Публикувана: 27 септ. 2013, 09:20 ч.
Последно мнение: 4 ноем. 2013, 21:51 ч.

Може ли да се компенсира лошата дума към децата?

10 658
115
1

# 15 27 септ. 2013, 13:38 ч.

Мнения: 5 460

Опитвала съм да й говоря, опитвала съм да я прегърна й да й говоря, друг път в ситуация да не се контролирам съм я дръпвала и съм й говорила ядосано, че не искам да имам такова дете, от което да се срамувам Embarassed

Опитвала съм и да си тръгна, при което започват писъци и става още по-голям цирк Sad

Дайте друга идея, защото и с добро, и с лошо не става.

# 16 27 септ. 2013, 13:40 ч.

TX
Мнения: 600

Джина две са и се мъчат да ти покажат, че са по- ;по- ;най-.... Говорим, говорим, разбираме се и пак. И моите изпадат в такива настроения. Преди в такива ситуации ги награждавах с бездушие, пробват се всякак. Обаче, им измислих жест от който като че ли засега работи, жеста в думи изразен е: държите се като (един мозък разделен в две кратуни) това в скобите те самите го бяха казали за едни тяхни познати близнаци които са си пердета отвсякъде, тъй че аз използвам тяхната обида срущу тях във вид в който само ние си знаем какво е и дали защото е нещо ново незнам, но засега има полза.

# 17 27 септ. 2013, 13:41 ч.

на изток от рая
Мнения: 472

Ако на 7 години ми се тръшне в магазина, ще се наложи да се заключим за малко в тоалетните. Mr. Green

Отдавна ти е "скроило шапка" детето, т.е. знае как ще реагираш. Много са умни мъниците, но често сме склонни да ги подценяваме.

# 18 27 септ. 2013, 13:48 ч.

Куциндрел
Мнения: 25 065

Не винаги думите помагат, трябва и действия.
Като са скачали на леглото, защо не ги хвана и не ги свали от там, вместо да им обясняваш спокойно или не отдолу.
Видяла съм, че понякога децата "изключват", тогава колкото и да говориш е все тая. Но като отидеш и направиш дадено действие, те веднага "включват" и после може да им обясняваш какво-що.
/това се опитвам да обясня на майка ми, ама на пусто, малкия й се качва на главата/

# 19 27 септ. 2013, 13:49 ч.

Мнения: 574

Ооо, и ние редовно обърсваме подовете по молове и супермаркети. Не важи нищо, от крясъци до пълен игнор. Притеснявам се единствено хората като почнат да й обръщат внимание и да й говорят нещо. И тогава се очаква и аз да кажа нещо в този дух и тя става еднаа ooooh!

Не вдява какво е това наказание, не може да го разбере защо и как става и каква е поуката, а вече е доста голяма. Абе инат отвсякъде. Заради това тръшкане и инатене за всичко, вкъщи сме я кръстили '' звяра'' Mr. Green

Какво ще яде звяра, звяра идва, звяра се събуди и т.н. Laughing

Имам най-емоционалното дете на света и не знам как ще я караме по-нататък, ни книги помагат, ни училища, ни съвети от психолози. С много любов и търпение ще пробвам, пък каквото стане.
Октопод, и аз бях отгледана от креслива майка и сега осъзнавам, че съм се превърнала в нейно копие Sad

Хич не ми харесва това, но явно не мога да избягам от средата си. Опитвам се да се владея, но и на мен не винаги ми се получава.

# 20 27 септ. 2013, 13:51 ч.

TX
Мнения: 600

Забележете, че децата са 2 при тях нещата са малко като математическото действие степенуване Laughing

ама отива на степен н-та. Доста по-трудничко е отколкото две в различна възраст.

# 21 27 септ. 2013, 13:57 ч.

Мнения: 3 880

Постъпи и ти като в тази реклама. Обещавам ти, че толкова ще ги досрамее тях от хората, че няма да си помислят да се тръшнат още веднъж където и да било Laughing

http://www.youtube.com/watch?v=80sp97Gwlto
Сега сериозно- ако 7-годишното ми дете легне на улицата, за да ме манипулира с това, не само че няма да му се извинявам за реакцията си, а ще очаквам даже то да ми се извини на мен. Peace

По всичко личи, че ти си много мекичка, изпитваш вина даже, когато си в правото си (защото си абсолютно в правото си да очакваш нормално поведение от иначе нормалните си деца) децата усещат това и затова са си изградили тази тактика. Или по някакъв начин си спечелваш респект, или свикваш със ситуацията Simple Smile

Последна редакция: пт, 27 сеп 2013, 14:04 от Biba Sparrow

# 22 27 септ. 2013, 14:02 ч.

Мнения: 984

Благодаря за темата.
И аз се усещам, че често обвинявам и го карам да се чувства виновен за неща, които не зависят от него. Имаше една тема за отровните родители - познах моите там, после и себе си намерих.
Опитвам се да се контролирам, но паля за стотни от секундата и .... ooooh!

