Работа, CV-та, HR-и, съвети - 34-ра тема

  • 64 527
  • 748
  •   1
Отговори
# 615
  • Мнения: 1 446
На сайта на ИУ- Варна http://www.ue-varna.bg/bg/index.php?page=2&id=1371
има публикувани позициите, които се търсят за IBM- Варна. Пуснати са от Менпауър. Можете да кандидатствате и директно през сайта на IBM.

Само дето са за София, не са за Варна....Позволете ми да знам малко повече специално за тази обява.  Mr. Green

Иначе браво за решението да ходят там, но това не е от обявите на ДжобТайгър. Друга е компанията. Ще пиша като знам със сигурност името.

# 616
  • Мнения: 79
Мисля, че на всеки му стана ясно и най-малко може директно да провери в IBM. Без значение каква е вашата игра  Tired

# 617
  • Мнения: 2 479
Момичета, искам да се включа при вас  Sad
Не искам де, но се налага...
Скрит текст:
Искам да ви разкажа моята история накратко.Откакто се преместих в София(3 години), съм работила като сервитьорка в Хаджи Димитър(1 година), наложи се да сменим квартирата с ММ и смених работата т.е. сега 2 година съм като офис-координатор-касиер и т.нат.,започвам трета , но е ужасно.Отчитам шофьори,следя производствения процес, а даже не се водя Управител,всички ми викат шефке...Следя досиета,каса, документация, заявки,склад и т.нат.Обикновено работех от 06.30 до 19.30(всеки път с компромис,че се налагало,защото....), ама се увеличи работата, и отделно отговарям за 4-ри магазина от септември, няма да обяснявам какво значи това...времето не ми стига...Исках колежка, не случих на бързо-учеща се, само на 25 е, и с много малко опит.Мъчим се вече втори месец, вдява, но бавно.Ще отваряме още магазини, хорааааааа едвам смогвам, заплатата ми е 800, а все едно е 1800.От както имам колежка и искам да работя по 8 часа, ми се вика нон-стоп...За всичко съм отговорна,за всичко съм виновна, а вяравайте ми хората много лъжат.Искам да ви кажа, че работим с един компютър, в офис 2 м на 4, отделно шефа + аташето му са все в "офиса" и е тясно до немай къде.Всеки има претенции, и вече не издържам,а и то заслужава ли си? Не знам какъв е пазара в София, нямам приятели тука, всяка вечер пия успокоителни, а днес дори ще се напия...Не знам какво да правя, не знам къде ще попадна, не искам да си сменям работата често каквато и да е тя, но трябва да има уважение на работното място,затова сме хора....Затова започвам да следя обявите. PraynigХем имам самочувствие , че доста знам...Сравнение с 4-те счетоводни къщи, с които работих, аз смятам че съм цвете,НО нямам висше.Лошото е че цял живот сама се справям и ми е нанагорно, но...Извинете ме , но вече съм на няколко водки....Ще споделя за моето развитие. по-късно...Преди време в една тема споделих,че отговорностите са ми много,заплатата ми е малка, а коментарите бяха,че вдигам висока летва за другите след мен.Така погледнато повече, мисля повече да не търпя и всички ние трябва да се борим срещу несправидливостта,ИТ не прави нищо.След няколко сигнала от наши служителя нямаме нито един акт, какво ви говори това....имаме изв.часове, нямаме отпуски).Днес му казах ,че съм дошла в 6.00 и т.т.т. и съм направила много неща и НЕГО не го интересувало...така ли,ИДИОТ, искам спокойствие.Като отида на работа и все едно отивам на......, е не съм такава мазохистка.Не трябва да ги учим на това работодателите, слушайте ми думата...да работим извънредно и да не ни се плаща,и дори да не ни се признава на думи...Какво да правя???

# 618
  • Мнения: 79
Момичета, искам да се включа при вас  Sad
Не искам де, но се налага...
Скрит текст:
Искам да ви разкажа моята история накратко.Откакто се преместих в София(3 години), съм работила като сервитьорка в Хаджи Димитър(1 година), наложи се да сменим квартирата с ММ и смених работата т.е. сега 2 година съм като офис-координатор-касиер и т.нат.,започвам трета , но е ужасно.Отчитам шофьори,следя производствения процес, а даже не се водя Управител,всички ми викат шефке...Следя досиета,каса, документация, заявки,склад и т.нат.Обикновено работех от 06.30 до 19.30(всеки път с компромис,че се налагало,защото....), ама се увеличи работата, и отделно отговарям за 4-ри магазина от септември, няма да обяснявам какво значи това...времето не ми стига...Исках колежка, не случих на бързо-учеща се, само на 25 е, и с много малко опит.Мъчим се вече втори месец, вдява, но бавно.Ще отваряме още магазини, хорааааааа едвам смогвам, заплатата ми е 800, а все едно е 1800.От както имам колежка и искам да работя по 8 часа, ми се вика нон-стоп...За всичко съм отговорна,за всичко съм виновна, а вяравайте ми хората много лъжат.Искам да ви кажа, че работим с един компютър, в офис 2 м на 4, отделно шефа + аташето му са все в "офиса" и е тясно до немай къде.Всеки има претенции, и вече не издържам,а и то заслужава ли си? Не знам какъв е пазара в София, нямам приятели тука, всяка вечер пия успокоителни, а днес дори ще се напия...Не знам какво да правя, не знам къде ще попадна, не искам да си сменям работата често каквато и да е тя, но трябва да има уважение на работното място,затова сме хора....Затова започвам да следя обявите. PraynigХем имам самочувствие , че доста знам...Сравнение с 4-те счетоводни къщи, с които работих, аз смятам че съм цвете,НО нямам висше.Лошото е че цял живот сама се справям и ми е нанагорно, но...Извинете ме , но вече съм на няколко водки....Ще споделя за моето развитие. по-късно...Преди време в една тема споделих,че отговорностите са ми много,заплатата ми е малка, а коментарите бяха,че вдигам висока летва за другите след мен.Така погледнато повече, мисля повече да не търпя и всички ние трябва да се борим срещу несправидливостта,ИТ не прави нищо.След няколко сигнала от наши служителя нямаме нито един акт, какво ви говори това....имаме изв.часове, нямаме отпуски).Днес му казах ,че съм дошла в 6.00 и т.т.т. и съм направила много неща и НЕГО не го интересувало...така ли,ИДИОТ, искам спокойствие.Като отида на работа и все едно отивам на......, е не съм такава мазохистка.Не трябва да ги учим на това работодателите, слушайте ми думата...да работим извънредно и да не ни се плаща,и дори да не ни се признава на думи...Какво да правя???

Зизу , съчувствам ти и те разбирам, защото и аз съм била в подобна ситуация. Вариантът е само един- напускаш. Здравето, нервите и психическия комфорт са най-важни. След време ще се ядосваш на себе си, че си правила компромиси с тях. Дали ще напуснеш преди да си намериш нова работа или започваш активно да си търсиш, ти си решаваш според какво можеш да си позволиш.

