(Имам една приятелка с 4 деца, през 2 години са - на 6, 4, 2 и 0. Съответно, в тях е лудница пълна - всеки нещо си иска, крещи, пада, яде, чупи.... Та, много е смешно, защото от нея в тази глъчка се чува поне 50% думата "браво". "Мамо, ака ми се!" - "Браво.", "Мамо, заби ми се камъче в крака!" - "Браво.", "Мамо, виж каква прическа си направих!" - "Браво." Така тя е придала парола на децата си и когато те чуят "браво", за момент се спират успокоени и знаят, че мъъънинко трябва да изчакат мама. А мама успява по този начин да успокои веднага себе си, а не да закудкудяка припряно. За миг се замисля и после светкавично обира предмети по пътя си и ходи по спешната задачка на детенце.)
Друго, което не е зле да опиташ - ами, повече разходки навън с децата? Сутрин да миткате до изнемогване, следобед - също. Вече времето не е жегаво, особено по-ранко сутрин, и въздухът навън се отразява страхотно на бебетата


Гифтче, страхотно - ти си създала рефлекс за заспиване на малката с потупване - ето, това също е вариант

Моргана, аз имам повече наблюдения над учебния процес на големките (5-12 клас), в началните класове не съм много-много в свои води. Ще пиша, но не зная, доколко мнението ми е коректно към съвременните условия
