Публикувана: 10 септ. 2013, 12:23 ч.
Последно мнение: 7 ян. 2014, 07:19 ч.

Младите до 30 години и кой как е успял

46 421
933
1

# 75 10 септ. 2013, 15:21 ч.

Мнения: 141

До 30-та си година правих кариера, утвърждавах се в професията си. Сега съм на 32 имам малко бебе, купихме си жилище с ипотечен кредит, работата не ми липсва, само от време на време Simple Smile

, но и вкъщи продължавам да чета неща свързани с професията ми. Като обобщение за себе си мога да кажа, че съжалявам, че по-рано не родих дете. Нямаше конкретна причина да не го направя. Няма да кажа нищо ново, но виждам света по различен начин сега и как много жени около мен имат деца и това по никакъв начин не им е попречило да постигнат каквото желаят стига наистина да го искат.

# 76 10 септ. 2013, 15:22 ч.

София
Мнения: 62 594

Когато човек учи това, което му е на сърце, тогава все ще си намери пътя. няма как да знаеш как ще се обърнат нещата след пет, десет или петнайсет години. Видяхме всички как се обърна палачинката - през `89 изведнъж всички инженери и заети в заводите се оказаха излишни. Можел ли е някой да предположи? Нищо не пречи след още десет години пак да се обърне палачинката и сегашните непопулярни и неперспективни специалности да се окажат хит.

# 77 10 септ. 2013, 15:27 ч.

Мнения: 141

Цитат на: Mamacita Bandida в вт, 10 сеп 2013, 15:21

Преди месеци говорех с една девойка, на 26, още ходи по обучения и
стажове, интересува се от докторантура. На тази възраст е по-добре да
отмяташ задачи, отколкото да се чудиш какво си, какво ще си и какво още
трябва да учиш.

Истината е, че целта е да се усетиш. Наученото ще го забравиш. Усетиш ли се,
после няма да заспиш. И ще се справиш.

Но ако много учиш и се мъдриш кариера ли, деца ли- накрая може нито едното,
плюс да си останеш неусетена.

Напълно подкрепям!

# 78 10 септ. 2013, 15:29 ч.

Мнения: X

Касита, ако мъжа ми не успяваше да се справя с осигуряването на финансова стабилност, не знам дали бих постъпила така, въпреки огромното желание. Все пак едно дете изисква средства, ако искаш да му осигуриш добър живот.А при мен и бременността иска специални грижи.

# 79 10 септ. 2013, 15:29 ч.

Мнения: 79

Andariel, ето това е ненормалното в България. Не може да се въртиш и ти като палачинка. Времето си минава, няма как да застинеш за 10 години и да чакаш да дойде твоята. Много хора учат, това което им е на сърце, но малко от тях си изкарват прехраната от него.

# 80 10 септ. 2013, 15:32 ч.

Мнения: 6 343

Между 25 и 30, а и след това, гонех следното:

Да работя под пълния си капацитет, за да ми остава време и сили да
разширявам способностите си.

Година и нещо работих не много платена, не много отговорна работа- но взех
магистърска специалност. Сега, ако бях бачкала със зор и хъс, пак в сивито ми
щеше да стои поредната офис работа. А образованието ми даде повече.

Така че на моменти е хубаво човек да не прави кариера, а просто да работи,
докато отстрани гради нещо, което в бъдеще може да помогне дори повече
от кариера. Аз например имах време да чета по темите здраве и диета, което
ще ми е от полза много повече, отколкото примерно "безценен" опит в нахъсена
компания с 10-часов работен ден и престижно име.

Просто имам опции за заетост, не се ограничавам до "специалността".

# 81 10 септ. 2013, 15:34 ч.

Мнения: 871

Цитат на: Mamacita Bandida в вт, 10 сеп 2013, 15:16

Работата на живота ти може да се окаже съвсем друга в края на краищата.

Постарала съм се да се докосна /в някои случаи дори накисна/ в различни специалности и да преценя какво със сигурност не бих работила, Mamacita. Ако почакам да се обърне палачинката и се ослушвам, без да предприема нищо, може да увисна с чужбина. Увисна ли с чужбината, оставам тук, а остана ли тук, ще разчитам на мама и тате/половинът да ме хранят до 30. И ще ми е обидно. К'во от това, че съм магистър?

