"Не съм очаквала, че ще имам такова дете в моя клас"

Както писах по-рано, избягвам да използвам този термин. Дъщеря ми е сравнително малка (3г.9м.) за да бъде официално диагностицирана, просто исках да опиша поведението й.
Никога не съм виждала сина ти и не мога да дам мнение за него, но правя разлика между палави, разлигавени и хиперактивни. Познавам едно момченце, което си има официално поставена диагноза, но е на 6 години и дори е по-спокойно от дъщеря ми.
Не искам да оспамвам темата, тя не е конкретно за диагностицирането, а по-скоро за отношението на учителите към такива деца.

Основната функция на училището, все пак, е да социализира детето (в превод - да го научи да оцелява успешно в житейски ситуации). Нещо, за което много родители тип "оранжерия" не си дават сметка. Да, то ще се сблъска и с кофти даскали, и със скука, и с кифлата на класа, и с побойника от задния чин, и с маминото детенце. Все типажи, пред които ще го изправя животът в бъдеще. И никой няма да се опитва да му влиза в положението и да му осигурява индивидуален подход. Какво добро ще му направите, ако тръгнете да го местите при първия проблем? Да не се окаже, че трябва да му купувате самотен остров, защото няма уменията да се справя сред себеподобни

Изключвам случаите на крайно физическо или психическо насилие, разбира се, там нещата стоят по съвсем различен начин. Както и специалните случаи на диагностициран проблем. Но дори и там детето трябва да се научи как да функционира сред хора - ако проблемът му позволява, разбира се.

За настройването: Щом детето се отнася зле с другите, няма сила, която да накара останалите децата да го приемат нормално, ако и учителят да ги убеждава непрекъснато, че то е дете като тях. Те много добре виждат разликата, не са глупави и няма да се оставят учителя да ги манипулира.

За благоразположението: Ако учител толерира дете с лошо поведение, щото имало проблеми с общуването и от него като педагог се очаква точно това - да му помогне /а той няма как да помогне като го игнорира или отрича проблема, а точно напротив, трябва да приеме присърце нещата/, останалите деца се чувстват ощетени откъм внимание, а представата им за добро и зло се скапва тотално. И така: Петър ги дразни, гони ги да ги удря, спъва ги нарочно, но винаги казва, че е без да иска, взема им нещата... За децата Петър е просто лош /защо? не може ли?/ Да ама точно това става причината госпожата да отделя толкова време за него, колкото едва ли ще отдели някога за друго дете или дори за целият клас взет заедно. Извод: лош си, но госпожата те обича повече от останалите: оправдава те /нали не бива дете да се етикира като лошо, нужно е да се търси разумно обяснение за постъпките му и кой друг, ако не госпожата трябва да стори това/, непрекъснато те търси, за да си говорите, помага ти, дава ти напътствия, обяснява на нас останалите как трябва да се съобразяваме с теб, да не отвръщаме на провокациите ти...

Останалите са 9-тата дупка на кавала и госпожата се разправя само с Петърчо, че инак майка му може да ѝ лепне името в бг мама в черния списък на педагозите  

 

Не българската имаш предвид, надявам се?
Образователната СИСТЕМА е за масата. Хиперактивните деца, децата с говорни проблеми, децата с физически и/или умствени проблеми имат нужда от ДОПЪЛНИТЕЛНИ занимания. Тези допълнителни занимания се осъществяват в извънучебно време, за да не пречат на обикновените деца, и от специалисти, които не са обикновени учители.
Не разбирам, наистина, защо очаквате от СИСТЕМАТА да има ИНДИВИДУАЛЕН подход към всяко едно от сто (най-малко) деца във випуска, които в най-добрия случай имат общо не повече от 15 учителя. Тя затова е система, идеята й е да работи с максимален брой индивиди накуп и си има стандарти и за знания, и за поведение. Това не е непременно лошо. Това е начин и глупавият, и умният да получат една систематизирана основа от знания.
И много интерсно как масата оплаквания са, че дете НЕ усвоява учебния материал. Има и деца, които го усвояват твърде бързо, но техните майки не вият тук срещу системата и даскалята, ами наемат частни учители, уроци, курсове и така нататък. Защо майките на проблемните деца на направят същото - само в помощ на детето ще е  То не е виновно, че не може да навакса, но системата по никой начин не е длъжна да дърпа назад 20 човека заради проблемен един.

Очевидно нямаш "проблемно дете", иначе щеше да знаеш, че майките на такива деца правят много повече от другите майки.

Права си - донякъде. Има и много родители, които си затварят очите пред проблемите и са готови да разкъсат всеки, който се осмели да им намекне, че маминото гардже (и те самите) имат нужда от професионална помощ. Съответно, "проблемът" расте ли расте и накрая свършва намотан край някое крайпътно дърво, в затвора или в парламента Ако междувременно не се е надрусал до смърт, защото светът му е дошъл в повече.

А тези, които не го правят, са оставени да се спасяват сами. Системата по никакъв начин не им помага. Да не говорим за непосилната цена на допълнителната помощ. Идеята за "интеграция" е детето да се пусне в масово училище, да се отбие номера с няколко часа работа с ресурсен учител и... дотам. В резултат се получава описаната от бонбонбон картинка.

Някои да. Други твърдо отричат проблема. Тези пък първите често дразнят наравно с онези, неглижиращии ситуацията.

