Макар и още далече, февруарското човече върви към четвърти рожден ден вече (50)

Ох, вие ще ми простите, нали! Цяла сутрин уж помня, че ще влизам да поздравявам празнуващите, докато не забравих!
Слънчи, да ти е живо и здраво момичето, името да му носи много късмет!   
Честито на всички други именници и столичани! 
Ел, разсмя ме с бърборещия Яско и си мислех, как като теб се тормозех, че никак не говори, а сега му се моля да си затваря устичката за малко поне! И Бо е много, ама много зле с произношението, но ще го мисля ако е така към 5-6 години, мисля си, че още е рано.
Благодаря ви, за милите думи към гарджето ми!
9876, знае, че ще става батко. Иска да раждам бебето утре или ако може "след 20 мимутки", защото искал да си има братче и сестричка. Вече ми целува корема и му говори: " Я, ми дай да ти цункам бебето! Ох, какво си сладишко бебе и как ще те гушкам!" Като разказваха съфорумките с второ, толкова мило ми ставаше, а сега направо мед ми капе....
Лека вечер!

ДВ! 

Малко със закъснение - но успешна учебна година на всичките ни дечица!
Честит празник и на всички именници!
 

Нашта учебна година тръгна по вода при Бо и забуксува при Макс. Вчера баш у най-тържествената част в училището, ми звъни градинската мед. сестра, че видиш ли детето е с разстройство и веднага да си го приберем, щото имало много нови ревящи и нямали време да се занимават и с него и т.н. Та майка ми фърча и го прибра, като не мога да не отбележа факта, че до този момент нашия въобще не е акал, камоли пък нещо рядко.  Та толкоз аванс на градината им пущам - два дни го гледа майка ми и от утре пак им го връчвам.

Ученика... Ех, ученика! Толкова е мъничък и прекрасен, чантата една такава очаквано тежка.  Засега е ентусиазиран да ходи, надявам се дълго да го държи ентусиазЪма. Има още какво да се желае отъм чисто битовата част на нещата  - днес явно не си е затворил добре шишенцето и ся не мож разбра Буквар ли е, Читанка ли е.  Поопънах ги да съхнат, ако не се сдобият с читав вид ще поръчвам нови, то се видя. 

За говоренето - аз като майка на едно неговорещо и едно говорещо на тая възраст, виждам огромна разлика между собствените си деца. Сигурно помните с Бо кви драми бяха, че не говори, после година поне проговаряше и чистеше изказа. М. е друга бира - освен пребогатия речник  , има отлично произношение, всички звуци са си на мястото и въобще е един малък дъртуш в това отношение. Р-то му определено е по-добро и ясно от Р-то на брат му в момента.

И пак един лаф от Макси тия дни - "Нещо ме гледаш странно!"

Ае, ся след произношението, да обсъдим и акцента, та да бъде картинката пълна.



Само си предстаям как трябва да си го погледнала, за да ти го каже (или на когото и да било).

Добро утро и от мен!

Ами ентусиазЪма за старта на учебната година го има и при двете, ама моя нещо никакъв го нЕма.  Да взема да споделя вчерашните изцепки, че да ми олекне...

Кака Софи, съобщила на дядо си, че нямало да учи без мен и аз съм казала да ме изчакат. И цял ден се мотала, на мама куклата. Прибирам се в 18:30, това ми се заявява с цялата сериозност  До 23 писахме домашно. Всичко е забравила, елементарни неща не вдява... дано да е само 1-я ден, че и аз ще почна да гледам странно.

Колкото до говоренето - като майка на две видни плямпала, май искам да бяха проговорили малко по-късничко  Не се млъква, крещи се, вие се, цвили се... абе с една дума не страдайте много  Калина говори от доста време като възрастен човек, бисери наскоро не съм чувала.

Хубав ден ви желая 

Изпуснах много празници тия дни... Дано първия учебен ден е минал добре за всички и през цялата година да им върви по вода на малките ученичета!
Да са живи и здрави и именичките ни- Люс, Софи, Надето и т.н.
У нас е весело". Ния много реве на яслата. Оставям я за час и плаче неспирно. Сестрата в чудо се вижда. Не се заиграва с нищо, не се разсейва, не яде. Само плаче...  Тъгува и за кака си, по цял ден я търси и пита, гледа я на снимките в рамки, носи ми ги и вика: "Мамо, иж, иж Аля!" Толкова е тъжно... Свидно ми е, че ги разделям. На Ния й отнехме и най-милото другарче в игрите, и мама на веднъж...
Аля тръгна много добре първия ден, вечерта разказва, но преди лягане започна да плаче- искала да си стои при мама, не искала да е вече ученичка. На втората сутрин пак така, но се разделихме без проблем, убедих я, че ще е весело. Снощи пак разказва впечатления- нови другарчета, занимания, щели днес да имат куклен театър- "Пинокио", но като легна пак каза, че не иска да ходи на градина. Тая сутрин хленчи доста, тръгнахме, но на входа вече стана драма. Пищя, рева, закотви се като маймунче около мен и не иска да тръгва. "Моля те, мамо, искам да си вървим. Искам при теб да си стоя..."  Скъса ми сърцето. До днес не бях плакала и аз... Госпожата ми я взе от ръцете и каза да тръгвам и аз тръгнах и си оставих детето да пищи... Знам, че не сме първите и последните, но имах нужда да ви изплача мъката си... Как искам Ники да можеше да изкарва достатъчно пари, а аз да съм домакиня и да си ги гледам до пълнолетие.

