено продължи да гони целите си и да си спечели стипендията за най-желания от нея университет.

Признавам, че въпросното ЧУ, в което постъпи в 6ти клас я промени положително и не само й даде знания.  До този момент не бях забелязала в нея такава амбициозност.
Не ме оплювайте като родител, споделям. Едно е да чуеш нещо от мама и тати, друго от външни, да ти ръкопляскат цяла зала съученици и учители или всеки ден да виждаш как ръкопляскат на някого за знания, да направят така, че да учиш почти всеки ден по 3 часа на ден БЕЛ и 3 часа математика +др предмети и да се чувстваш добре.

Да добавя, че ДУ, в което сме учили беше тогава с отличен директор Г-жа Ани Маркова, която държеше на добрите преподаватели и на развитието на училището. Внедряваше нови образователни паралелки за малки деца дори в сферата на изкуството, оборудваше съответните зали и наемаше специалисти. Като цяло училището тогава беше с високо реноме.
 
Не искам да влизам в спорове с никой, само споделям моя опит от ЧУ и ДУ

Старите държавни училища много се доближават до едновремешните - като база, взискателност по всички предмети, художествени самодейности. Традицията в тях е толкова силна, че не позволява някакво профилиране - всеки учител така здраво държи на предмета си, сякаш той е най-важният. И макар че английски се учи от първи клас, не му позволяват да доминира - ученикът е силно ангажиран по всичко. Ако ходи на спорт, свирене или пеене, времето му е запълнено тотално. Това не позволява двоен хорариум, примерно по математика, защото няма физическо време за него. Ако прибавим към това БЕЛ и чужд език, времето съвсем не го виждам. Няма начин то да не е за сметка на разказвателните предмети, а за мен те са много важни особено в основното образование.
Та, държавното училище е много "тегаво" със своя консерватизъм и несъобразяване с общата натовареност. Трябва много време за индивидуална подготовка. Всяка седмица валят контролни и те не са съобразени с възможностите на всички деца да запълнят пропуските в учебниците и да си научат уроците. В един момент някои деца се задъхват и започват да окапват. Тъжен свидетел съм на това, как много силни деца до 4-ти клас буквално се предадоха и до седми клас вече бяха от посредствени до слаби. Системата на ДУ не е гъвкава. Аз съм доволна от нея, защото моето дете издържа на гърч, а и има моята подкрепа. Но тя не може да се справи с изоставащите.
ЧУ подхождат доста по-меко и по-щадящо - търпеливи учители, малко на брой деца, съобразяване с общата натовареност, минимум индивидуална подготовка (целодневно обучение), индивидуален подход. Все хубави неща, но непознати за мен. Аз съм такава, каквато съм, в резултат на държавно образование --> проверено качество, един вид И някак си не ми стиска да пробвам алтернативния метод - вижда ми се прекалено мек и ненадежден. И прекалено профилиран - основно към език и математика.

Моето мнение е коренно различно, особено по отношение на натовареността. Контролните ни в ЧУ още в 6ти клас са били минимум две на ден без изключение. Надграждаше се серизно извън материала, който е по учебниците. В 7 клас детето ми беше, с едни от най-високите резултати на националните изпити, както и на пробните национални, които бяха организирани тогава от МОН+ втори кръг олимпиада по химия, на която я спрях поради други ангажименти. Сертификат В1 по английски и А2 по немски.

В АК учат по университетски учебници още от 9 клас /точно по предметите, които наричате разказвателни/ и натовареността там е пословична излишно е да я дискутирам /неслучайно никой не може да ги измести и от първото място на матурите

Русалке / ако позволиш така фамилиарно, щото все пак сме си още далеч от пенсия/   не ми се ще да обсъждам чужди постове и мнения. Също така казвам това, което мисля и както го мисля и предпочитам хората да ме четат и да мислят върху мнението ми, а не върху интерпретациите на друг какво съм искала да кажа или защо съм взела или не дадено решение.
И аз имам потребители, които не чета и на които не отговарям - има причини за това.
Има такива, с които от години сме на различни мнения, но съумяваме да спазваме добрия тон помежду си и да си бъдем максимално полезни. Поне аз се опитвам да бъда точно такава за всички - независимо от нюанса, дали е за ЧУ или не. На лични съобщения отговарям на немалко питания и за други училища не само за ЧУ. Хората четат, питат ....
Никога не съм си позволявала да обиждам деца - ничии деца, за сметка на това нееднократно съм чела в теми как видиш ли в ЧУ учат едни недотам умни дечица / имаше и по-сериозни епитети, но ги оставям на въображението ви/, с едни майки и татковци с възголемшки кесийки и безгранично его, които са готови да си плащат само и само никой да не ги занимава и да получават седмично по торба 6-ци. Всичко това е сборно де, но лично мен такива мнения са ме засягали точно толкова, колкото и вас да речем намеците на някои за елитарност / според вашите тълкувания/.
Та .... това имах предвид и се надявам след като се изяснихме, да забравим тази графа.