  Тази сутрин станах свидетел, как учителка подхожда към дете, което не иска да участва в заниманията - всъщност не искало да прави нещо си, не, че системно не участва. Но да кажем, пише някои от задачките, други не, разсейва се, или отказва.
  Перфектно се справи жената, без да го категоризира по никакъв начин и без да вие, че е такова-онакова. Защото си е съвсем нормално. Поне според нея, и според мен. За три-четири минути предложи на родителите система за лесна комуникация с тях и общи действия, най-любезно и като потупваше въпросния по главата.
  Така че си е до педагог. Съгласна съм с Делфина, че училището е общо взето място, в което детето се сблъсква с всякакви хора и препятствия, докато усвоява необходимия материал.
 Но учителя не бива да бъде едно от тези препятствия, човек, чието отношение трябва да бъде завоювано и евентуалните му лоши впечатления опровергавани, той трябва да преведе с доброжелателство и познаване на детската психология всяко дете баш през тези, процеси, които Делфина е изброила.
  Защото ако не е такъв - за детето става неоправдано трудно, училището се превръща в още по-гадно място отколкото е, и дори да няма никакви поведенчески проблеми просто получава едно отвращение и демотивация. А и за другите деца не е полезна атмосферата, която се създава от такъв учител, ако ще и най-послушните и изпълнителни да са.
 Учители като Бонбонбон искат да им заведат деца, които вече са оформени по калъп, с еднообразна и подходяща психика, така че на спокойствие да си провеждат ефективно и успешно учебния процес.  И ако не са точно такива - родителите не са ги възпитали, или пък нещо им има. Но децата са различни, а и дори само едно дете има безкрайно разнообразие в поведението си - днес е концентрирано и умничко, утре блее и се разсейва, или дори просто не се е наспало, или пък не е на кеф. Така че колкото и да е Система, колкото и да е насочена към унификация, колкото и да е несъобразена с индивида, все пак всеки учител трява да проявява и гъвкавост, и разбиране, и доброжелателство, или просто здрав разум и чувство за хумор,иобщо взето последното, което да прави е да абдикира от някого си, който очевидно няма никакви диагнози и поведенчески проблеми, само по беглото впечатление, че е "такъв", задето мърда и се боде с карфицата от баджа.

 Общо взето, има учители, които със съвсем обикновени деца им е трудно да се справят, ако шават и не внимават, та какво остава с хиперактивни, или проблемни деца.
  

 

Само че под "проблемно дете" имах предвид с проблемен характер, не ... примерно аутист. За въпросните деца с проблемен харакер ми е мисълта. Другите съм сигурна, че са обгрижвани и лекувани. Тук не става въпрос за дете с умствени/физически недъзи, а за проблемен характер. Какво да му разбирам на това, освен че е кофти възпитание неизвестно колко поколения назад в родата?

Ирис, не ми сагай думи в устата, ако обичаш.
Много романтично, само че учителят е там И за да покаже какво е добро и какво е лошо. Това е малката подробност, която се изплъзва на не една и две жени в тази тема. Тук не става дума за учителско впечатление, а че учителят е просто мека версия на обществения коректив. Днес учителят няма да каже "такова дете", ще си замълчи, за да не отнесе родителския гняв... Хубаво, а след 10-15 години, на първото работно място, какво прави малкият принц/принцеса, когато щефът му се развика за поведението/езика? Въобще, работата на учителите ви изглежда като кръстосване на крака, пеене на два рефрена и навикване на горките деца. Не е съвсем така.

Не съм учителка.

Откъде знаеш как ни изглежда работата на учителите?

Впрочем, не си родител, не си учителка... Пък правиш обобщения, които предполагат, че имаш сериозен опит и като едното, и като другото.

Дидева, когато ти ми кажеш защо моите уж неподковани обобщения ти изглеждат по-зле от нереалните очаквания на някои хора тук, ще ти отговоря и аз.

Между другото, малко късно видях това:
Няма да коментирам, че детето така казало, а всъщност при разговора с госпожата се оказало, че няма проблем, но пък госпожата вече била загубила уважението на мамчето... Досега аз поне не знам какво е точно станало, а авторката се фръцна важно и се покри.
Аз на мястото на учителката бих била живо притеснена, ако видя дете от новоповерените ми да отваря безопасната игла (това е различно от карфица) на баджа и да се боде с нея. Мислех, че всеки нормален човек би се притеснил, особено пък ако носи отговорност за две дузини такива деца. Във всяка бяла държава при подобен инцидент няма да има изказване "такова дете", просто защото там за такова нещо се информира местният вариант на агенцията за закрила на детето - с всички последствия. И, преди някоя да се е възмутила откъде аз знам - децата знаят какво е безопасна игла, как се работи с нея и най-вече - защо й викат "безопасна". Пък, ако не знаят - за мен е ясно, че е пропуск вкъщи, не на образователна институция. В детските градини не раздават безопасни игли.

Колко удобно. Не казвам, че твоите обобщения ми изглеждат по-зле от каквото и да било. Единственият въпрос, който няколко пъти вече ти зададох беше, въз основа на какви наблюдения ги правиш.
Понеже в същата тази тема си позволи да заявиш, че:
Може сама да изчислиш за какъв брой деца говориш и колко са 99 процента от тях. Няма как да си ги наблюдавала всичките. Няма как да си наблюдавала дори един процент.

Добре, ако аз го кажа, ще звучи ли по-достоверно? Като майка, бивш учител, психолог и методик?

Не виждам нищо невярно в заключенията на бонбонбон. Може би е малко по-рязка отколкото е поносимо за нежната съфорумска психика, но пък свиквайте.

Не, няма да звучи по-достоверно. Никой не може да има поглед върху толкова много деца, нито пък върху всички списващи в темата.
Пак ще поясня. Не оспорвам някои нейни твърдения. Просто смятам, че когато си служи с количествени измерения е редно да спомене как точно е стигнала до тях.