Наскоро се присетих за нещо, от което ме побиват тръпки. Като малка имах една кукла, от която изпитвах истински страх и ужас. Не исках даже да я гледам, да не говорим да трябва да я пипна. Както и да е, куклата отдавна я няма в къщата на родителите ми вече са правени два ремонта след нея. Абе с две думи от около 12 години куклата е в забвение.
Интересното е, че 5-6 години след изхвърлянето на това зловещо нещо заминах да уча в Англия и една вечер сънувах, че тя ме е намерила там и се спотайва под леглото ми. Вярвайте с дни не можех да събера сили да погледна отдолу.
Историята не свършва до тук. Преди две години се преместихме да живеем с мъжа ми в собствен апартамент, но преди известно време сънувах абсолютно същия сън, че куклата ме е намерила и седи до леглото и ме гледа втренчено. Даже докато пиша това и настръхвам.
Интересното е, че 5-6 години след изхвърлянето на това зловещо нещо заминах да уча в Англия и една вечер сънувах, че тя ме е намерила там и се спотайва под леглото ми. Вярвайте с дни не можех да събера сили да погледна отдолу.
Историята не свършва до тук. Преди две години се преместихме да живеем с мъжа ми в собствен апартамент, но преди известно време сънувах абсолютно същия сън, че куклата ме е намерила и седи до леглото и ме гледа втренчено. Даже докато пиша това и настръхвам.
Не обърнах внимание, но днес се зачетох назад в темите и попаднах на постове за магии и как не трябва да се докосва предмета... Уж не вярвам в подобни неща, тоест, вярвам, че магия се прави посредством силата на енергията, на мисълта, а не на някакви предмети. Но все пак става въпрос за най-обичният ми човек - майка ми, а знаете, че за близките си човек винаги се притеснява и при най-малкото. Моля ви, някакви идеи/съвети какво може да е било това, ако е било жълтък откъде може да се е появил там, имаме много птички наоколо, но това приличаше на 
Иначе те имаха достъп до това място 
Дребната бе около 3 годишна и сме на селото на моя мъж. Аз съм градско момиче и си признавам, че онези малки варосани стаи, тъмни ръбати мебели с малки дупчици от дървояди и прозорци със здрави решетки никак не ми допадат. Там никой не живее отдавна, но се ползва за лятна къща сегиз тогиз от роднини. 
/ Оставена от далечни съседи светната през нощта лампа процежда лъчи в стаята. 
Не се разпищях щото ума ми подсказваше, че ще изкарам акъла на детето ама наум пищях ли пищях полу седнала в леглото. И панически се чудех какво да направя когато голямото тъмно каза:
Най-вероятно е съвпадение, нещастни случай стават постоянно, но това все пак е не голямо село и не се случват подобни неща толкова често... 
Винаги ми е било любопитно тези, които познават и не са шарлатани, как го правят, как познават тези неща... 
Ние сами ковем съдбата си, хора. Склонна съм да вярвам, че при всеки е различно, зависи от това, какво е избрала душата преди да дойде на Земята. Някои си поставят определени събития, като корективи, които да им се случат. Всичко останало го решаваме ние, а после си плащаме за това