За мен всичко свързано с обучението на децата ми е чисто прагматично, ако влагам някакви емоции то те са свързани с техните лични успехи или неуспехи. Изобщо не идеализирам нито едната нито другата форма на обучение.
Уви минусите, които има и в едната и в другата система са значителни.
Опитвам се да композирам така заетостта им, че да могат да следват и извънучилищните си интереси и занимания, които за добро или лошо вече нарастнаха доста.
Ето го моя частен случай - в едно държавно училище съвместяването на двете щеше да е доста по-трудно. Разбира се преди 5 години тези обстоятелства не бяха чак така изявени, но сега избора ни на ЧУ се оказа още един плюс и възможност да се развиват.

Чета вече n-та тема за частното образование и не мога да разбера какво спорите и какви плюсове и минуси обсъждате.

Всеки тип учебно заведение, всяко училище, всеки отделен учител са подходящи за определена комбинация (дете, родители) и са неподходящи за други. Грешни са всички опити да се обобщи кой тип училище какво дава и какви са плюсовете и минусите му. Аз поне когато избирам учебно заведение, не тръгвам от това дали е частно или държавно, а от това дали е подходящо за моето дете и евентуално след това дали мога да си го позволя (като финансови средства, местоположение и т.н.).  

Един малко преувеличен пример за доказване на тезата ми - ако детето ви (дай боже всекиму) е прието в Stanford (private) и в Cambridge (public), вашият и негов избор къде да продължи образованието си няма да се влияе от типа собственост, а от други показатели, нали?

Затова според мен е конструктивно да се защитава тезата да има ЧО с цел наличие на повече алтернативи и създаване на конкуренция, а не да се мерят неизмерими постижения от сорта (префразирам) "едните дават добро обучение по всички предмети, а другите - не" или "в едните децата се учат на учтивост, а в другите - не".

Допълнение: Никой не може да каже дали ДО или ЧО е по-добро за конкретно дете, но в отчетните теми по училища има информация, която може да бъде ориентир за родителите и да им подскаже дали конкретно училище е подходящо за детето им.  Не е ли по-добре да си се направят там теми и за други ЧО (освен съществуващите за ПЧМГ и АК), за да спре това абсурдно противопоставяне и безмислено обобщаване в общата ви тема?

Не виждах смисъл да пиша в тази тема, тъй като за мен спотът е безмислен.
Тъй като обаче си цитирал мое мнение ще си позволя да ти отговоря:

Държавното образование за мен не е алтернатива по няколко причини:

1.Наясно съм, че безплатен обяд няма. Не мога да изисквам от училище и учители определен тип поведение, когато държавата им плаща, а не аз.  
2. Познавам много добре държавното образование, тъй като съм негов продукт. Не желая подобно нещо за моите деца. Нещо повече - тъй като става дума за мен и моите деца - те изобщо не са в системата на БГ образованието и живот и здраве никога няма да имат достъп до нея.
3. За мен на първо място е физическото оцеляване на децата. Частното училище от към сигурност за живота и здравето на децата е несравнимо с което и да е държавно.  

Отделно от момента, в който родих се интересувам от образованието на детето си. Посещавала съм и съм се интересувала от най-различни училища и частни и общински и изборът ми е на база информацията, която сама съм събрала, а не на база "един човек ми каза".

Държавните гимназии, които се смятат за добри са или езикови или матиматически. Децата ми говорят 3 езика. Не им нужно езиково училище. Въпреки, че и аз и мъжът ми сме завършили математически гимназии, това не е профил за децата ни.
Образованието, което се стремим да им дадем, не е ориентирано към трупане на знания и успехи по състезания и матури. Държим на образование, което ги учи да мислят, да обичат да знаят, да питат, да се интересуват... Не на последно място да ОБИЧАТ училището си.  

Освен това не ползвам и държавно здавеопазване.  

Три чужди езика или два чужди и един роден?

Ползвах поста на Иса, като плот за да обоснова още детайли, които може да не са станали ясни в началните ми постове.
Като минус отчитам липсата в пазарната ниша на ЧУ на училище с профил наподобяващ този на НГДЕК.