Младите до 30 години и кой как е успял

  • 46 423
  • 933
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: 23 985
Red_Hot, прочетох разбира се....и пак казвам, за мен не е постижение, че сме платили сами сватба....пък ако човек си го смята за такова, негова воля.

Като гледам хора какви възможности демонстрират още на 20г, че и на 30г., аз съм много далеч от тях.
Днес слушам в кабинета на ортодонтката ни....как сина и на 20г. си е със собствен апартамент (купен от мама разбира се), сега са го приели студент и от 2ри курс вече ще и помага в кабинета и тя започва да му оборудва собствен.
Не искал да ходи в чужбина да следва, че тук му било хубаво. )
Е, как няма да му е хубаво с всичко осигурено...пък ако отиде някъде другаде все ще трябва да се поблъска малко...език да научи, да се впише сред колегите и т.н.

# 166
  • София
  • Мнения: 62 594
Стига де, Ред Хот, заемът си е заем! Това, че родителите ти не са говорили пред теб за него не означава нищо, освен факта, че не са говорили пред теб. А може техният да не е бил голям или пък заплатите им да са били големи и да не са усещали много удръжките. Аз си спомням как една комшийка черпи един месец преди пенсионирането си беше малко преди края на соца), защото най-после е успяла да изплати заема за жилището си - вече можела да умре спокойно, поне нямало да оставя борчове на децата си. Предимството на соца беше, че човек можеше спокойно да се пенсионира на една и съща работа, и трябва много, ама много да се издъни по работа или партийна линия, за да го наритат, и то пак щяха да го накарат да работи, защото тогава не можеше да се шматка човек без работа.

# 167
  • в рока
  • Мнения: 1 120
На 25 съм.Не чувствам да съм постигнала кой знае какво.1 дете,уча,живея в наследствено жилище.
Работя от 15 годишна(ваканциите).Все пак се радвам,че преодолях един много кофти момент за мен.
Най-важното е да сме здрави-аз,детето,мъжа ми и хората,които обичам.Всичко друго се нарежда.

# 168
  • Мнения: 9 129
Не съм чела темата за сватбите, но ще отбележа, че ако 20-30 годишните са били в частния бизнес в зората на демокрацията, нищо не им е коствало да платят сватбата си, цените бяха съвсем различни, всичко беше много по-евтино, а пари се изкарваха, вярно, с много работа, но имаше работа да не можеш да насмогнеш, имаше зачатъци на производство, куп хора отвориха цехчета за нещо си, не само алъш-вериш,  реститути продаваха имоти на поразия, въртяха се пари в държавата, не само младите , родителите също наизвадиха каширани парички и ги похарчиха, кой за имот, кой за бизнес, кой по пирамиди, имаше и кредитни милионери, и спекуланти, и всякакви търговци, сума ти народ подхващаше по нещо.
Предполагам, че на държавна службица не са се изкарвали такива пари и ми се струва, че баш така трябва да бъде.
Почне ли чиновникът да живее по-охолно от частника - държавата е загубена.




# 169
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Почне ли чиновникът да живее по-охолно от частника - държавата е загубена.
Тук може много да се спори по написаното в конкретното изречение.

Андариел, сега пък рядко има повишаване на заплатата, ако не смениш мястото. Времена Simple Smile

# 170
  • София
  • Мнения: 62 594
Който има борчове, все му е трудно.

# 171
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Сега да не дойде ред на темата "за и против заемите" Simple Smile
Има хора, за които заем е почти мръсна дума и биха взели само ако се налага.
Има и такива, които искат да живетя сега и с пълни щепи, пък да си плащат колкото се налага. Вторите май са на мода. И не само в родината.

