Публикувана: 6 септ. 2013, 08:31 ч.
Последно мнение: 14 окт. 2013, 14:44 ч.

Нещата, на които се възхищаваме

7 107
85
1

6 септ. 2013, 08:31 ч.

София
Мнения: 62 595

Копирам два поста от друга тема, за да стане ясно откъде тръгвна интригата.

Цитат на: Andariel в пт, 06 сеп 2013, 08:05

Моля, не драматизирайте излишно! темата е за дразнене и нормално всеки се сеща за неща, които го дразнят. Ако темата беше за възхищение, хората пак щяха да изброят толкова неща, от които се възхищават. Какъвто въпрос е зададен, на такъв се отговаря. Нито някой е песимист, нито е оптимист. В ежедневието рядко забелязваме тези неща, твърде заети сме с други.

Цитат на: Светкавица в пт, 06 сеп 2013, 08:15

Това е идея, време беше да има по-оптимистична и красива тема тук, ще я пуснеш ли?
С удоволствие бих чела такава тема, иначе все гнусотии в последно време, вкл. и онази тема за "какво научих от форума", тя чак е взела да намирисва- Joy

Хубава идея за почивния ден. Заповядайте! (за да ни е по-сладко кафето) Grinning

# 1 6 септ. 2013, 08:40 ч.

Бургас
Мнения: 1 203

Възхищавам се на силата на духа, упоритостта и труда, които влага човек, който иска да постигне нещо, иска да оздравее или преследва с всякакви средства мечтата/мечтите си!
Често взех да се възхищавам и на хората, които никога не премълчават това, което им или не им харесва и си го казват.Може да не са много обичани като са директни, но не таят в себе си негативизъм, а си го казват, освобождават се от психическото напрежение.Това е едно от най-важните неща за добро здраве.

# 2 6 септ. 2013, 08:59 ч.

град-държава
Мнения: 5 863

Възхищавам се (и вдъхновявам) от надарените, талантливи, можещи...

# 3 6 септ. 2013, 09:07 ч.

в рока
Мнения: 1 120

Възхищавам се на хора,които въпреки несгоди и перипетии,са запазили човешкото у себе си.
На борбените и жертвоготовни хора.На талантливите.На родителите,които отглеждат болно детенце.На хората,които напук на всичко намират сили да се усмихват и да правят добро.

# 4 6 септ. 2013, 09:15 ч.

Мнения: 2 215

Възхищавам се на хората, които "стъпват на пръсти" т.е. много леко и деликатно правят хубави неща, без да бият тъпана на мегдана.
Възхищавам се на всеки, който не се е отказал по пътя към мечтите си
Възхищавам се на красива гледка, която само природата може да сътвори
.............
Ще допълвам Wink

# 5 6 септ. 2013, 09:18 ч.

Мнения: 13 312

Възхищавам се на хора, които винаги са ведри и усмихнати.Познавам такива хора, вероятно и те са имали своите лоши дни, несполуки и неприятности.Но ще намерят добра дума за другите, винаги са внимателни и добронамерени, не стоварват върху околните лошо настроение.

Възхищавам се на дами, които макар и семпло успяват да се облекат елегантно и съответно и да подчертаят индивидуалност същевременно.

Възхищавам се на лекари и учители, които успяват да изтърпят всякакви характери и претенции и да успеят да запазят спокойствие.Общуването с разнотипни индивиди никак не е лека работа.

Възхищавам се на съфорумките от темата "Да преправим старите мебели"- само съм я прелиствала, но наистина златни ръце и невероятен естетически вкус !

