Ние тази вечер нещо рано полегнахме.
Утре свекито ще идва малко на гости.
Започвам да чета Барби
.
денонощно. Надявам се до месец да минат /не че това означава да спре да реве
, да записах магистратурата, платих семестъра и направо ме боли сърцето, обаче.
. Тук изобщо не включвам разни неща за мен, козметика, дрешки и разни даже и дребни глезотии, само най-неотложното- лекарствата ми и превръзки, че без това няма как. Извинявам се, ако поста ми е много депресарски и ви натоварвам, но и тук ако не си излея мъката, просто съвсем ще ми се събере и ще си го изкарам на Йоанка, а не искам да го отанася тя, като реално причината не е в нея
.
. А и аз съм доволна, успя тази година да направи цял присъствен месец, това си е свеобразен рекорд
. Иначе от другата седмица им започва и плусването, та днес, понеже аз съм на работа, те с баща й ще ходят да търсят халат и шапка за плуване, чехли и бански си има, казаха, че може банския и да не е цял. Ще видим какво ще излезе от цялата работа, освен джапане във водата 


За мен само се точа за разни нещо, но си оставам с точенето. Иначе поне якето й става, а и е много хубаво. 

.
. Не се гордея с тези си постъпки и по принцип смятам, че това категорично не е метод, особено пък вече за деца на възрастта на Йоето, те вече разбират всичко, имат си достойнство...да не говорим за физическата болка, която също може да остави неприятен спомен
И какво е това детето да ми замръзне, само като му повиша тон, та това е детето ти, не е подчинен в казармата, може ли за всичко да ти се подчинява и да праив винаги така, както ти искаш, хммм
. Йоето по принцип не е от най-палавите деца, но и тя си има моменти на тръшкания, лудуване, неслушане, отговаряне- говоря си с нея, развивам теории защо да не прави еди как си и по принцип се мъча да отсявам кога да й се карам и да повишавам тон и кога мога да се направя, че не виждам. 

)
ами шамаросвала съм на няколко пъти и то когато ми дойде до гуша от лиготия и тръшкане. Не обичам боя, но на моменти и аз не издържам, а заплахите не винаги имат ефект. Вчера ни побърка в колата от Варна до Ракитово, полудяхме и аз, и баща му
... Най- ме е яд, когато си прави оглушки и не чува какво му се говори
. И е много нагъл - няма това, няма онова, това искам, онова искам и дори и аз да не разреша, баща му в един момент отстъпва и той получава всичко, което иска
.
. Недей да се разправяш с човека, да не мислиш че му е лесно с три жени.
. Иначе аз Родопите ги обожавам, леля ми живееше там и доста често преди ходехме, особено като деца, мъчно ми е, че откакто тя си отиде вече не сме ходили там. Липсва ми като място, според мен има някаква магия там, освен уникалната красота.
, ама то от много бързане е така. Сутрин все не ми стигат едни 10-15 минутки и всяка сутрин се заричам, че от другата ще ги предвидя и все така си оставам с бързането.
.
.
/менюто е кисело мляко с бисквити/, след яденето продължава да се мотае и да твърди, че не може да си затвори очите, при което аз заспивам, а той отива при баща му, за да гледа детските които баща му му пуска докато той самия спи
. Не знам кога заспива
, уф големи мъки значи. Като знам опита с Марти направо настръхвам
. Препоръчани теми