Случи ми се нещо странно X

    така си е, дългичко е....и аз някои неща ги карах диагонално, но като цяло си заслужава да се прочете.

Е не мога да се стърпя 

Като бях малка лягаме със сестра ми и с баба ми на спалнята да спим през нощта. Мама и дядо са нощна смяна. В коридора свети ако на някоя от малките пикли и се достава през нощта.  Аз се ослушвам и викам:
- Бабо, някой ходи в коридора!
- А бе ходи! Таласъми ти се причуват! Стига глупости! Как си ги измисляш тия щуротии? Само плашиш сестра си .... 
В този момент вратата на спалнята леко се отваря.  Сянката застава на процепа и с гласа на дядо пита тихичко:
- Г. спиш ли бе? Забравил съм нещо и се върнах да го взема!

Нема такъв адреналин ви казвам 

Oo, има, има и "по-такъв адреналин"
 Преди повече от десет години в малкото градче, в което живеех, патрулка бутнала възрастна жена на главния булевард. Свидетели -доколкото могли да видят отдалеч- я разпознали като майката на  мои познати и се раззвънели по джиесемите да ги уведомят "овреме". Намерили първо синът и, който от своя страна се обадил на сестра си да и каже, че трябва да отидат до моргата за разпознаване на тялото. Сестрата практично предложила първо да отидат до дома на майка си,за  да вземат дрехи, евентуално и някакви документи. Отишли и понеже входната врата на къщата била заключена- "баткото" се покатерил през някъде си на втория етаж направо, като издърпал и сестра си. Затършували из гардероба на жената и в един момент чули предпазливи стъпки по стълбите и едно полусмело,полуужасено "Кой е, бе?!" изречено от майка им. Сестрата ужасена се вкопчила в батко си- "Олеле, духът на майка!" и почти припаднала...Забравих да кажа, че действието се развива късно вечерта. Оказало се, че майка им - жива и здрава- си била легнала рано като повечето възрастни жени (беше над 75-годишна )  но се събудила от шума горе и помислила, че са влезли крадци. А  блъснатата жена на булеварда била майката на местен политик, с която много си приличали на външен вид: и двете високи, стройни баби с къдрави бели коси, с еднакви прически , но понеже катастрофата станала близо до дома на живата баба- свидетелите прибързано решили, че тя е жертвата...
 Историята ми я разказа сам  "баткото"- тогава мъж на около 50г

ако толкова близък мой човек е в моргата  изобщо няма да ми хрумне да се отбия за дрехи (които не са му нужни) или да се катеря рисковано през нощта (аз и има ключ от жилишето на родителите си  )

 

Ами гол ли ще го погребеш?

погребенията не се правят в моргата, а те не са отишли да прибират тялото, а на разпознаване ...

Случката която ще разкажа ми се случи когато бях около 15 годишна. Бяхме на село аз,майка ми, брат ми и вуйчо и вуйна. Всички копаеха лозето което е в двора,а аз трябваше да приготвя вечерята. Беше тъмно, сещам се че ми трябва някаква тавичка която е в кухнята в задния край на къщата. А за да стигна там трябва да мина през тъмния двор и още по-тъмно антре. Имам голям страх от тъмнината. Тръгвам аз и си мисля сега ако ме хване някой никой не може да ме спаси. В този момент чувам тихи стъпки зад гърба си и някой се хвърли на гърба ми... Започнах да пищя силно. В този момент чули виковете ми дойдоха всички и като дойдох на себе си видях брат ми който е по- малък от мен с четири години който се залива от смях. Съответно той си получи наказанието, но тази уплаха лекувах много време. Знам че не е страшна история,но не се стърпях да ви я разкажа.Извинете ме!

Бях забравила тази случка, сега изведнъж се сетих за нея. Бяхме деца, някой беше пуснал слуха, че в дъното на училището има една стаичка- на параджията и на стената има черна ръка, която се движи. В междучасията ходихме да я гледаме през прозореца. Беше си обикновен отпечатък на мръсната ръка на параджията, който се е подпрял на стената. Но ние виждахме, че  тя се мести, тя наистина се местеше, мога да се закълна. Ей на това му се вика" На страха очите са големи". Затова наистина вярвам, че виждате нещата, за които пишете.

Не е случайна тази връзка между ражданията и смъртта. Не само защото е естествено старите да си отидат, а които им е време, да родят деца. Но защо често се случва едно след друго? Според мен ивръзка с кармата. Например някой има проблем и не може да има деца. Докато не изкупи някой и друг грях. Като се случи нещо лошо и го "плати", сякаш му се пречиства кармата и получава това, за което е мечтал! Когато не избираме да пречистим кармата си с правене на добро, то "плащаме" с нещо лошо, което ни се случва.

 

Засега са глупост,ако видя русалка с очите си ще потвърдя че съществува.

Що за простотия....Може да са опитвали да правят нещо но не е станало,проекти бол но това не значи че са сработили....Контрол над ума,все още не ми се е случвало да халюцинирам дори и с температура 40,5 градуса,много,ама много добре знам какво виждам или чувам,ако някой реши да си играе с ума ми сама ще се въдворя в подходящо лечебно заведение,но засега опазил ме Бог нямам проблеми.Оставаше и да нямам вяра на очите си на ушите и на още едно нещо.Не мисля че е това(ефекти от проекта).Между другото,нямам страх нито от тъмно нито от празна къща,от малка постоянно съм оставяна сама,от 6 годишна, все по тъмното се вра,пет пари не давам дали съм в гробище в 2ч през нощта,правила съм го,момчетата избягаха по средата на пътя Но пък видя ли нещо с очите си,съвсем ясно и в пълно съзнание значи го има

           Здравейте. Днес случайно попаднах на тази тема и се зачетох. Да споделя и аз нещо странно, което се случи.
           2009 г. ходихме със съпруга ми на Кръстова гора точно на Кръстовден. Който е ходил знае, че през нощта има служба и по хълмовете е пълно с хора. Намерихме си място, запалихме си свещичките и седнахме. Нашите свещички постоянно гаснеха, на никой друг не видях да угаснат. Палех ги отново и пак същото. Това се случи на 13 срещу 14 септември. На 16 септември преживяхме ужасна катастрофа, блъснахме се с ТИР. От колата ни нищо не ставаше, но ние се отървахме що годе с малки наранявания. Все си мисля дали това не е било знак, че ще ни се случи това страшно нещо. 
           А относно кармата, изчистването и получаването на мечтаното "нещо". Борихме се за детенце близо 10 години, не ми се говори какво сме преживели. След катастрофата направихме ин-витро  процедура и сега се радвам на прекрасно момченце.
 

https://www.youtube.com/watch?v=JGxAf8Vrvjw&feature=youtube_gdata_player

много интересно филмче,дава отговор на някои от въпросите ни....

Благодаря за филмчето в началото помислих, че няма да имам нерви да го гледам, но не можах да спра Бих взела и книгата Преди доста години - била съм на около 20г - попаднах на Диагностика на кармата - изчетох - 4-те тома и изключително ми повлияха.

Днес четох книгата на В.Червенкова - от любопитство заради ВБ я взех, а всъщност - със свои думи - разказа "същото" - изключително се впечатлих