# 619
  • Мнения: 2 479
Момичета, искам да се включа при вас  Sad
Не искам де, но се налага...
Скрит текст:
Искам да ви разкажа моята история накратко.Откакто се преместих в София(3 години), съм работила като сервитьорка в Хаджи Димитър(1 година), наложи се да сменим квартирата с ММ и смених работата т.е. сега 2 година съм като офис-координатор-касиер и т.нат.,започвам трета , но е ужасно.Отчитам шофьори,следя производствения процес, а даже не се водя Управител,всички ми викат шефке...Следя досиета,каса, документация, заявки,склад и т.нат.Обикновено работех от 06.30 до 19.30(всеки път с компромис,че се налагало,защото....), ама се увеличи работата, и отделно отговарям за 4-ри магазина от септември, няма да обяснявам какво значи това...времето не ми стига...Исках колежка, не случих на бързо-учеща се, само на 25 е, и с много малко опит.Мъчим се вече втори месец, вдява, но бавно.Ще отваряме още магазини, хорааааааа едвам смогвам, заплатата ми е 800, а все едно е 1800.От както имам колежка и искам да работя по 8 часа, ми се вика нон-стоп...За всичко съм отговорна,за всичко съм виновна, а вяравайте ми хората много лъжат.Искам да ви кажа, че работим с един компютър, в офис 2 м на 4, отделно шефа + аташето му са все в "офиса" и е тясно до немай къде.Всеки има претенции, и вече не издържам,а и то заслужава ли си? Не знам какъв е пазара в София, нямам приятели тука, всяка вечер пия успокоителни, а днес дори ще се напия...Не знам какво да правя, не знам къде ще попадна, не искам да си сменям работата често каквато и да е тя, но трябва да има уважение на работното място,затова сме хора....Затова започвам да следя обявите. PraynigХем имам самочувствие , че доста знам...Сравнение с 4-те счетоводни къщи, с които работих, аз смятам че съм цвете,НО нямам висше.Лошото е че цял живот сама се справям и ми е нанагорно, но...Извинете ме , но вече съм на няколко водки....Ще споделя за моето развитие. по-късно...Преди време в една тема споделих,че отговорностите са ми много,заплатата ми е малка, а коментарите бяха,че вдигам висока летва за другите след мен.Така погледнато повече, мисля повече да не търпя и всички ние трябва да се борим срещу несправидливостта,ИТ не прави нищо.След няколко сигнала от наши служителя нямаме нито един акт, какво ви говори това....имаме изв.часове, нямаме отпуски).Днес му казах ,че съм дошла в 6.00 и т.т.т. и съм направила много неща и НЕГО не го интересувало...така ли,ИДИОТ, искам спокойствие.Като отида на работа и все едно отивам на......, е не съм такава мазохистка.Не трябва да ги учим на това работодателите, слушайте ми думата...да работим извънредно и да не ни се плаща,и дори да не ни се признава на думи...Какво да правя???

Зизу , съчувствам ти и те разбирам, защото и аз съм била в подобна ситуация. Вариантът е само един- напускаш. Здравето, нервите и психическия комфорт са най-важни. След време ще се ядосваш на себе си, че си правила компромиси с тях. Дали ще напуснеш преди да си намериш нова работа или започваш активно да си търсиш, ти си решаваш според какво можеш да си позволиш.

Благодаря ти за коментара, даваш ми сили, дано не е за само когато съм се напила.Трябва да се изправя със собствените си страхове, наистина ще ме е яд след време,знам...

# 620
  • Мнения: 4 560
Zizu, move[ li da si позволиш да останеш без работа?
Прекалено много даваш и накрая ще ти се отрази физически. Спасявай се овреме! Нито заплатата ти ще порасне, нито ще ти намалят задълженията. Понеже си добро магаре, ще те товарят още.

От какво те е страх?

# 621
  • Мнения: 2 479
Zizu, move[ li da si позволиш да останеш без работа?
Прекалено много даваш и накрая ще ти се отрази физически. Спасявай се овреме! Нито заплатата ти ще порасне, нито ще ти намалят задълженията. Понеже си добро магаре, ще те товарят още.

От какво те е страх?



Ми,Естел, страх ме е...,защото съм на квартира,защото сама се издържам и не е лесно, но...ще се справя...не може така да продължава,приемам че съм магаре...

# 622
  • Мнения: 4 560
Сигурно ще имаш месец предизвестие, но няма гаранция, че през тоя един месец ще си намериш работа.  Confused
Имаш ли 9 месеца на тая работа за да идеш на борсата?

# 623
  • Мнения: 2 479
Сигурно ще имаш месец предизвестие, но няма гаранция, че през тоя един месец ще си намериш работа.  Confused
Имаш ли 9 месеца на тая работа за да идеш на борсата?

