Какво трябва да кажем? Ами добре си бях на 30. Имахме си всичко. Да, родителите ми ми прехвърлиха апартамент като нямах 20, но после го продадохме и с още толкова пари купихме много по-хубав. После още един имот купихме. Имах диплома по право от няколко години и работех като адвокат, а мъжът ми беше с Морско училище и пътуваше като корабен механик, което прави до ден днешен.
Бих казала, че на 30 бяхме по-добре финансово от сега. Сега печелим повече пари, но и децата ни струват много. Тогава имахме само едно момче. После се появи момичето, което играе за три момчета. А и животът като цяло беше по-евтин.
Бих казала, че на 30 бяхме по-добре финансово от сега. Сега печелим повече пари, но и децата ни струват много. Тогава имахме само едно момче. После се появи момичето, което играе за три момчета. А и животът като цяло беше по-евтин.
На този етап смятам,че съм се реализирала,въпреки,че е доста трудно и на двата фронта;семейство и университет. 
Като резултат имах пари, кариера и възможности които вече нямам, и никога няма да имам. 
. Работя на свободна практика в сферата на илюстрацията и 3D компютърната графика. Тук в България за тези неща няма никаква почва. Работя само с чуждестранни клиенти. Не виждам перспектива в България, но много ми се иска да остана. Въпреки, че се случва да получавам по-крупни суми не виждам как с това темпо на 30 ще имам собствено жилище, кола, кариера, че и дете. Не, че не се надявам, но все пак се опитвам да гледам реалистично на ситуацията. 
Заплащането беше добро за БГ, но общо взето оцелявах. Самочувствие на финансист нямам, затова и не го практикувах. Сега го зарязвам и планирам да започна тук нещо друго, което ме влече. Докато го започна и завърша, вероятно ще трябва да поработя и някаква по-...как да кажа...тъпа работа, но мисля, че ще ми е от полза.
