Мистерията се засилва още повече, понеже потребителката не се включва 
- Публикувана: 23 авг. 2013, 22:18 ч.
- Последно мнение: 1 септ. 2014, 09:13 ч.
Случи ми се нещо странно X
Не е в тон с повечето коментари по темата, но да споделя и аз какво ми се случи днес. Върнаха ми борч от 100 лв. 
, което само по себе си не е толкова странно, но след 3,5 год...., а се бях отказала още през първата година. Все още не мога да го осмисля. 
Надявам се още няколко такива странни работи да ми се случат. 
, което само по себе си не е толкова странно, но след 3,5 год...., а се бях отказала още през първата година. Все още не мога да го осмисля. Надявам се още няколко такива странни работи да ми се случат. 
Не е в тон с повечето коментари по темата, но да споделя и аз какво ми се случи днес. Върнаха ми борч от 100 лв. , което само по себе си не е толкова странно, но след 3,5 год...., а се бях отказала още през първата година. Все още не мога да го осмисля. Надявам се още няколко такива странни работи да ми се случат.
, което само по себе си не е толкова странно, но след 3,5 год...., а се бях отказала още през първата година. Все още не мога да го осмисля. Надявам се още няколко такива странни работи да ми се случат.
След като прочетох цялата тема реших и аз да се включа .
Преди почти година почина на колига на ММ и наш близък приятел. Когато разбрахме бяхме в шок. Ние имаме две кучета които той много обичаше и те много го обичаха. Вечерта когато се прибрах ме от работа решихме да запалим една свещ пред една от общити ни снимки на секциятя , и тогава се случи . Както си лежаха кучетата на дивана до нас изведнъж скочиха и тръгнаха лаейки към вратата на апартамента ни. Се едно посрещаха някой. Обиколиха всички стаи и дойдоха в хола при нас(но влязоха лаейки и скачайки какато правят когато някой е на гости). Седнаха до нас като продължиха да лаят но седяха някой в стаятя и тогава погледнаха към снимката и свеща угасна. Ние с мм се погледахме и се разплакахме. След няколко секунди кучетата слязоха от дивана и тръгнаха към вратата. И спряха да лаят и скачат . Ние сми убедени , че това беше нашия приятел които дойде да си сбогува с нас.
И към тази случка . Малко преди 40 дни на същото момче.
Ние бяме неразделни (аз, ММ,и един техен колега). Та малко преди 40 го сънувах ме и 3мата как сме пак заедно и как ние знаем че той ще почине на следващия ден но не трябваше да му казваме . И интиресното е , че съня ни беше еднакъв и на 3мата и го сънувах ме в една и съща нощ.
Преди почти година почина на колига на ММ и наш близък приятел. Когато разбрахме бяхме в шок. Ние имаме две кучета които той много обичаше и те много го обичаха. Вечерта когато се прибрах ме от работа решихме да запалим една свещ пред една от общити ни снимки на секциятя , и тогава се случи . Както си лежаха кучетата на дивана до нас изведнъж скочиха и тръгнаха лаейки към вратата на апартамента ни. Се едно посрещаха някой. Обиколиха всички стаи и дойдоха в хола при нас(но влязоха лаейки и скачайки какато правят когато някой е на гости). Седнаха до нас като продължиха да лаят но седяха някой в стаятя и тогава погледнаха към снимката и свеща угасна. Ние с мм се погледахме и се разплакахме. След няколко секунди кучетата слязоха от дивана и тръгнаха към вратата. И спряха да лаят и скачат . Ние сми убедени , че това беше нашия приятел които дойде да си сбогува с нас.
И към тази случка . Малко преди 40 дни на същото момче.
Ние бяме неразделни (аз, ММ,и един техен колега). Та малко преди 40 го сънувах ме и 3мата как сме пак заедно и как ние знаем че той ще почине на следващия ден но не трябваше да му казваме . И интиресното е , че съня ни беше еднакъв и на 3мата и го сънувах ме в една и съща нощ.
Привет на всички! 
От доста време ви чета с интерес и се колебая дали да споделя и моето паранормално преживяване, но в крайна сметка се реших.
