И аз имам малко дете, което точно в този си период обожава да рита топка (след два месеца може друго да му е любимо, но сега само топка му е в главицата). Ритаме двамата с него в нашия двор. Оградата ни със съседите ни е голяма, детето ми е малко и уж внимава, но въпреки това топката честичко се прехвърля в съседите. Извиняваме се всеки път (съседите са разбрани и само се усмихват мило, проблеми никога не са правили), местим се да ритаме в другия край на двора, сменихме топката с по-малка и т.н. - пак стават гафове и топката е чуждия двор.
Като видях, че не става, просто потърсих къде другаде да водя сина ми да ритаме. Вярно по-далеч е, вярно по-голям ангажимент за мен е, но пък не пречим на никого. Свободата на сина ми не е ограничена и подтисната. Само моята свобода

Проблемът тук не е в свободата на децата, а свободата и свободията на родителите. Извинете ме, но при 15 деца, да не може да се направи организация на възрастните, тъй че винаги да има по един родител, баба или дядо с тях, който да ги заведе на игрището, е смешно. Но пък съседите трябва да са мили, добри и разбрани, щото "това са само деца". Като са показали ясно, че им пречи, просто се постарайте да не им пречите. Просто е!