# 172
  • България-Швейцария
  • Мнения: 2 535
Напълно съм съгласна, с едно-единствено уточнение - повечето от хората, качили се на въртележката на бизнеса или добре платения наемен труд през 90-те изобщо не са се замисляли нито за деца, нито за сватби  Peace

# 173
  • Мнения: 1 384
да се отчета - 27г. с 1 дете ,неомъжена ,висше икономическо образование , живея в жилището на майка ми от което имам етаж(от нея отново) , работя като мениджър продажби , нямам заеми , нямам кола , живея от заплата до заплата и не се чувствам нито успяла нито неуспяла

# 174
  • Мнения: 9 129
Напълно съм съгласна, с едно-единствено уточнение - повечето от хората, качили се на въртележката на бизнеса или добре платения наемен труд през 90-те изобщо не са се замисляли нито за деца, нито за сватби  Peace

Хората с деца/без деца (по-скоро с едно дете) около мен по това време бяха 50:50, бавачката струваше 150-200 лева целодневно за месец, някои имаха баби на разположение, а и първото дете се появяваше най-често към трийсетте, не на 20, не че няма и такива изключения.
Поетапно вървяха нещата, най-често първо бизнес и редом с него се завършваше някакво образование, почти винаги в сферата на бизнеса, това до 27-28 години, после бебе, поне около мен такава беше ситуацията.


Почне ли чиновникът да живее по-охолно от частника - държавата е загубена.
Тук може много да се спори по написаното в конкретното изречение.
Ми да поспорим.  Grinning

# 175
  • Мнения: 79
ако 20-30 годишните са били в частния бизнес в зората на демокрацията, нищо не им е коствало да платят сватбата си

Това означава, че тези хора в момента са на 40-50 г.


Дори по официалната статистика, хората на държавна работа в момента са с по-високи заплати от тези в частния сектор.

И без статистика е видно.

# 176
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Достатъчно ще е да си обмислиш изречението. Затова не обяснявах. Държавна работа е работа за държавата и работа в държавни предприятия. Там може да има производство, може да има и експертни позиции. Частникът пък може да е много дребен. Портиер и земевладелец може да е случаят, но може и да не е. Сметнах, че е въпрос на изказ, а не на идея и затова написах, че по изречението може да се спори. Wink

# 177
  • Мнения: 47 210
и как точно смяташ, че държавата е длъжна, като тя ти отчуждава имота без да те пита?

Не те разбирам. За какво да смятам, че е длъжна?
Всичко в комунизма няма смисъл, това също. Само казах, че насила са ги принуждавали, да имаш цяла къща, с двор, и на другия ден да ти я вземат и да ти кажат - плащай.

# 178
  • София
  • Мнения: 484
Да се отчета и аз , тази  година навърших 30 , и родих първото си дете. Имам собствен бизнес, който започнах с кредит и лизинг, за 4г успях да го погася( разбира се с помощта на съпруга ми) Преди 4 г. взехме и  жилище на кредит, мисля ,че до края на годината ще успеем да го изплатим. До преди да родя е имало дни в който работя по 12 ч., започнах горе долу на 16г да си изкарвам парите сам, работех през цялото време докато следвах. След първия месец от раждането започнах пак да ходя на работа.
  Чак преуспяла не се чувствам, но водим сравнително спокоен живот , за сметка обачее на много труд и от двете страни и отлагане на бебеправенето за по-късен период

# 179
  • Мнения: 9 129
ако 20-30 годишните са били в частния бизнес в зората на демокрацията, нищо не им е коствало да платят сватбата си

Това означава, че тези хора в момента са на 40-50 г.


Дори по официалната статистика, хората на държавна работа в момента са с по-високи заплати от тези в частния сектор.

И без статистика е видно.

Тъй де, така е, а не бива.

ПП. Да, между 40 и 50 са. Peace

Достатъчно ще е да си обмислиш изречението. Затова не обяснявах. Държавна работа е работа за държавата и работа в държавни предприятия. Там може да има производство, може да има и експертни позиции. Частникът пък може да е много дребен. Портиер и земевладелец може да е случаят, но може и да не е. Сметнах, че е въпрос на изказ, а не на идея и затова написах, че по изречението може да се спори. Wink

Едно време на работниците в държавните предприятия/заводи/фабрики, местата, където имаше производство, им викаха работници, не чиновници. Онези другите бяха служители, май.
Идеята ми е ясна, предполагам.   Peace

http://www.google.bg/imgres?imgurl=http://caricatura.ru/parad/di … EwAw&dur=2643

Общи условия

Активация на акаунт