# 82 10 септ. 2013, 15:36 ч.

София
Мнения: 62 594

Нормално-ненормално, това е положението! не за пръв път се случват икономически и политически сътресения, просто ние нямаме особена идея от тези неща, защото Европа от 60 години не е била във война и крепи положението. Но бейби-бумърите остаряха и умират, така че пенсионната система издъхва, а докато ние тръгнем да се пенсионираме хич да я няма. Професии загиват и се появяват за една нощ. Откъде са можели да знаят брадатите студенти-програмисти, че днес ще има такъв възход в тяхната индустрия? Не е имало откъде. През дот-ком времето най-добре са печелили брокерите на имоти и дот-ком компаниите, но после имаше вълна от фалити. Каквото дойде.

# 83 10 септ. 2013, 15:37 ч.

Мнения: 9 104

До 30...магистър в България, още една в Швейцария, стаж тук таме....едновременно с работата.
Апартамент, кола...и щракане на пръсти в изключително малкото свободното време.Случвало ми се е да работя по 36 часа. Екскурзи на където ми видят очите.
Точно на 30...управител на чужда фирма в БГ.
На 33 сметка, че времето лети.
На 34 дете...сега пак с никво свободно време...с две слънца до мен и с ясното съзнание, че няма нищо по хубаво от децата. Яд ме е , че правих кариера вместо деца. Но ако имах 5 деца и заплата от 400 лева може би щях да мисля обратното.

# 84 10 септ. 2013, 15:41 ч.

Мнения: 6 343

Цитат на: kalpazankata в вт, 10 сеп 2013, 15:34

Цитат на: Mamacita Bandida в вт, 10 сеп 2013, 15:16

Работата на живота ти може да се окаже съвсем друга в края на краищата.

Няма нищо обидно в това да те издържа мъж, който те обича.

Иначе съм много против безкрайните магистратури. С една ако не ти дойде акълът,
зарежи. А доктор- само след 40 г., и то ако може да я вземеш на скорост, без
да се връзваш на академичните им мурафети. Ще ти вкоравят мозъка и после- иди
се оправяй...

Между другото посетих хубави места в Европа, и Япония- стига ми толкоз пътуване.
Сега ми се иска трекинг, и то из БГ планини, да не си давам зор с много пътуване,
граници и стрес. Просто да хвана раницата и бързичко да се озова сред природа.
Не ме интересува да се хваля с дестинации.

# 85 10 септ. 2013, 15:46 ч.

Мнения: 871

О, докторантура също не ми минава през ум- пак 3 години вакуум, докато защитя, без да ми се брои за стаж, ако изляза по майчинство тук. Mr. Green

То е като да специализирам, само дето е година по-малко. Mr. Green

# 86 10 септ. 2013, 16:22 ч.

Мнения: 79

Къде са преуспелите 30- ет годишни? В предната тема беше пълно с тях. Много ми се иска да чуя някой от тях как са успели?

# 87 10 септ. 2013, 16:29 ч.

София
Мнения: 62 594

И аз това се чудя - къде са? В другите теми една през друга се обясняват колко са успяли дори преди 30-тата си година, пък сега ги няма. Сигурно са за гъби.

# 88 10 септ. 2013, 16:38 ч.

Мнения: 47 210

Даже не до 30, ами до 20-23, много от пишещите тогава са се женили. И на мен не ми е ясно как масово са събрали хилядарките за сватба като по филмите на тази възраст Simple Smile

# 89 10 септ. 2013, 16:45 ч.

Мнения: 14 478

Аз много успели видях в тази тема. Особено тези, дето си изплатили апартамент преди 30 без да бъркат в на мама и тати портмонето..

Препоръчани теми

Парфюмни размисли и страсти - 281 февруари 2023 г.

От Великобритания до България – превоз и закупуване на поръчките ни – 25

От Великобритания до България – превоз и закупуване на поръчките ни – 26

1 ЕГ Варна - Тема 2

96
Училища

Причина:

Причина: