Винаги съм била дърво, недостижима, никакви нишани, нищо, но винаги мъжкото внимание ми е идвало в повече. Не знам на какво се дължи. Сега съм по-приветлива и пак ме удостояват.
- Публикувана: 12 авг. 2013, 21:55 ч.
- Последно мнение: 12 фев. 2014, 14:57 ч.
Кое прави една жена привлекателна?
Малко ми е странно все пак. Децата ти, предполагам, са малки. Точно сега имат най-много нужда от твоето внимание и любов, а на теб мисъл номер 1 в главата ти е как да си намериш мъж, децата някак остават на доста по-заден план. Сама виждаш по себе си, че детските рани си остават в душата и като възрастен. Не им го причинявай. Не е късно никога да срещнеш някого, но така насила не става. Хората и на по 50-70 години срещат половинката си. Не казвам, че трябва да чакаш, докато станеш на 70, разбира се.
Природата не търпи празно. А и никак не е лесно млада майка, отглеждаща сама дете/деца да чува приказки от сорта "не се отдавай толкова на детето, то ще порасне и ще си тръгне, а ти ще кукуваш сама, затова си търси и намери мъж". Според мен повечето жени в детеродна възраст просто имат нужда от мъже, точно защото са в детеродна възраст и отвътре ги напъва. Норрмално е, иначе нямаше да има природени братя и сестри.
Авторката е красива, проблемът не ще да е във външността. Да не си в някаква депресия?
Авторката има нужда от мъжко внимание ли? Хм, аз си мисля, че с тренировки може да се научи да ги привлича с флиртове, погледи, усмивки, разговори. Но с много тренировки. Мисля, че се научават тези работи, само трябва да се отчупиш, а това ще стане с постоянство. Както споменах горе, сега аз съм по-общителна, внимателна и приветлива към мъжете, а и към всички. Не го направих, заради липса на внимание, просто реших, че трябва да се науча да бъда такава - по-топла. Става номера. 
Ако и след това не се увеличи мъжкият интерес, вече не знам. Външният вид е доста важен, а гледам, че си го има жената.
Ако и след това не се увеличи мъжкият интерес, вече не знам. Външният вид е доста важен, а гледам, че си го има жената.
Благодаря за съветите и за милите думи, момичета!
Проблемът е най-вече в душата ми, неуверена съм в себе си, постоянно се самоунижавам пред хората чрез самоиронизиране, и затова ми се иска да разбера как да го преодолея. Интересно ми е, жените, които се чувстват желани и харесвани, на коя своя черта, според тях самите, дължат този успех.
P.S. Моля Ви да не засягаме темата за децата ми. Мисля, че се грижа достатъчно добре за тях, отделям им почти цялото си внимание, не ходя никъде без тях, когато не са при баща си, водя ги къде ли не (планина, море, екскурзии из страната, музеи, театър, концерти, детски събития, и каквото още се сетите), готвя им вкусно, чета на по-малкото, разказвам им интересни неща, давам им добър пример, възпитавам ги. Старая се да изглеждам ведра и спокойна пред тях. Но усещам огромна липса и ми се струва, че все пак и аз имам право на щастие.
P.P.S. Правих си изследвания - нямам психическо заболяване. Ходих и на психолог, според който проблемът идва наистина от детството ми, и върху този проблем трябва дълго и упорито да се работи (заедно с психолога, разбира се, а това е свързано с време и много пари и съответно не ме устройва).
Проблемът е най-вече в душата ми, неуверена съм в себе си, постоянно се самоунижавам пред хората чрез самоиронизиране, и затова ми се иска да разбера как да го преодолея. Интересно ми е, жените, които се чувстват желани и харесвани, на коя своя черта, според тях самите, дължат този успех.
P.S. Моля Ви да не засягаме темата за децата ми. Мисля, че се грижа достатъчно добре за тях, отделям им почти цялото си внимание, не ходя никъде без тях, когато не са при баща си, водя ги къде ли не (планина, море, екскурзии из страната, музеи, театър, концерти, детски събития, и каквото още се сетите), готвя им вкусно, чета на по-малкото, разказвам им интересни неща, давам им добър пример, възпитавам ги. Старая се да изглеждам ведра и спокойна пред тях. Но усещам огромна липса и ми се струва, че все пак и аз имам право на щастие.
P.P.S. Правих си изследвания - нямам психическо заболяване. Ходих и на психолог, според който проблемът идва наистина от детството ми, и върху този проблем трябва дълго и упорито да се работи (заедно с психолога, разбира се, а това е свързано с време и много пари и съответно не ме устройва).
Синигерче- ако това може да те успокои ,не е външността проблема, а как се усещаш самата ти.
Много години,та дори и сега понякога ,виня детството си за някои черти от характера си ,въртя се в кръг с емоциите на гняв ,но идва един преломен момент и това спира .Разбираш, че каквото и да е ставало преди ,то не определя коя си днес , не те прави нещо по различно ,от това, което ти самата си позволяваш да станеш и се стряскаш ,че си изгубила толкова време в самосъжаление. Не можеш да промениш хората, но можеш и трябва да си щастлив -с партньор или без ,няма значение ,важното си Ти . Просто променяш нагласата си и вземаш решенията си сама и тогава и късмета ти в живота ще се обърне !!
Много години,та дори и сега понякога ,виня детството си за някои черти от характера си ,въртя се в кръг с емоциите на гняв ,но идва един преломен момент и това спира .Разбираш, че каквото и да е ставало преди ,то не определя коя си днес , не те прави нещо по различно ,от това, което ти самата си позволяваш да станеш и се стряскаш ,че си изгубила толкова време в самосъжаление. Не можеш да промениш хората, но можеш и трябва да си щастлив -с партньор или без ,няма значение ,важното си Ти . Просто променяш нагласата си и вземаш решенията си сама и тогава и късмета ти в живота ще се обърне !!
постоянно се самоунижавам пред хората чрез самоиронизиране
Добре е да умееш да се самоиронизираш, но без да се самоунижаваш и без да позволяваш на другите да те унижават.
Хубава си, но трябва и сама да се харесваш.