Лятото горещо си отмина, но и есента ще пъчи пупи нашата ИБ дружина

И днешната среща с доки мина много добре. Бебчо си отговаря на седмицата в която съм и вече е приблизително 2240гр. Веднага ни навря ташачките си. Док. констатира, че са доста големи и си имаме още една снимчица. Записахме тонове и не се засякоха контракции. Още е високо, не се е смъкнал, което и е добре. Рано е още. Вика ме отново в началото на Ноември, когато трябва да съм 38-ма г.с. и ще ми прави прочутия преглед за разкритие. Потвърди, че контракциите ми са нормални и подготвят родовия канал и шийката, като подчерта "СТИГА ДА НЕ СА БОЛЕЗНЕНИ".
Каза да си почивам повече, за да завърша 37-ма г.с. и после може да раждам. Питам аз "ако сега ми изтекат водите и е през нощта какво да правя", а тя "звъниш ми и тръгваш към болницата". Задържа се раждането, до колкото да ми бият кортекостероиди за дробчетата и след това вече може да го изражда. Но като цяло няма никакви индикации да тръгне скоро, тъй че съм спокойна. Просто разиграхме и друга сценка.
Питах я има ли нещо с което мога да си направя раждането по- леко. Каза, че няма такъв вариант, но тя ще ми намери "един" гел с който да ме маже. Някой чувал ли е. Знам, че моята приятелка докторката и я е мазала с нещо като лубрикант, който спомагал за приплъзването на бебето, в същото време и изстудявал.

Та значи..имах си дата - 03.10.2013 и уговорка с док. На 02.10 ме приеха в Шейново, пуснаха изследвания, настаниха ме в стая и зачаках. Към 14 часа дойде док, поговорихме, видяхме се и каза: "Хайде утре си първа. В 6 да си тук. 8.30 почваме. Сега можеш да си ходиш." Прибрах се, сещате се какво ми е било, при положение, че нямах и много с кой да споделям, че малко хора знаеха...Милен, сестра ми и още 1,2, нашите не. Излишно е да казвам, че не съм спала цяла нощ, но сутринта на 3ти Милен по живо, по здраво ме закара в болницата и зачакахме. Той отвън, аз отвътре. Направиха клизма и пак чакане. Към 8 и нещо идва една забързана сестра и вика, да тръгваме бързо, че док бил казал 8.30 да съм готова! Е, викам си: "Почва се". Едва успях да звънна на Милен. Тръгнаха да ме подготвят. Абокати, системи...Наложи се да ми сложат и катетър преди упойката, че учиха някаква студентка. И това го преживях, ама не го пожелавам на никого! И пак чакане...Други момичета идват, оперират ги, излизат от операция, аз лежа и чакам...Системи текат, катетъра ме тормози, но чакам срещата с Дунди и търпя стоически. Сестра ми и тя идва отвън да не е сам Милен и чакат ли чакат. Те навън, аз вътре. Става 10, става 11 - нищо не се случва! Питам персонала, нищо не знаят. Мили са, любезни, жал им е за мен, но не могат да помогнат. Звъня на док сто пъти - не вдига. Почвам да рева, оплаквам се на Милен...Не знае как да ми помогне. Вече изпадам в някаква паника - "Ами ако не дойде изобщо, какво става? Ако нещо му се е случило (Не дай Боже), но какво става с мен тогава!" Става 13часа!!!!! Вече не знам къде се намирам, вързана за системата и безпомощна за пръв път в живота си чак толкова много! Милен вече побеснява и тръгва да търси директора - Велев. Намира го, човекът се оказва много свестегн. Вика: "Защо не ме потърсихте по-рано? Всичко щеше вече да е приключило". Ненов го няма, не вдига на никой. И майка му го търси в болницата - никакви новини...Велев се качва при мен, представя ми се и пита дали искам той да ме оперира. Казвам: "Дааааа! Искам всичко да свърши! Всички знаят откога чакам и се тюхкат". Бях готова вече и санитарката да ме среже.  Велев казва: "Приготвяйте я бързо, идвам!" И така...тръгваме към операционната. Кръвно, упойка, лудница...всичко се случва за секунди. Идва Велев с още една лекарка. В 13,50 почва операцията в 14,00 Дунди изплаква. В 14,10 съм готова и вече ме карат в стаята! Егати кефа! Затова ли чаках толкова! Всичко свърши, всъщност сега започва. Но си струваше! Струваше си до последното притеснение! Светът вече е друг! Благодаря на съдбата, че този път, макар и с много нерви, извадих късмет и получих страхотна операция. По някаква немска технология, позволява раздвижване смед шестия час. Готова съм пак да раждам! Целувки!