Дайте друга идея, защото и с добро, и с лошо не става.
Дайте друга идея, защото и с добро, и с лошо не става. 
Хич не ми харесва това, но явно не мога да избягам от средата си. Опитвам се да се владея, но и на мен не винаги ми се получава. 


Не искат и на спорт да ходят. Водила съм ги на какво ли не , ходят 2-3 пъти и се отказват. А да ги карам насила просто няма смисъл...

Наистина ми е идвало да го направя 
.
Да им простя и т.н. и т.н. От което аз изпитвам още по-голяма вина. Но оттогава се държат по друг начин, опитват се да не ме разочароват. Само не зная докога ще е така.
.
. Явно игнорирането е сработило
. Ако съумееш и да ограничиш малко обясненията от типа "аз правя това и това, пък вие....", така по-лесно ще избегнеш някоя неволно изпусната обида, за която после да се самообвиняваш. НАблегни малко на авторитета си, млъкваш, когато прекалят и те сами да се сетят кой какво прави, кой е родителят, кой трябва да извини и т.н. Докато не се случи, просто не говориш с тях и толкова. Без да им се оправдаваш.
. Само че у дома, не в магазина и определено имаше ефект. Детето така се стъписа, че загуби ума и дума. 
А избора си е мой и трябва да се сърдя на себе си Препоръчани теми