Аз пък отдавна се убедих, че в милата ни родна страна толерантността към децата е нулева. И това не са празни приказки, а преживяна истина. И тази тема е поредният пример. Авторката каза толкова верни неща за възпитанието и ценностите в живота, а беше попитана дали се е напушила?! Думи нямам! Всички сме толерантни към кварталните пияници, към боклуците, към възрастните и безкрайния им егоизъм, към заливащата ни отвсякъде простащина, но децата ВИНАГИ пречат. По площадки, по дворове, че даже и в собствения им дом пак пречат на някой съсед, защото тичат и играят, а не летят например.....независимо къде, те винаги пречат на някой.
Не си права. На едни други места, ако децата пречат-не се толерира. Например, ако са шумни , се прави забележка на родителя. Навън в парковете, където може да се играе-играят. На места като улицата, вкъщи или друго място-е редно да се държат така, че да не пречат.В случая, майката е добре да отиде с тези деца на поляната, където да си ритат спокойно, а не да се обяснява как ги гледа през балкона, защото не може да стои с тях на по-далечната поляна.
Та не е до родно-неродно.В Германия се прави забележка за откъснати листа от храст от дете, тук децата кършат цели клони, на игра.
Когато ви се направи забележка-осмислете я, вместо да го играете онеправдани.
