ВМ-НВХ, част 64

Ние с децата много си говорим за храненето, те харесват тази тема, разпитват, помнят, дори спорят с баба си и приятелки (голямата дъщеря особено  ). От известно време си позволявам да съм по-точна в обясненията, бих искала от малки да ги науча кое какво и що. Но ме притеснява това, да не изпаднат в някакви хранителни разтройства в предстоящия пубертет, затова въпреки всичко се старая да не подхващам темата толкова често, колкото ми се иска, само отговарям на дадени въпроси, които ми задават, като обяснявам защо даденият продукт е вреден и с какво.
Коментираме рекламите на маргарин, бисквити, шоколади, чипсове. Дано не изпаднат в другата крайност, че пубертета е нещо, от което се ужасявам.

Кам, специално ти благодаря, за вниманието по въпроса с моята кр. захар    
Имах нужда от информация, благодаря ти  

По повод на малките, изискани порцийки в скъпите ресторанти, се сещам за едно интервю със сестрата на царя преди години. Когато напускали България като деца, пътували с кораб и майка им ги карала да се нахранят предварително в каютата. Защото, когато сядали да се хранят с останалите в ресторанта, било неприлично, като благородници, да ядат по много.

Аз не се нервирам, когато някой ми предлага храна. Няма как нещо подобно да ми трови живота.

Предполагам, че отговорът по отношение на Макдоналдс ще бъде: Водим ги там, защото те така искат (или защото всички деца харесват Макдоналдс). Но за да го харесват, значи първо им е създаден този навик

А иначе да, разбира се, че трябва нещо специално, за да се отбележи всеки повод. Но специалното може да бъде и нещо друго. Защото например когато специалните поводи са задължително обвързани с определена храна, напр. торта, може да се случи и да се чака яденето на торта, без да се замислим какъв е поводът. Аз съм пример за това: храната за Бъдни вечер винаги ми е била много вкусна, както и козунакът за Великден. И съм очаквала тези празници точно по тази причина - за да ям точно тези храни Понеже вкъщи никога не се е говорело за бог, за вяра, а традициите са били само това - приготвяне и ядене (на корем) на свързаните с традицията храни, за мен това са били винаги тези традиции - ядене. А мисля, че е правилно поне да се знае повече за празника, за значението му, защо се приготвят точно тези храни, а и малко да се позамисли човек, като седне на масата, да благодари, да се посмири. Всичко това остава на заден план. По същия начин мисля, че става и с рождените дни, ако се постави акцентът върху тортата и подаръците. А рожденият ден може да бъде хубав повод за равносметка - да се замислиш в какви отношения си се променил през последната година, какво евентуално може да се подобри, за какво си благодарен. Например може да се замислиш и за това, че теб те има, защото майка ти те е износила, родила, отгледала. Такива неща А не само да очакваш подаръци и торта, защото имаш рожден ден и всички са длъжни на този ден да те уважат точно по този начин.

Вив, и ние така с голямата. Много говорим за тези неща, онзи ден даже искаше подробно да й обясня за витамините и с кой се правят мускули... Та оттам тръгна 1-часова дискусия. Но с децата наистина трябва да се внимава, за да не се стигне до хранителни разстройства или изобщо до фиксиране в храната/теглото, което никога не е здравословно. Затова аз наблягам на домашна храна. А въглехидратите гледаме да ги подбираме заедно, ако й се доядат, за да са що-годе читави. Понеже между бисквити и бисквити има разлика....
А за мен не може да е водещо какво иска едно дете. Че то може да иска да върви по средата на улицата или да пие ракия всеки ден...
Шоки, напълно съм съгласна с теб за празниците!

Фиксирането върху храната не идва от само себе си, а идва, когато има друг проблем - психологически. Тогава фиксирането върху храната е само външен израз.

Да, но майката с прекаленото си вглеждане в това, какво и колко яде детето, както и с много приказки и поучения по темата със сигурност може да създаде такъв психологически проблем...Или да проектира собствените си проблеми с теглото/храненето върху детето...Изобщо при децата нещата са много по-сложни...Затова трябва да сме внимателни с поведението и храненето си какво послание даваме...Дали мразя се, не се харесвам и затова съм на диета или обичам се, искам да съм здрав и затова избирам да се храня разумно...