да, 3-та година.Има ли значение,че адреса ми е другаде?

# 624
  • в огледалото на живота
  • Мнения: 8 196
Зизу,съжалявам,че си попаднала в този водовъртеж...
Сама ли си,,не  живеете ли  заедно със съпруга си?
По резонния път според мен с предизвестие и просто напускай.Нервния срив трудно се лекува,не казвам,че навсякъде е цветя и рози ,но лично аз не бих издържала дълго време на това темпо.
Редно е да получиш обезщетение си  след напускане,но знам ли...

Харесва ми гифчето ти в подписа,но не се ''покривай'',действай за да запазиш здравето си  Hug

# 625
  • Мнения: 2 479
Зизу,съжалявам,че си попаднала в този водовъртеж...
Сама ли си,,не  живеете ли  заедно със съпруга си?
По резонния път според мен с предизвестие и просто напускай.Нервния срив трудно се лекува,не казвам,че навсякъде е цветя и рози ,но лично аз не бих издържала дълго време на това темпо.
Редно е да получиш обезщетение си  след напускане,но знам ли...

Харесва ми гифчето ти в подписа,но не се ''покривай'',действай за да запазиш здравето си  Hug

Благодаря, ти за отговора Девичке...
Слава Богу, не съм сама, може да ни е трудно но ще се справим,
след всеки отговор и коментар следват порой от сълзи, не знаех колко много съм натрупала...

# 626
  • София
  • Мнения: 6 221
Зизу, горе главата! Пести си нервите!  Hug
В един момент опитът, който имаш, ще има много по-голямо значение от образованието.

# 627
  • Мнения: 845
Зизу, съгласна съм с момичетата.
С това неблагодарно отношение и заплащане, както и липса на развитие просто няма какво да губиш вече. Убедена съм, че ще има кой да те оцени: можеш и знаеш много. Разгледай обявите, опитът ти в различните дейности е голям плюс. Дай си шанс!

силна прегръдка

# 628
  • Мнения: 2 700
Зизу, прегръдка и от мен! Моя близка имаше проблеми с работата си, които й се отразиха и на здравето, и на отношенията в семейството. Един ден й прикипя и просто напусна! Намери си хубава работа с нормални шефове и е като преродена, ходи с удоволствие там, позитивна е, ведра, амбицирана.
Явно понякога не осъзнаваме колко много ни вличе комфорта на работното място!
Пожелавам ти и на теб смелост и късмет! А и най-трудното решение е да започнеш да си търсиш работа... когато вече емоционално скъсаш с настоящото си работно място, проблемите  се понасят по-лесно Simple Smile

# 629
  • София
  • Мнения: 18 298
Сигурно ще имаш месец предизвестие, но няма гаранция, че през тоя един месец ще си намериш работа.  Confused
Имаш ли 9 месеца на тая работа за да идеш на борсата?

да, 3-та година.Има ли значение,че адреса ми е другаде?
Такъв "читав" работодател няма да я съкрати и да си ползва 60% от заплатата от борсата. Ако напусне сама и се полагат 4 месеца по около 150 лв. При подобно работно време няма как да ходи по интервюта за нова работа? Май в БТ имаше някакво ограничение за адресната регистрация - трябва да се провери.
Иначе Зизу, играла съм го твоя сериал 6 год. с верига от 9 ресторанта и подобно отношение. Но твърдо работех 6 дни по 6/4/ часа. Каквото свърша днес, другото утре. Той като вика и кряка и аз не му отстъпвах децибелите. Ами да си намери друга, ама няма. Накрая с още 1 колега се преборихме и да ни съкратят. А на другия ден ме поканиха в нова работа.
Та съвета ми е - извоювай си нормално работно време и почивни дни. Оглеждай се за нова работа и
питай всички познати, съседи - когото се сетиш. Все от някъде ще излезе предложението. Писа, че си била сервитьорка - може временно да се пробваш.
А сега - наздраве!  Drunk

Общи условия

Активация на акаунт