Публикувана: 23 авг. 2013, 22:18 ч.
Последно мнение: 1 септ. 2014, 09:13 ч.

Случи ми се нещо странно X

131 674
754
1

# 30 26 авг. 2013, 23:27 ч.

София
Мнения: 12

Записвам се в темата с една странна случка. И тъй...
С моя приятел ходим вече втора поредна година на един водопад близо до Струма. Водопада е изключително красив, можеш да се изкатериш по скалите нагоре през самата течаща вода.... Общо взето прелест.
Та качваме си ние водопада и има едно много приятно място, където е израснал мъха напред и прилича на козирка над една вдлъбнатина в скалата, която пък цялата е обрасла с мъх и има малко водичка, насъбрана като в езерце. И моя ми вика: "Ела, ела, да видиш...", отивам аз и гледам облегната на скалата една сатенена възглавничка, с бродирани цветя, пред нея в самия мъх набити 3 маски с размер на капачка от буркан, изкуствен лотос и в насъбраната водичка - езерце пръстени, ама поне десетина. Shocked

Предвид, че беше през деня случката не ми стана страшно, ама вечерта... Laughing

От реката постоянно се чува шум все едно някой шепне, ходи... Даже не посмях да ходя сама да пишкам в храстите, та той дойде да ме пази Laughing

Сега уикенда пак ходихме до същия водопад и нещата още си бяха там. Маските вече доста пообрасли, възглавничката черна, пръстените във водата, лотоса си стоеше...
Той и двата пъти искаше да ги пипне, ама аз не му дадох, че аз съм доста плашлива и вярвам в де що има проклятия, магии и т.н.
Търсих из нета нещо за такъв ритуал или някакъв обичай, религия, култ, ама не намерих. newsm78

П.С. Мога да прикача снимков материал ако желаете Flutter

# 31 26 авг. 2013, 23:30 ч.

Мнения: 2 420

Давай, да видим Flutter

# 32 26 авг. 2013, 23:49 ч.

София
Мнения: 12

Снимките не са с хубаво качество, съжалявам за което, а още повече ме е яд, че не взех апарата миналата година, когато всичко още беше свежо и ново.
Два са лотосите, над този вдясно е възглавничката, а трите белеещи се неща в мъха са маските, които са с доста зловещи физиономии. Пръстените почти не се виждат, защото са потъмнели доста за 1 година.

# 33 27 авг. 2013, 15:00 ч.

Мнения: 4 199

Като бях дете намерихме камък с червен конец до входната ни врата. При опит да отключим врата, ключа се счупи, сякаш беше от стъкло. Това ми е най-отчетливия спомен за нещо странно и необичайно.

# 34 27 авг. 2013, 17:12 ч.

Мнения: 190

Прочетох на втора страница е станало въпрос за църквите .Та да кажа , Че и аз изпитвам някакво странно Чувство ,като вляза във църква и ми идва да избягам .Става ми задушно и корема ми се свива на топка .Единствено нямам такова Чувство във църки4ката на света гора там сякаш се 4уствам спокойна .

# 35 28 авг. 2013, 16:03 ч.

Мнения: 105

В църквите, почити винаги, има липса на кислород, затова е задушно, тъмно .. Аз страдам от клаустрофобия и особено когато има много хора вътре ми е изключително неприятно.

# 36 28 авг. 2013, 16:20 ч.

Балчик
Мнения: 9 285

Сега се сетих нещо, наскоро чух, че когато се ражда нов член в семейството, задължително умира някой друг, дали преди или след раждането, но в скоро време. Да сте забелязали такова нещо? Като се замислих и се сетих за следните случаи:
1. 15 дни преди да се родя аз е починала на дядо сестра му, която е нямала деца и много ме е чакала да се родя.
2. Когато се роди големият ми син, почина дядо ми.
3. Когато се роди племенникът ми, почина баба.
4. Когато се роди племенницата ми, почина леля.
5. На братовчедка ми сина ѝ почина преди няколко месеца, сестра ѝ е бременна сега.

# 37 28 авг. 2013, 16:26 ч.

Мнения: 2 420

Аз лично не намирам връзка. В нашето семейство няма такава закономерност, надявам се и да не се появи, винаги ми е звучало много зловещо. Просто хората се раждат и умират.