Добро ви утро!
Танче, напълно те разбирам, но аз не го приемам толкова трагично, да ти кажа.
Алекс изкара два дни ходене с желание и му мина мерака.
Вчера сутринта влезе във входа на детската градина, направи кръгом и каза, че искал навън, не искал да ходи. Забаламосах го и все пак го убедих да влезе. Снощи късно пак спомена, че не искал на детска. Днес сутринта влезе във входа, пак кръгом, пак "не искам". Разсеях го с кукления театър, който ще имат утре, но на вратата откровено си ревна. Оставих го. Криво, не криво - трябва да свикне, няма как...
На всичкото отгоре започна да се разболява и го натъпках до ушите с витамини, имуностимуланти и какво ли не, та дано да се размине.

Ох, Боже, покрай гореспоменатите ми терзания бях забравила, че днес с Ники имаме годишнина от гаджосването- 14та поред. Хайде да почерпя:

душичките! едно голямо гуш и за 3те ви! много кураж на теб, миличка! дано отмине бързо!

Ето, имало нещо хубаво.
Честито! 

Слънчи, голяма хитруша е Софи.   Да ти е жива и здрава!  

Танче, честит ви повод!  

Коте, АлеНия, нищо ново под слънцето! Много ви съчувствам, знам какво е. Диди също ми къса сърцето. Следобед я взимам доволна и щастлива, разказва ми всичко за детската градина (включително ме изуми като обяснява за учителките - "още не ги обичам, ама ги 'лесвам"   ). Вечер обаче се почват разговорите, че не желае да ходи на градина, иска да ми помага в работата, обещавала да слуша и да не ми пречи и т.н. Сутрин ми е най-гадно, защото знае какво я очаква и плаче леко или само насълзява очите, едно такова, тъжно и примирено.  Понякога предпочитам да се вкопчи в мен и да реве по детски, отколкото да виждам тъжния ѝ поглед. Мъка, мъка, ама бързо им минава, де.   Не се притеснявай за Ния, Танче. Дай ѝ време да осмисли ситуацията. Не е никак фатално, че не се заиграва и че не яде особено (като остава по цял ден ще огладнява). Диди имаше период, в който само си седеше на едно столче, без играчки, без нищо. Кротко ме чакаше да я прибера, с насълзени очички.  

Иначе сутрин като оставям Диди, гледам по килима се въргалят поне 5-6 деца, които плачат. И то това са от "старите кучета", които са ходили с моЙто по 2 години на ясла...  

Какво съвпадение, при Диди също ще има театър днес.  


И да си осигурена домакиня пак ще ти се наложи да ги пуснеш малки - задължителна предучилищна подготовка, после училище.  


Коте, Диди също нещо ми е съмнителна тия дни. То и аз почвам да настивам в това интересно време.  

Произношението на Диди е доста зле. Ч, ш, р, ц, може и нещо друго - хич ги няма.   А като се разпали и почне да говори с 128739817 думи в секунда, само аз я разбирам. И то половината неща по интуиция.  

п.с. Мяуче, като спомена:
Да си кажа колко много ме дразни Диди като говори примерно за някоя рана/пъпка: "Почти ми минА" или пък: "МинА ли ти вече?".   От яслата още го е взела, ние ако имаме някъв акцент, по-скоро клони към мекия диапазон.  

Явно е ден за представления днес. И при нас е имало.

Танче, Честит празник Въпрос на време е, знаеш. Мъка голяма е да го оставиш разревано душичето, знам. Виждала съм случай как хлапето успя да надвие със сърцераздирателна истерия и майката го обличе и си тръгнаха.

Ясен за сега не е ревал, харесва му, ама както каза майка ми - "На детето толкова му е писнало от теб, че сега е като на почивка". Това защото аз непрекъснато с някакви развиващи игри го занимавам За произношението сигурно е рано, но при нас е по-различен случай. Той говореше без грам да си напряга устата и само аз му разбирах. След 2-3 месеца работа с логопед вече му се разбира и 'Р' се появява.

Хелол мами !   
Гледам емоции в темата не липсват!
Юхуу браво на Диди ,страхотно се е справила с картинката .
АлеНия знам ,че ти е мъка за малкото фъстъче ,но ще свикне .Явор също поплакваше миналата година.Един татко ме беше взел за ку-ку  ,защото  влизах за 1 минута ,обличах го макар ,че плачеше ,на вратата го целувах и му казвах ,че баба му ще го вземе и макар ,че той ревеше сърцераздирателно го набутвах вътре и затварях врата.И с мръсна газ изчезвах !  Е кофти ми беше ,ама след 2 дни той се отказа и спря да плаче ,просто видя ,че това няма да промени нещата  .
Ника пожелавам много училищни успехи на Бо! 
Ние сме добре.Явкото е официално вече втора група,няма драма ходи си на градина и всичко е ок.
Във вторник ще го водя на класически хомеопат  ,миналата година много боледува и тази ще пробвам различен подход  .Предупредиха ме ,че трябва да си предвидя 2 часа за хомеопатично интервю  ,чудя се какво точно ще си бъбрим аз, лекаря и 4 годишно хлапе 2 час  .