# 6 6 септ. 2013, 09:54 ч.

Мнения: 1 793

Аз повърхностно ще се обадя - последно това ме възхити, воля и мотивация при сваляне на 40 кг:

Скрит текст:

# 7 6 септ. 2013, 10:00 ч.

София
Мнения: 62 595

Малко ще оспамя, но я гледах в лицето, а не толкова в тялото и се запитах наистина ли лицето й толкова се е разхубавило и кожата си е останала хубава и стегната, без да е играла скалпелът! Ако е съвсем естествено, няма висяща кожа на брадичката , под очите и на долната челюст, значи все пак природата си има своите механизми. За тялото не е ясно дали кожата ще се свие от самосебе си, но ако на лицето ефектът е толкова положителен, това е много готино.
В една друга тема за това говорех точно - как на дебелите жени и лицата им се обезформят и губят индивидуалност.

# 8 6 септ. 2013, 10:14 ч.

Мнения: 1 793

Без скалпел е, но момичето е младо (25-26). На лицето все пак мазнината е по-малко, така че свиването е по-лесно.

Възхищавам се на хора, които запазват самообладание в критични ситуации.
Възхищава ме дисциплината, наложена отвътре.

# 9 6 септ. 2013, 10:17 ч.

Мнения: 12 722

В нета има доста по-реално изглеждащи снимки на отслабнали с много кг. В Англия , мисля, им правели операция по Здравна каса, ако задържат теглото няколко години.

# 10 6 септ. 2013, 10:44 ч.

София
Мнения: 2 219

Възхищавам се на много неща....
Някои от тях са постоянството, готовността за извинение, умението да прощаваш и обичаш....

Звучат банално, но на тях се крепи светът....

# 11 6 септ. 2013, 10:55 ч.

Мнения: 14 478

Цитат на: Трещерица в пт, 06 сеп 2013, 10:17

Има и обяви "Търсим еднояйчни близнаци с различно тегло за реклама за отслабване"-виж във вестник позвънете...
А иначе по темата-Възхищавам се на хора, които успяват да не се поддават на изкушения и да не си губят времето с маловажни и странични неща.

# 12 6 септ. 2013, 10:56 ч.

Мнения: X

Възхищавам се на хора, които нямат проблем да кажат:"Извинявай, сгреших!".....предполагам, защото на мен трудно ми се пречупва езика за това. Simple Smile

негативна ,

Скрит текст:

от доста време гледам линка в подписа ти, сега го прочетох.Ако някога видя този човек на живо, бих му препоръчала да си изгори дипломата и изобщо да забрави що е то психология.
Позитивното мислене няма нищо общо с малоумното и безсмислено повтаряне на "Аз съм здрав, аз съм богат.....!", "Аз съм здрав, аз съм богат.....!".
Това най-общо.Има толкова безумия в изказването му, че .....
Той разсъждава върху едни други манипулации, натрапвани на обществото, които нямат много общо с позитивно/негативно мислене като категория.

# 13 6 септ. 2013, 11:14 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 393

Възхищавам се на Вселената и на част от творенията ѝ.

# 14 6 септ. 2013, 11:36 ч.

Мнения: 2 052

Цитат на: негативна в пт, 06 сеп 2013, 10:14

Възхищавам се на хора, които запазват самообладание в критични ситуации.
Възхищава ме дисциплината, наложена отвътре.

В тази връзка тези дни имах повод да се сетя за една любима стара книга, писана от единия от двамата спасени подводничари при най-дълбоката подводна спасителна операция. 70те години, авария, пропадане на 480 м дълбочина, с едно кенче лимонада и ограничени запаси от кислород. Отгоре - буря и технически усложнения. Подводничарите успяват да съдействат максимално на екипа горе и да се поддържат живи три дни, до спасяването им, при което им е оставало минути кислород. Впечатли ме начинът, по който е разказана случката - без патос, философски излияния и без дори намек за изживяване като жертва - от 175 страници в две кратки зречения споделя, че си задава въпроса 'защо'. Възхищавам се на такива хора, постъпките им и отношението им към собствената им персона и поведение. Peace

Препоръчани теми

Моля, помогнете да спася детето си!

Политиката в България - Епизод седми, част втора

Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

?Въпроси всякакви? (2025 г.)

Причина:

Причина: