Случи ми се нещо странно X

Не, не беше човек от плът и кръв Просто се появи като привидение, случвало се е и друг път, но съм била с мама, та имах по-голяма смелост, сочих и шепнех уплашено: Мамо, мамо, там се е облегнал човек. А мама гледа и вика нищо не виждам Абе страшно беше. Дано никога вече не ми се случва 

Офф,и аз,на толкова години станах,а още ме е страх от неща,които нямат обяснение...

Момичета, имате много интересни истории! Преди в темите се коментираше, че хора родени в Събота имат способността да виждат духове. Е, баба ми е родена в Събота, не може да вижда духове, но имала сънища, които се сбъдвали. Аз имам странни истории, най - вече свързани с интуитивността, но ще споделя историята на леля ми.
Та тя била още студентка. Един ден, мама решила да отиде за дърва в мазата, а леля да остане, мисля че да учи. По едно време телефона ѝ иззвънял. Леля вдигнала и се провел следният разговор:
-... / краткото име на леля ми /
-Кой се обажда?
-Е, кажи на майка ти да ми даде кожуха, който изпра.
Леля затворила телефона. Гласът звучал на мъртвата ѝ баба Данка, която наистина имала кожух, който баба ми изпрала   Леля веднага отишла при мама, разказала ѝ всичко, но тя не повярвала, а ѝ казала, че някой е сгрешил номера. Баба, като се върнала от работа, разбрала какво се е случило и запалила свещичка. Доста пъти карах баба ми да ми разказва тази история. Доста се бях впечатлила. Иначе с баба често си говорим за окултното, вчера например имах сън, който ѝ разказах и тя ми повярва за него, пита ме кога съм го сънувала и т.н.

А дядо умря гладен,и майка ми винаги го сънува преди задушница как е изпуснал нещо за ядене на земята и иска да го вземе,и тя му казва тате аз ще ти направя,не взимай паднало е,а той-.....името и,гладен съм бе,ядат ми се кюфтета.А преди да умре майка ми отишла да му вземе и да занесе в болницата,но недочакал.И още,докато е бил там казал на майка ми че ще умре с отворени очи за мен,т.е че не може да ме види....И като починал,не могли да му затворят лявото око Бог ни е дал сънищата за да контактуваме с мъртвите си близки там.....Не можех да осъзная че го няма,въпреки че усетих точно кога си е отишъл,не бях там,бях бременна и всеки момент щях да раждам.И срещу Димитровден,той е Димитър,вечерта сънувам как влизам в двора на къщата,и той на стълбите ме посреща с разтворени ръце,усмихнат,прегръща ме и казва-Благодаря за внучето.И толкоз.И се сепнах.Толкова явно беше,толкова истинско,чак усещах мириса му в ноздрите си.Беше дошъл да се сбогува.И чак тогава се отприщих,рев,вой,плач......И майка става идва и казва-Сънувах дядо ти.И гледа календара и вижда-Димитровден!Не знаехме,бяхме се отплеснали.И тук вече....става брат ми,идва в кухнята и ние мълчим.И той казва-Сънувах дядо,нещо ми говореше....И млъкна като видя как го гледаме.И на тримата в една нощ.Много пъти съм чувала и че звънят по телефона,питат за тоя,оня..искат това онова.Вече починали.

Опонент, според мен трябва на Задушница да раздавате кюфтета.
Сериозно го пиша. 

Знам,майка ми така и прави вече

Много интересна тема. Прочетох някои от старите, признавам, преди не съм се интересувала, но винаги съм вярвала в такива неща - задгробен живот, че сред нас има неща, невидими за очите, вярвам в Бог и т.н.