Историята се случи преди 3 години, когато с група приятели бяхме отседнали в една от хижите на Витоша (умишлено няма да спомена коя, за да не излезе, че целта ми е да й направя реклама, не знам добра или лоша). След цял ден следване на туристически маршрути в планината бяхме толкова уморени, че набързо изядохме по една супа и си легнахме. Подчертавам, че никой от нас не беше употребил капка алкохол, за наркотици в нашата компания и дума не може да става. В стаята, в която спах, бяхме общо 4-има човека. Малко след 3 през нощта аз и момичето, което спеше на съседното легло, се събудихме от шума на ситни стъпчици по дървения под. Очевидно двете момчета в стаята също го бяха чули и единият от тях стана и светна лампата. Това, което видяхме, със сигурност няма да се изтрие от съзнанието ми до края на живота ми - точно по средата на стаята стояха две високи не повече от две педи грозни човекоподобни същества, зелени на цвят, с кръгло тяло, къси ръце и крака с дълги остри нокти, дълги носове и уши и големи ококорени очи. Момчето, което светна лампата, затвори вратата, която беше леко открехната, и съществата започнаха да бягат панически в кръг и да издават странни писукащи звуци. След може би около минута едното от тях забеляза, че прозорецът е отворен и двете с впечатляващи скокове се изстреляха навън в тъмното. Четиримата веднага хукнахме навън, защото стаята ни беше на 2-рия етаж и решихме, че може някое от съществата да се е наранило при падането и така да успеем да го уловим, но от тях нямаше и следа. Събудихме хижарката, а тя въобще не изглеждаше притеснена, само се усмихна и каза, че наоколо стават и по-странни неща. Излишно е да казвам, че до сутринта никой от нас не мигна и още щом изгря слънцето, поехме обратно към София. Оттогава насам все се каня да се върна в хижата с по-голяма компания и да направим проучване на района, но в същото време изпитвам и известен страх и думите на хижарката за "странните неща", които се случват само на няколко километра над големия град, отново зазвучават в главата ми.
Ако някой е виждал или чувал за нещо подобно, ще ми бъде много приятно да обменим опит.
От доста време ви чета с интерес и се колебая дали да споделя и моето паранормално преживяване, но в крайна сметка се реших. Историята се случи преди 3 години, когато с група приятели бяхме отседнали в една от хижите на Витоша (умишлено няма да спомена коя, за да не излезе, че целта ми е да й направя реклама, не знам добра или лоша). След цял ден следване на туристически маршрути в планината бяхме толкова уморени, че набързо изядохме по една супа и си легнахме. Подчертавам, че никой от нас не беше употребил капка алкохол, за наркотици в нашата компания и дума не може да става. В стаята, в която спах, бяхме общо 4-има човека. Малко след 3 през нощта аз и момичето, което спеше на съседното легло, се събудихме от шума на ситни стъпчици по дървения под. Очевидно двете момчета в стаята също го бяха чули и единият от тях стана и светна лампата. Това, което видяхме, със сигурност няма да се изтрие от съзнанието ми до края на живота ми - точно по средата на стаята стояха две високи не повече от две педи грозни човекоподобни същества, зелени на цвят, с кръгло тяло, къси ръце и крака с дълги остри нокти, дълги носове и уши и големи ококорени очи. Момчето, което светна лампата, затвори вратата, която беше леко открехната, и съществата започнаха да бягат панически в кръг и да издават странни писукащи звуци. След може би около минута едното от тях забеляза, че прозорецът е отворен и двете с впечатляващи скокове се изстреляха навън в тъмното. Четиримата веднага хукнахме навън, защото стаята ни беше на 2-рия етаж и решихме, че може някое от съществата да се е наранило при падането и така да успеем да го уловим, но от тях нямаше и следа. Събудихме хижарката, а тя въобще не изглеждаше притеснена, само се усмихна и каза, че наоколо стават и по-странни неща. Излишно е да казвам, че до сутринта никой от нас не мигна и още щом изгря слънцето, поехме обратно към София. Оттогава насам все се каня да се върна в хижата с по-голяма компания и да направим проучване на района, но в същото време изпитвам и известен страх и думите на хижарката за "странните неща", които се случват само на няколко километра над големия град, отново зазвучават в главата ми.
Ако някой е виждал или чувал за нещо подобно, ще ми бъде много приятно да обменим опит.
На това му казвам "Хем боли, хем сърби" 
Хем те е страх от "гадинките", хем си любопитен и искаш да идеш да ги видиш и проучиш. На мен също са ми много любопитни, затова тази тема е една от любимите ми във форума. Слава Богу, аз не мога да се похваля със своя история, но с удоволствие чета вашите. Винаги съм вярвала, че не сме "сами", нито тук на земята, нито изобщо във вселената/паралелните светове. Винаги съм се чудила, защо тези същества хем се показват, хем се крият. Дали владеят начина да го правят или се случва погрешка?! ... и т.н.
