Колко ви струва храната на месец у дома?

  Да, то и аз мога да си поискам така да съм сама. Поисквам си тази зима януари - тогава детето ще е на ски, живот и здраве...

ама факт ли е?
Ето ти начин да останеш сама-детето десет дена на ски-няма го. Примерно. Що не.
Аз съм съвсем сериозна, децата растат и не са ни все до полите. Лятото мога така и до месец да го докарам, само дето мъжа ми се прибира от време на време. Точно, че да си излизаме и двамката, като ни се прииска.
Човече, да не се повтарям, ама тези, с поискването на момента са с пораснали деца. Не с първокласници. Не с детско градински. Въпрос на време е, децата ни да си поемат пътя, и за нас да остане цяяяялото време на света.

Ние все още нямаме дете, но откакто живеем заедно с мъжа ми доста се промениха нещата и за двама ни. Аз спрях да ям джънк колкото преди, той започна да яде готвено, преди ядеше все сухоежбини. Аз преди си имах един ден за гадости - тоест вечерях чипс, бисквити и сладолед, примерно. Сега такъв ден няма. Взимаме сладко, но не всеки ден, сладолед също ядем, но отново не всеки ден. Чипсът заменихме с ядки, вместо купешки сладкиши правя или домашни, или ядем филийка с домашен конфитюр или мед. Храната навън ни се свежда до: пиле на грил, дюнер, китайско - това най-много по един път месечно, китайското дори по-рядко. Готвя всеки ден или почти всеки ден - вечер, докато си почивам от работа. Закуските са ни по-еднообразни, предимно домашни сандвичи, през седмицата, но уикендите разнообразяваме. Купуваме най-много млечни - прясно мляко, сирене и кашкавал, колбас един път седмично за сандвичи. Месо рядко, защото рядко ядем месни ястия - предимно пилешки гърди, рядко свински пържоли. Риба рядко ядем, защото мъжа ми не обича. Аз съм взимала един-два пъти за мен, ял е и той, но не предпочита. Плодовете и зеленчуците са ясни.
Относно оставането сама - за две години - два пъти съм оставала сама. Единият път за една вечер, другия за 20 дни /разделени на две по 10/. Умрях от скука, честно. Свърших доста неща, но ми беше празно и пусто, особено вечер. Добре, че по цял ден съм на работа, та минаха бързо дните. Относно готвенето, готвех през цялото време, през което бях сама - явно по навик.

Да ви светна обаче, че тогава ще ви се иска по-често порасналите деца да се свъртат в къщи.... поне отвреме-навреме да им виждате очите....     

Всъщност, аз и сега си искам децата и не се жалвам, мен не ме включвай в групата. Просто не мога да огранича децата да са вързани, растат.
Виж, да не готвя, защото готвенето не ми е страст, искам.

Значи аз преувеличих, защото също планирам. На мен с децата ми е лесно, защото и двете баби могат да ги гледат, но се съобразяваме с и техните ангажименти все пак. А тях като ги няма, готвенето веднага намалява, защото с мъжа ми ще ядем нещо набързо (пържоли + таратор примерно, което не се брои за готвене), няма да трябват супи и манджи.

Да бе, не се брои. Брои се. Ядене си е, отнема време за направянето му. Въобще, сама остана ли-нищичко не пипвам да готвя. 

Пържоли и таратор...ми аз това и подобни прпавя редовно 

За 13 г. само два пъти децата са били едновременно на зелено училище /за по пет дни/. Единия път и мъжът ми беше в командировка в това време. Та - равносметката: пет дни сама вкъщи за всичките тези години. Не знаех на кой свят бях от кеф. Размазах се от нищоправене. То било голям рахат да не мислиш за сто неща едновременно и да не се грижиш за нищо.
Сега вече ми е по-лесно, защото са големи. На морето примерно нямам никакъв ангажимент към прехраната на семейството. Има достатъчно ресторанти наоколо. Макар и да прекарваме лятната отпуска в нашата си къща, все пак и аз съм на почивка. Прането и чистенето обаче няма как да си спестя.

Ама не, това не е готвене!

Е, не е, това е свирене!

Сигурно е имала предвид, че тараторът става за 5 минути, пържолите могат и "сами да се пекат", ако не са с някакви сосове и гарнитури. Тогава вероятно "готвене" е пълнени чушки, сарми, картофена яхния, ориз със зеленчуци и т.н., дето изискват отделна обработка на няколко вида продукти и после всички общо да се варят/пекат и т.н.

Тараторът има миене, белене, рязане, разбъркване, овкусяване. Пържолите имат миене, начукване, овкусяване, друга обработка според зависи, после пържене или във фурна, наблюдават се все пак. Към тях обикновено се правят или картофи, или салата поне. После миеш посудата. Та това не виждам да е по-лесно, от едни пълнени чушки с ориз. Или пилешка супа...Но виж, ако правим всеки ден капами или зайци - да, по-бързо е

Абе това го дъвкахме в темата за готвенето за гости. Изобщо не ми е вълнуващо кой смята пържолите и таратора за готвене. Готвене за мен е каквото и да е приготвяне на храна и толкова. Довечера ще готвя пържени кюфтета и задушени зеленчуци, сигурно и това не е готвене  

Как правите тия задушени зеленчуци - на мен винаги ми стават безвкусни, меки и гадни 
Иначе - да, не е готвене по тая логика, нали не ги задушаваш ти все пак...