Добро утро!

Танче  Не се обвинявай и не си вменявай вина, че си лоша майка. Знам, че ти е мъчно и че никога не си се отделяла от тях. Обаче този момент е дошъл и ... вярвай ми, за теб е по-тежко отколкото за тях. Знаеш как - обясняваш, колко е хубаво и т.н. - молиш се г-жата да е готина и да се спогодят и така... За 2-3 седмици отминава драмата, после повечето дечица влитат с 200 в стаята за ужас на г-жите, които никак не са фенки на тия скорости 
И да не забравя, честит ти повод!   
Юхи, забравих да спомена, че отглеждаш гений  Да ти е жива и здрава Диди, много ме кефи т'ва дете, фенка съм му доживот, щото моите нЕмат нищо общо с нея 
Калина също е втора градинска група. Миналата година я бяха похвалили, че е много напред с фината моторика, ще видим сега... къмто ноември месец какви ще са ѝ постиженията. В Авторската концепция почват часове по четене и учене на буквите на български и английски и честно казано, аз лично, не очаквам чудеса от храброст. Две дечица са 2010 - ми личи си... определено девойките на по 4 и половина са по-зрели и повеко им сече пипето. Но това си е нормално нали... дано поне март да покрият норматива за познаване на цялата азбука и четене на срички.
А, да, забравих, по английски почват да пишат печатните букви... по немски не съм сигурна. Но съм убедена в едно: на родителската среща ноември ще се смея на краснопис със сигурност 
Каката - дядо ѝ (да го поживи Господ тоя човек, баща ми) успя да я повкара в релси. НО и той достигна до моите изводи, че всичко е забравила и си трябва здрава желязна ръка за немедленното ѝ вкарване в ред. 
Ники, как сте, пиши как е Бо в училище.
Бременилките - малко повечко подробности как сте, отчет след прегледите искам да чета и ви стискам палци. 
Коте - успех и на вашата улица
Ел, радвам се на напредъка на Явко. Дано все така да е
Мики, 2 часа  Моля те, разкажи какво представялва това хомеопатично интервю, че сън нЕма да ме хване 
Ами хубав ден желая!

Добро утро!
Слънче като те чета за тези английски азбуки, немски такива, срички и т.н. и си давам сметка, че от както Бо е на ДГ май и едно стихче или песничка не съм чула, което да е ново научено ..
Мики, аз ще ти кажа какво ще си говорите - водих Бо преди половин година на клас. хомеопат и толкова ни продължи беседата, но и мъжа ми беше с нас. Започва се с това какви обременености има в двата рода (туберколоза, психични разстройства, генетични заболявания), после - как е родено детето, как е спало, как е яло, как реагира на определени ситуации, нервно ли е, кое му влияе - светлина, шум; от какво се стряска, от какво се страхува; какви лекарства е пило, какви АБ, кога са пити, колко често, поради какви симптоми; какви имуностимулатори, - модулатори и т.н. Освен това интервюто е 2 часа и за да се види поведението на детето - ще го пита разни неща, ще поиграе с него, за да види как реагира той и как реагирате вие на неговото поведени и т.н. Дано съм помогнала, за да се подготвиш добре и ако имаш разни записани неща в дневник да си ги припомниш.
Таничка, на патеричка, честит да ви е повода.  Пожелавам бързо да се адаптирате всички и най-вече да свикнат момичетата, за да не ти дерзаят душичката. 
Много се радвам, че не ми се налага да помня кога сме се загаджили, че сгодили, че женили - всичко ни е на една дата, но в различни години. Мислех, че го правим за да е лесно на мъжа да помни датите, но май си е улеснение и за мен - колкото съм разсеяна!
Успешен ден!

Добро утро!


Танче нормални са ти всички притеснения Вие не сте се разделяли никога.И на трите ви трябва време да се пригодите към новите условия!Дано скоро нещата влязат в релси и двечките на ходят с желание!Голяма прегръдка и за тричките!И с малко закъснение честита 14-та година с Ники!Още 140 да сте заедно и щастливи!
Котенце прегръдки на Акулчо!
Слънчиголяма шмекерлийка е как Софи Но пък не можем да им се сърдим,до сега само игри,игри и пак игри и изведнъж...домашни.
Ники дано въодушевлението на Бо трае винаги!Максо ти е голям образ! Нацелувай ги и двамата!
Изказа на Сияна е доста добър.Може би от около половин година няма нищо бебешко в речника и.Е,думи като акробатика-според нея кубратика я затрудняват в първия момент,но започва да  повтаря докато  каже хубаво думата и чак тогава мирясва.
Снощи бяхме на първия и цирк и много и хареса