Така е да. Но всеки родител, всяко семейство мисли, че не създава подобни предпоставки у детето/децата си, а всъщност децата винаги или в повечето случаи имат психологически проблеми в тази възраст. Малко или много се чувстват неразбрани, необичани, отритнати, недооценени и т.н....
Това е тънка материя и трябва да се пипа внимателно от родителите.
Все съм слушала от приятелки за промяната в децата по време на пубертета, но вече я виждам и наистина е сериозна. "Това не е мойто дете" е наистина вярна приказка.
 
yulinga писали сме заедно 

Точно, майката може да създаде психически проблем у детето и със собствения си пример, и с начина на говорене, и с действия.

Наистина е голям проблем да откажеш почерпка понякога. Ето вчера бях на рожден ден. Голямо настояване беше да ям пърленка. Уникална била. После пък: "Ама наистина ли няма поне да опиташ тортата... " Е, ами наистина няма. А аз съм от тези, които без едно могат, ама с едно не, т.е., ако я опитам - ще си я изям. Затова предпочетох да си поръчам език в масло
Ще се съглася с теорията на Краси за вслушването в тялото. На мнение съм, че бебето се ражда знаейки да слуша тялото си - то знае кога да плаче, кога да ака, пишка, кога да яде, кога и по колко да спи, без никой да го е учил на това. То слуша тялото си. Друг е въпроса, че голяма част от родителите правят всичко възможно да го отдалечат от тези му умения. Полагат огромни усилия да му създадат режим на хранене на три часа примерно. Въвеждат храна прекалено рано и други подобни. Но това не е от полза за детето, а само за нас. За да разпределяме и разполагаме с времето си. А точно така още в ранна бебешка възраст изгубваме връзката с тялото си и си налагаме стандарти. Поради неинформираност, голямата си дъщеря съм гледала точно по този грешен начин - с режим, ранно захранване, да не говорим, че първо давах плодови сокчета и плодови пюрета   Малката пък точно наобратното - хранена на поискване, не съм давала нищо насила, плодове и каши въведох последно. В резултат - малката се храни ВМ-НВХ без да съм полагала някакви усилия, а голямата - с много въглехидрати, а мазно не опитва. Това пък ме води на мисълта, че вкуса се възпитава. Та, Краси, браво на теб, че чуваш и слушаш тялото си. На мен дори да ми крещи, азнито го чувам, нито го разбирам   Съгласна напълно  
 

Много точно казано. И не бива да има никакви забрани, нито пък изпадане в крайности. Имам позната, която държейки на здравословното хранене, изпада до такива крайности с детето си, че то при първа възможност, яде тайно, хвърля приготвената от нея храна и се храни точно със забранените - пици, сандвичи и вафли. Аз искам избора на храна на моите дъщери да е на база информация, осъзнат и желан. Иначе няма смисъл. Друг е въпроса, че с голямата за сега удрям на камък  Предпочита си джънка и това е

Именно там е разковничето - действия и приказки. Но към самата нея. Дори тя да говори на детето си колко е прекрасно и красиво, умно, ако тя омаловажава себе си, ако се самообижда непрекъснато "ох, дебела съм", "грозна съм" и т.н., то гледа от нея и приема това за нормално и за негова съдба и бъдеще. Другият вариант е ако се говори на детето да НЕ прави нещо. То се фиксира върху това и после страда. Аз бях така - баба ми все ми викаше "Стига си яла, ще станеш дебела и ще ти се смеят децата!" И така и стана, но аз се чувствах като по-малко от другите. Беше ужасно. А баба ми не го правеше от лошо, а от тревога, че наистина ще имам проблеми, но със забрана "Спри да ядеш!" не става, когато детето не вижда алтернатива и добър пример вкъщи.

тъй като имахме спор какъв е цветът на маслото, ако си спомняте правих и докладвах за грамажите
сега ето и снимките, показващи как от сметана се получават жълто масло и бяла суроватка



а ето и снимката от супера с изначени стоки без химия в тях

Бялото масло у нас го пишат "сметаново", а жълтото се води мандраджийско. Чувала съм, че точно това, жълтото, било истинското, но тогава другото какво е? Немските масла са бели. Маслото на Добрев е ту по-бяло (но не съвсем), ту по-жълто. На Родопа Милк е винаги жълто.

не знам в БГ какви магии правят с маслото
но ето как от бяла течна сметана се получава жълто масло

аз бяло  масло немско никога не съм купувала 
винаги е било жълто

Домашното маслото от краве мляко винаги ни е ставало жълто. Баба правеше (и още прави де, когато има) масло от козе мляко, стахотно е, то е чисто бяло. То и кравето мляко (домашно) каймака му е жълт, тъй че няма как.