# 38 28 авг. 2013, 16:35 ч.

Мнения: 169

Аз не само съм го чела това, но лично съм го изживяла.
Буквално в деня, в който родих, майка ми, която беше вече болна, но не чак да е на смъртно легло, започна изведнъж да гасне. Просто сякаш някой й изпиваше силите, за два месеца се стопи и беше вече с единия крак в гроба. Тогава много се молих и стана някакво чудо - закрепиха я с един народен лек и се почувства невероятно подобрена. До степен да може да ходи, да се радва на внучето си. Изживя жената едно щастливо лято. Но като стана детето на една година, тя падна вкъщи и от това падане започна пак много бързо да се влошава, просто ми се обадиха след месец да си идвам и само седмица, след като кацнах в София, я погребахме. Детето ми проходи в суматохата покрай уреждане на погребение, отмяна на полети пр. Тогава имах чувството, че направо й дадоха отсрочка, но като мина подареното време, просто си отиде.

Другият случай е с моя много близка приятелка, на която само месец, след като майката почина, тя забременя по естествен път (а преди с години не можеше и какво ли не пробваха, вкл. и ин витро).

# 39 28 авг. 2013, 16:49 ч.

Мнения: 190

Никога не бях се замислила за това .Може да е някакво съвпадение ,но като се замислих баба ми по4ина 2007 ,а аз 2008 забременях и да си призная нео4аквано .

# 40 28 авг. 2013, 23:38 ч.

Балчик
Мнения: 9 285

Цитат на: Daisy Rose в ср, 28 авг 2013, 16:26

Така е, но когато това става в кратък период, неочаквано и често, е странно.

# 41 29 авг. 2013, 09:41 ч.

На брега на реката
Мнения: 4 361

Аз също съм се замисляла нееднократно над тази зависимост. Всъщност не знам зависимост ли е, случайност ли е, но е факт, че и в моето семейство се случи. За по-далечното минало не съм разпитвала, но когато аз родих, в същия ден сестрата на баба ми почина. А със сегашната бременност ми е още по-тегаво. Малко след като разбрахме, че съм бременна отново, бабата на моя мъж падна и си счупи ръката, дни по-късно получи серия от инфаркти. Малко след това ме приеха и мен в болница заради обезводняване. 3 дни след като ме изписаха, тя почина. Дори нямах възможност да се сбогувам с нея, през цялото време бяхме на метри една от друга, но в различни отделения. По-късно, в 2 последователни месеца починаха още двама близки. Нямаше да се замислям толкова, но за последните 5 години това са смъртните случаи близки до моето семейство Rolling Eyes

# 42 29 авг. 2013, 09:44 ч.

Мнения: 5

Във връзка с последните повдигнати въпроси, хрумна ми да ви питам за нещо, което от доста време ме вълнува - за твърдението, че не трябва да се кръщават деца на наскоро починали, и особено на загинали по трагичен начин. Моят мъж е кръстен на свой близък, който се удавил в Дунава скоро (но повече от 40 дни) преди той да се роди. Свекърва ми е била принудена да го кръсти така - знаете преди време колко се слушаха възрастните (съответно - нейната свекърва) и сега не пропуска да го спомене при всеки удобен случай - особено като ходим на море. Представете си само - доста е подтискащо да му напомня постоянно да внимава да не се удави, защото е кръстен на удавен. sport027

Сещам се за един случай на познати, чиято дъщеря е била прегазена от автобус като дете, а те кръщават следващата си дъщеря на нейното име. Тя също почина млада - от рак. Съвпадение е, предполагам. Вие сещате ли се за подобни случаи?

# 43 29 авг. 2013, 09:48 ч.

На брега на реката
Мнения: 4 361

Това пък ми е още по-зловещо, особено разказа за дъщеричката. Sad

Добре, че в днешно време не се настоява толкова от страна на родата да се кръщават деца на баби, дядовци или починали близки. Но пък от майка ми и баба ми съм чувала, че не е хубаво да се кръщават деца на починали близки. Един вид се взима съдбата му Rolling Eyes