Странното е, че само с големия съм такава. С малкото имам огромно търпение. Също работя с деца и с другите съм безкрайно мила и добра.
Другото странно е, че големият е кроткия и тихия, а малкият е бяс. И пак големия го отнася Confused

Опитвам се да се спра, знам, че му се отразява и че не съм права...
Извинявала съм се, но не мисля, че е достатъчно

# 23 27 септ. 2013, 14:04 ч.

Мнения: 5 460

Мурка, така е Rolling Eyes

Най-често и това е проблема - винаги говорят едновременно и аз трябва да мога да чуя и двамата едновременно и да им отговоря. Като не стане единия започва да вика, че ето - него не го обичам, че няма значение какво казва. Казвам им да се изчакат, ще чуя и двамата, да но кой да изчака...никой не иска да е на второ място. Лошото е, че съм почти постоянно с двамата. И да искам да ги оставя на някого и да съм само с единия - другия не иска, дори и да е за малко. Този, които е без мен е ощетен Sad

Не искат и на спорт да ходят. Водила съм ги на какво ли не , ходят 2-3 пъти и се отказват. А да ги карам насила просто няма смисъл...
А за случая с леглото - аз това й направих - свалих ги от там, просто не искам да става така - мисля,че са достатъчно големи, за да могат да разбират от думи, а не от действия Sad

Най ме е яд, че тези сцени ги правят с мен, която се опитвам по всички начини да се държа добре с тях, да не използвам шамари и заплахи, да им давам свобода, а не само да им казвам - това направи, защото аз казвам и толкова, а към баща им, който се държи с тях точно по този начин - авторитарно и без право на коментар не си позволяват никакви своеволия. И накрая излиза, че аз ги лигавя и моя начин на възпитание е по-неправилен от другия - авторитарен и безкомпромисен Sad

Цитат на: М@я в пт, 27 сеп 2013, 14:02

Извинявала съм се, но не мисля, че е достатъчно

И аз така

Рекламата много ми хареса Simple Smile

Наистина ми е идвало да го направя Simple Smile

# 24 27 септ. 2013, 14:47 ч.

София - Рим и обратно
Мнения: 11 229

Цитат на: Biba Sparrow в пт, 27 сеп 2013, 13:57

Абсолютно и аз съм на това мнение. Авторката прави впечатление на много добра майка, но изпитва голямо чувство за вина, а те двете неща понякога са много тясно свързани.
От друга страна, мисля, че двамата явно правят някакво състезание за вниманието на майка си, което според тях е безмерно. Децата много добре умеят да изстискат един даващ безотказно внимание родител и не познават граници Grinning

.
Пробвала ли си с пълен игнор? Временен, разбира се, само колкото да се усетят. Точно противоположно на това, което са свикнали да получават и да "пият" от теб?

# 25 27 септ. 2013, 15:20 ч.

Мнения: 5 460

Да, така постъпих последния път. Казах им, че съм им обидена и че мисля, че не заслужавам подобно отношение и ще правя за тях каквото е минимума - да ги заведа и взема от училища, да им сложа храна, но няма да играя с тях и да не ме търсят за нищо друго. Много им бях ядосана. Но те го приеха много тежко, разплакаха се и ми казаха, че са много лоши деца и повече няма да правят така Cry

Да им простя и т.н. и т.н. От което аз изпитвам още по-голяма вина. Но оттогава се държат по друг начин, опитват се да не ме разочароват. Само не зная докога ще е така.
Не знам аз ли искам много от тях, или съм прекалено самомнителна към собственото си поведение newsm78

.
Оф, май съм за психолог, не за бг мама Simple Smile

# 26 27 септ. 2013, 15:34 ч.

София - Рим и обратно
Мнения: 11 229

Да, прекалено си самомнителна, а това косвено не е добре и за тях Simple Smile

. Явно игнорирането е сработило Simple Smile

. Ако съумееш и да ограничиш малко обясненията от типа "аз правя това и това, пък вие....", така по-лесно ще избегнеш някоя неволно изпусната обида, за която после да се самообвиняваш. НАблегни малко на авторитета си, млъкваш, когато прекалят и те сами да се сетят кой какво прави, кой е родителят, кой трябва да извини и т.н. Докато не се случи, просто не говориш с тях и толкова. Без да им се оправдаваш.
Аз също имам свръхемоционално дете и ежедневно ми се налага да балансирам и да парирам изблици и тръшкания. Да, насаждане на вина и сърдене не е еталон в методите за възпитание от книжките, но...понякога няма как.

# 27 27 септ. 2013, 15:48 ч.

Варна
Мнения: 2 443

Цитат на: Biba Sparrow в пт, 27 сеп 2013, 13:57

http://www.youtube.com/watch?v=80sp97Gwlto

Аз съм го правила Grinning

. Само че у дома, не в магазина и определено имаше ефект. Детето така се стъписа, че загуби ума и дума. Laughing

# 28 27 септ. 2013, 15:56 ч.

Мнения: 5 460

Отново благодаря! Поуспокоих се и ще се опитам да последвам съветите ви да не съм толкова мекушава с тях. Знам, че прекалявам с грижите си - не толкова да им помагам да направят това или онова, колкото до това да са винаги с мен, да се опитвам да съм все до тях и обикновено се лишавам от собствения си живот, а после си го изкарвам на тях за направената саможертва Sad

А избора си е мой и трябва да се сърдя на себе си Confused

# 29 27 септ. 2013, 16:08 ч.

Варна
Мнения: 2 443

А защо е необходимо да сте непрекъснато заедно? Децата вече са достатъчно големи за да имат свои приятелски кръг и занимания, които да не включват мама. Докато ги третираш като бебета и те ще се държат така.
И това, че говорят едновременно не е добре да се подклажда. Дори и с риск да има сърдите е време да свикнат да се изчакват.

Препоръчани теми

Към дамите които не могат да имат дете

Сложни отношения с мъж

Как преодолявате моменти на гняв, яд, умора, скука и подобни емоции

За случайните

Причина:

Причина: