Много-много не остана всяка СЕПТЕМВРИйка да е горда мама!-Тема 25

Мами прочетете тази забавна статийка "До мъжа, чиято жена „по цял ден си стои вкъщи с детето“, а не работи от сутрин до вечер като него." http://cleverbook.net/?p=2032  Надявам се да ви развесели

И аз да се похваля, че днеска и ние имаме пълен памперс  Доволна съм! Бяхме на контролен преглед за седмица е качила около 200грама, специално попитах за акането педиатърката каза на 48 часа трябва да има поне един пълен памперс...е ние сме на малко повече, но за сега съм спокойна! И аз пия сока от круши ама не знам има ли ефект.
Да попитам за хълцането, мойта беба както си спи дълбоко си се разхълцва стабилно, спейки и нощем го прави...вашите бебета така ли хълцат. Тука бабите твърдят, че било от студ ама не ми се вярва на мене.

Здравей Веселото,
Обичайно след края на кърменето течността от галактоцелето се резорбира и би трябвало мястото да се успокои. Ако след приема на лекарството усещаш напрежение в гърдите е добре  да изцеждаш по-малко колкото да облекчиш, а не до край. С времето това напрежение трябва да изчезне.

Здравейте, мили мамчета! 
Честити бебчета на всички!!! Да са ви живи и здрави, много да ви радват и да слушат!!!
Отдавна не бях влизала тук, за което се извинявам. Ще се опитам вече да съм по редовна.
А сега да разкажа за моето раждане. Много държах да е естествено, но нещата се наредиха по друг начин. Важното е, че си имам най-сладкия син на света, и че и двамата сме добре. Всичко друго е без значение.
Та ето я и историята ни:
На 17 септември сутринта ме приеха в болницата за предизвикване на раждане. Както се изрази моя АГ, не само, че нямах никакво разкритие, ами и шийката ми бе плътно затворена като обектива на фотоапарат. Доктора каза, че днес няма да раждам, и ще ми сложат една подготвителна системка с окситоцин да си капе бавно. АГ-то ми ме проверяваше периодично, но всичко беше спокойно. Към 15:00 усетих болезнени свивания, които обаче не ми попречиха да си продължа четенето на книжката  Бяха регулярни контракции на около 10 мин. Тъкмо тогава дойде АГ да ме проверява за разкритие и аз веднага му се похвалих, че имам контракции. Разкритие нямаше, но контракции наистина имах и той с пръсти се опита да поразшири „упоритата“ ми шийка. Към 17:00 часа текнаха няколко капчици розова вода. АГ пак нацелил момента идва да ме проверява за разкритие. Та по време на прегледа сигурно половин кофа води се изляха върху него. Установи се един пръст разкритие. Аз зарадвана, а доктора загрижено вика, че рано са ми се спукали водите. После дойде и акушерката да ме зарадва. Вика, сега малко затишие ще имаш, а после те почват вече сериозните контракции. Аз спокойно се връщам към книжката си. След половин час болките се усилиха, след още половин час (18:00) желанието ми да чета се изпари. Контракции на около 4-5 мин. Взех да обикалям и да практикувам дълбоко дишане, в легнало положение болките бяха доста силни. Към 20:00 АГ идва за поредната проверка. Усмихната и надъхана въпреки болката, му викам, че с такива контракции и разходки сигурно вече съм направила хууубаво разкритие. Въодушевлението ми се изпари – разкритието е все още един пръст. Но главичката на бебчо е в много добра позиция, много ниско долу, направо легнала върху шийката и доктора я напипвал, само чака за хубаво разкритие. Това ми даде сили. Болката значително се увеличи. Идва ММ на помощ и се почва с разтривки, масажи и какво ли още не. 23:00 вечерта контракции на 3 мин – поредното разочарование – разкритието стоически държи позиции – един пръст. Доктора решава да ми даде за през нощта успокоително и приспивателно, че да съм си починела, и на сутринта да подновим опитите. Доспа ми се, но никой не ме предупреди, че контракциите ще продължат. Така цяла нощ се щурах из стаята и коридора със замаяна глава, а ММ след мен; контракции на 3-4 мин. Към края от болка и изнемога ми идеше да се покатеря на стената. Едва дочаках доктора към 5 сутринта. Но новините не бяха обнадеждващи – разкритието все още беше един пръст. След поредната проверка болката стана още по силна, а контракциите станаха толкова на често, че едвам си поемах дъх между тях. 6:30 сутринта, отивам за поредната проверка и се надявам да няма промяна в разкритието, защото имам чувството, че повече не мога да издържа и секунда на тази болка – ИСКАМ СЕКЦИО! Разкритието си е един пръст. Умолявам всички наред за секцио. Ноо, се оказва, че реанимацията е препълнена и трябва да дочакам новата смяна в 7:30. Издивяла от болка, им показвам, че не мога да чакам и секунда повече (тук момента малко ми се губи). Започват да вдигат родилките, за да освободят реанимацията, на мен през това време ми взимат изследвания. Зарадвана, че скоро болката ще свърши събирам последни сили. И в този момент ММ плахо ме доближава с предложението преди да вляза за секцио АГ пак да ме провери за разкритие... Мислех, че ще го убия... Спаси го анестезиолога, който ме повика точно в този момент. Аз се разприпках след него в операционната и още преди да ми посочи леглото вече бях на него  припираща го да ми слага упойката. Той обаче ми каза, че имало още 10 мин подготовка, а междувременно да съм подишала малко кислородец. Еее, горкия човечец, за тия десет минути така му надух главата с тази упойка...
Първата ми мисъл, или по скоро усещане, когато се събудих от упойката, беше блаженство, че нетърпимата болка си е заминала  . После ММ се надвеси над мен и ми каза, че имам син – 4 кг и 52 см. Такъв рев му ударих. Дотърча акушерката и стреснато ме пита защо плача, а аз давейки се от сълзи: „От Щастие!“  После откъртих за два часа и когато се събудих ММ пак се беше надвесил над мен с огромен букет тъмночервени рози – 19 на брой. Искал да са колкото е дата, на която съм родила, но понеже не е хубаво да се подарява четно количество той добавил една отгоре  Не ми разрешиха да си ги задържа в реанимацията, де. А следобеда ми донесоха Алексей, пухкав и красив. Гушнах го, беше буден и с интерес ме гледаше в очите. Толкова умен и спокоен поглед, порази ме. Лежахме и се гледахме и не исках да го пускам. Изобщо не ми приличаше на новородено. Но ММ, който го беше видял веднага след като се роди, подтвърди, че това наистина е моя син , не че аз имах съмнения – веднага се влюбих в моето слънце!

Kristisha, много хубав разказ. 
Хайде, и другите разказвайте!

И тука да си похваля пуканката. Днес бяхме на консултация, биха ни първата ваксина. Мишелинка е качила 2 кгл и е дръпнала 8 см. Вече тези 5 кила и е дълга 58см. Поплака доволно, но ѝ запуших устата с една цица.  И така, дано да не вдига Т, макар че тази ваксина е лека...

Лече, какво правите вие, с какво я храниш тая девойка Пу-пу,все така да растете!И леко понасяне на ваксината.

Кристиша,разказът ти е много хубав и много вълнуващ Усетила си от прелестите и на двата вида раждания.

Мойто диване пак кърти ли кърти...през деня спи като пън, а нощем час по час се присеща,че е гладен. Как да го обърна тоя режим, не знам... Макар че за момента ме устройва,де, че през деня успявам да работя. А нощем, че не спим, то е ясно

Аз да попитам - възможно ли е Дара да ми се е разсополявила от хепатитната ваксина? Не ми се вярва да е от нея, защото носът й започна да хрипти в неделя вечер, а ваксината я сложихме в петък сутринта, ама все пак ...
Иначе в понеделник док й погледна крачето, където сложи ваксината - дори не личи къде е боцната.

Здравейте, мами! Кой остана още необебен? Май ема само, но и тя не се обажда, та сигурно е отишла да ражда вече.
Днес бяхме на консултация. Моят дунди нищо не  е наддал. Само 3 см е пораснал. Жълтеницата си му стои. Въобще съм притеснена. Утре сме на контрола в болницата, където родих.
Извинявам се, че рядко пиша, но то и време нямам много.  
Въпрос към ЛЛЛ. В крайна сметка не наддава моето бебе се оказа. Да давам и от двете гърди на хранене, да давам по-често да суче и друго какво да правя? Не ми се ще да минаваме на АМ. Пия лактогонен чай български и въобще доста течности, храня се нормално. Иначе си ака детето по 4-5 пъти, мокри памперсите. Въобще не знам какво става.

Това е листовката на ваксината, според мен изобщо не е изключено да е от нея.
http://www.medicine.bg/public/listovka/21045s.pdf
От форума научих за тази възможност, надявам се, че на никого няма да се наложи:
http://www.bda.bg/index.php?option=com_chronocontact&Itemid=160&lang=bg
Петя, а възстановил ли е рожденото си тегло?

Не е. Поне него трябваше да възстанови за една седмица ми се струва.

Else, благодаря! От днес започнах да пия Достинекс. Надявам се бучката да се премахне от само себе си в най-скоро време.
 Ние си повръщаме след всяко хранене. Вчера и днес бебка го изкара и през носа. Звънях на педиатъра, който ми каза да й давам Нан АР. Eдвам го намерих в един магазин. Взех последните две кутии. На малката й хрипа носа явно от млякото. Купих Стеримар и ако продължава ще й сложа.

-Petia- тук съм никъде не съм отишла Не пиша защото си чакам и ми е страшно нервно но пък редовно ви чета не изпускам нищо.Пък и Диадара нали ме остави да пазя фронта Доживях до термин и аз, а така бях сигурна, че ще е по рано.....
Да попитам при вас бебетата до кога се въртяха?Нали казват, че накрая няма място, а моето не спира да се върти нямам сили вече, а ми е така притеснено да не стане като при Кристиша, че кой ще ми гледа другите две деца

Кристиша разказа ти е страхотен и наподобява на мойто раждане.Та нека и аз да разкажа за мойто раждане.

Та така на 17.09 сутринта бях на преглед при АГ и тя каза ,че имам 1см разкритие.Шийката почти изгладена...каза може и следобед да се разраждам ,може и утре ,може и другата седмица.И така аз излязах от кабинета и продължих със задачки из Бургас.Прибрах се към 16ч ,но контракциики постоянно не регулярни , но ги има.Към 17:30ч се обадих на АГ-то и и казах ,че контракции бол ама не регулярни.Тя ми каза ако ги чувствам по-силни от вечерта ,в която ходих заради фалшива тревога, да тръгвам към Бургас.Аз и казах че ще изчакам още час и ако не спрат тръгвам.И така изчаках ММ да се върне от риболов и тръгнахме към 19ч.Към 20ч вече бяхме в кабинета на дежурния АГ .Минах преглед вече със скромните 2 см разктитие шийка няма ...и така води бол ,плацента озряла и така оставиха ме в болницата.Включихаме ми апарата за запис на тонове и контракции .Имах си през цялото време контракции , но нерегулярни.И така отворих си книгата и си зачетох.Към 1ч започнаха доста силни контракции,започнах да засичам на 10мин.След около час не издържах и отидох при акушерката и и казах ,че имам доста силни контракции и вече са на 10мин.Тя ми пусна апарата за тоновете ... всичко нормално.Каза да се поразходя из коридора и ако има по-силни да и се обадя.Към 4ч отминаха и съм заспала.В 8ч дойде мойта АГ и каза " ставай Силве ,днес ще е денят.Разбрах ,че снощи не си спала".Аз с оооогрооомна усмивка  питах къде да ходя и какво трябва да взема.Заведоха ме в предродилна и ми сложиха система окситоцин.Провериха ме за разкритие оказа се ,че имам малък напредък с 0,5 см.Акушерката каза ,за сега няма да те боли но по-късно ще се засили болката.Към 9:30 ч ми пукнаха водите и каза ха сега болката ще е доста силна ,но трябва да дишаш дълбоко.ОЛе то болка като болка ли беше и аз не знам исках да се разхождам не иках да лежа.Знам само ,че болката беще ужасна.Само питах кога ще започнат напъните и ще се свършва.Пулно разкритие към 11ч.Тогава  започнаха напъни.Започнах да напъвам 1,2,3,4,5... вече сили нямах да напъвам.А и болката си беше силничка все още.Бърка Аг и се оказва ,че главичката не може да мине.И когато каза това АГ-то аз веднага казах" режете ме ,не издържам".И веднага се обадиха на анестезиолог, взимаха ми кръв,слагаха ми катетри и т.н. всичко това за 10-тина мин.В 12:15ч ме сложиха на масата ,като през цялото време аз мрънках ,че ме боли много и че искам да ме приспят по най-бързия начин.В 13:30 се събудих и отваряйки си очите видях мойта АГ как ме гали по лицето  и ми каза"Честит ти син.Здравичък е и веднага проплака"Съответно аз се разплаках на секундата.Каза че мога да се обадя на ММ да дойде да ни види.И след малко време ме закараха в стаята и ММ като дойде ни докараха малкия мишок да го видим за 30мин.
Забравих да кажа ,че ММ знаеше че раждам нормално.И когато му се обадих да дойде в болницата тогава му казах ,че родих със секцио.НО съм доволна защото всичко мина .Аз и бебо сме добре.
Забравих да кажа ,че бебо е бил с омотана пъпна връв около ръчичката и вратленцето.

-Petia-, а възможно ли е да е от разлика в кантарите?

Примерно, моят вболницата единият ден ми казаха, че бил 3380, а на другияни изписаха по епикриза 3400. Първо се зарадвах, че е почнал да качва още в болницата, но после реших, че от болницата са си "додали" едни 20гр, за да закръглят и за да се води при тях по-малък спадът.
Достатъчно е да има малко нагласяне, 100-200гр разлика в кантарите и ето ти, особено при голямо бебе, където темповете на растеж са по-малки, повод за притеснение.
Можеш ли да отидеш да го измерят пак на кантара в болницата?

ema,моят се въртеше до последно, и между контракциите.

silvi26,милата,ти си си изкарала болките на нормалното раждане от край до край.... Важното е, че  сега сегушкате с бебо

Калина голям сън, дали от ваксината. Одеве я събудих, за да яде. Сега май пак ще я будя. Да я преоблека, да ѝ вкарам малко мляко в устата и да я мятам в леглото. Да приспим и каката, а с таткото сме на кино вечер. Да видим кой ще заспи пръв.