Когато бях на 6-7 годинки, един от дядовците ми почина. Ние (аз имам сестра близначка) не го помним много, но и до днес изпитвам една огромна обич лъм този човек. Та баба ни обясняваше как той е с нас и до 40 ден душата му остава в дома, където е живял. Затова и баба 40 дни остави пусната една лампа в коридора, ако ги помните, едни като кабел с крушка накрая, пускат се в контакта. На 40 ден се събрахме, за да я изгасим заедно. Баба посегна и тя просто си изгасна точно преди да я докосне. Не е гръмнала или нещо, просто угасна, и вярвам, че дядо си отиде.
Другият ми дядо се самоуби, когато бях на 14-15 години. Той живееше на село, сам, обеси се на навеса на плевнята. Трагедия, но да не навлизам в подробности. Отидохме на погребението по обяд, баща ми и леля ми (сестра му) от сутринта готвеха и се подготвяха, бяха си оправили всичко,  имаше хора и т.н. (без свещеник или поп, както знаете, те не опяват човек, отнел живота си). Беше пролетта и дърва постоянно се внасяха в къщата - дървата стоят точно под навеса, където се обеси. Със сестра ми решихме да се разходим отвън за малко, защото не можехме да седим само вътре. Излязохме, минахме покрай плевнята, минава покрай нас един дядо с дърва и казвам на сестра ми - хайде и ние да помогнем. Насочваме се към тях и гледам, по средата едно парче картон стърчи. Но не да кажеш че едвам се вижда, ами направо ще ти извади очите. Издърпах го и замръзвам - беше предсмъртната бележка на дядо. Нося го вътре, леля седи и плаче - каза ми, че цял ден от там са носили дърва, нищо такова е нямало. А той просто си стърчеше там, точно по средата. Аз никога не съм била близка с него, не знам защо точно аз я намерих.
Една вечер бяхме сами в къщи със сестра ми, тя беше в другат стая, аз гледах филм и съм задрямала, по едно време се събуждам от телевизора, беше светната лампата, бях по гръб, отварям рязко очи и гледам над мен се е надвесил човек -  примигнах, нормално, стреснах се, и той изчезна. Подобно нещо ми се случи преди няколко месеца, бях заспала на един филм, загасила лампите, бях сама, приятеля ми го нямаше в къщи. Пак бях заспала по гръб, и по едно време усещам в полубудно състояние сякаш някой с пръст си играе с врата ми, все едно свири на струна. Естествено скачам и святкам лампата, нямаше никой, но усещането на врата още беше там дълго време.
Имам още много подобни случки. От години често сънувам, че ми падат зъби, и винаги много, много боли. Сънувам, че ме намушкват, и пак много ме боли. Умрели хора не сънувам.
Аз четох в една тема, че някои хора, в яда си и гнева си си пожелават нещо лошо и то става. И на мен ми се случва много често, но след няколко случки вече не го правя, или поне се опитвам... имам също и усещането, че съм много закриляна и пазена. Странното е, че не съм била така цял живот, сякаш нещо го отключи последните няколко години.
И още нещо - сестра ми има навика да става и да ходи насън. Толкова случаи има, даже един е фрапантен когато излязла чак до входа и хората, тръгващи за работа, я гледали, a тя просто е спяла. Не знам дали го прави още, защото вече не живеем заедно, но е доста страшно. Последния път, когато спях у тях преди няколко месеца, през нощта се изправи и седна в леглото. Аз спя много леко и веднага я усетих, попитах я къде отива. Постоя 1-2 секунди, легна и заспа. Други неща не ме плашат така, както това.

интересно

Това със ставането по време на сън ми е познато и много плашещо...Дъщеря ми става, когато има висока температура,говори нещо несвързано,ако и задавам въпроси ми отговаря,на другия ден не си спомня нищо...Една нощ  станала и излезла на терасата,на сутринта се сети и ми каза...много се уплаших,веднага някакви страшни картини изникнаха в съзнанието ми...

Да, точно това ме плаши, да не и се случи нещо докато спи. Защото тя е с отворени очи, докато това става. Явно съзнанието й спи. Разказвала ми е случаи, например става, отива в хола и стои до вратата, светва лампата и от светлината се буди и не знае какво прави там. Но тя не гледа сериозно на това, както аз.

забелязала ли си кога се случва...при пълнолуние май по-често става,каква зодия е

Ами не, не съм обръщала внимание по кое време точно се случва. Иначе сме зодия Близнаци.

На някой направил ли му е впечатление, че през месеците февруари и март тази година дните с датите съвпадат едно към едно, с изключение на 29, 30 и 31 март? 
Побут

Какво странно има? Винаги е така, когато февруари е с 28 дни, което е 4*7.

Сомнамбулизмът е разстройство на съня.   Една от причините за появата му е стресът. Аз например говорех на сън, но от както дойдох да уча в София това се е случвало едва няколко пъти.  Ако в семействата ви има и други сомнамбули, причината  може и да е генетическа.