Хем те е страх от "гадинките", хем си любопитен и искаш да идеш да ги видиш и проучиш. На мен също са ми много любопитни, затова тази тема е една от любимите ми във форума. Слава Богу, аз не мога да се похваля със своя история, но с удоволствие чета вашите. Винаги съм вярвала, че не сме "сами", нито тук на земята, нито изобщо във вселената/паралелните светове. Винаги съм се чудила, защо тези същества хем се показват, хем се крият. Дали владеят начина да го правят или се случва погрешка?! ... и т.н. 
Звучи невероятно историята, но тайничко вярвам в други същества. 
Странното днес при мен е че детето ме спаси да не падне една лампа и да ми разбие главата.
Предистория- винаги сутрин става преди мен и на минутата трябва да съм станала. Кара ме да си правя кафе. Излизам на терасата, клякам, пуша си цигара с кафето, влизам, а през това време той пуска Маша и мечокът на лаптопа и си гледа.
Днес станах преди него, будих го, той с рев почна да ме кара да лягаме пак. Ходи след мен и реве. Направих си кафе, отворих терасата, рев и дърпане да влизам вътре. Дръпнах два пъти под ширма, но реших все пак да изляза, клекнах си, това ми се качи на гърба и пак- дърпа и реве- да съм пушела на печката. Влязох и няма и минута- лампата на терасата се стовари точно там където си седя обикновено, точно над главата ми. Имаше силен вятър и затова падна, предполагам. Той само погледна бегло към терасата, въздъхна, спря да плаче и седна да си отваря лаптопа. Успокои се за секунда. Обикновено се впечатлява от падащи неща, но сега грам не коментира- друг път започва да повтаря по сто пъти като нещо се счупи, сега нищо.
Нещо ли усети, или просто съвпадение...
Странното днес при мен е че детето ме спаси да не падне една лампа и да ми разбие главата.
Предистория- винаги сутрин става преди мен и на минутата трябва да съм станала. Кара ме да си правя кафе. Излизам на терасата, клякам, пуша си цигара с кафето, влизам, а през това време той пуска Маша и мечокът на лаптопа и си гледа.
Днес станах преди него, будих го, той с рев почна да ме кара да лягаме пак. Ходи след мен и реве. Направих си кафе, отворих терасата, рев и дърпане да влизам вътре. Дръпнах два пъти под ширма, но реших все пак да изляза, клекнах си, това ми се качи на гърба и пак- дърпа и реве- да съм пушела на печката. Влязох и няма и минута- лампата на терасата се стовари точно там където си седя обикновено, точно над главата ми. Имаше силен вятър и затова падна, предполагам. Той само погледна бегло към терасата, въздъхна, спря да плаче и седна да си отваря лаптопа. Успокои се за секунда. Обикновено се впечатлява от падащи неща, но сега грам не коментира- друг път започва да повтаря по сто пъти като нещо се счупи, сега нищо.
Нещо ли усети, или просто съвпадение...
Хм, не знам и аз.
И друго, но то не е толкова странно, пак за него.
Преди няколко дни реших да замина за два месеца в чужбина. Той не знае, не е коментирано пред него.
От нощта, след която решението ми узря в главата, това човече започна да спи върху мен, да е винаги притиснат в мен, да сме постоянно в контакт, все едно не ме пуска, да не ме загуби. И това не го е правил преди.
И друго, но то не е толкова странно, пак за него.
Преди няколко дни реших да замина за два месеца в чужбина. Той не знае, не е коментирано пред него.
От нощта, след която решението ми узря в главата, това човече започна да спи върху мен, да е винаги притиснат в мен, да сме постоянно в контакт, все едно не ме пуска, да не ме загуби. И това не го е правил преди.
alexis_09,много интересно,ако искаш пиши ми на лични коя е била хижата,ще се радвам и ти dpv,да разкажеш по-подробно за разказите който си чула
И на мен ми е интересно да чуя за разказите на възрастните жени от селата. 
И аз настръхнах от историята с човечетата на Alexis_09... На колко години сте били тогава? Аз едва ли ще имам смелостта да ги търся, ще припадна още като ги видя...
А супата къде я ядохте? Не знам кое е по-приемливото обяснение - че щъкат гномчета из хижата или че в супите ви е имало сипан халюциноген... Да не е била гъбена супа? Не искам да те обидя, вярвам ти, че си ги видяла, просто се чудя дали има и друго обяснение на случилото се. 
И аз настръхнах от историята с човечетата на Alexis_09... На колко години сте били тогава? Аз едва ли ще имам смелостта да ги търся, ще припадна още като ги видя...
А супата къде я ядохте? Не знам кое е по-приемливото обяснение - че щъкат гномчета из хижата или че в супите ви е имало сипан халюциноген... Да не е била гъбена супа? Не искам да те обидя, вярвам ти, че си ги видяла, просто се чудя дали има и друго обяснение на случилото се. 