
Обаче не съм обидчива и злопаметна.

Та, хайде да се изкажа и аз.

Защо хората понякога се разминават?

Защото във взаимоотношенията между партньорите водещото не е любовта. Любовта е спойката за съвместен живот и търпимост между тях, но до там. Когато хората не си говорят, когато няма диалог, те не могат да се разберат. Не могат да се опознаят и това води до безсмислени конфликти по време на връзката. Когато липсва елемента "диалог" се казва:''на тази любов не й е писано да се случи"(Е/Ф). Забележете само ако връзката беше Ф/Л колко лени биха били нещата. Та както е казал Хайдегер..."Нищото е нещо, ама от друга страна нищото е нещо" Тоест любовта е важна , но и не до такава степен в отношенията между хората. Разглеждаме тъй нареченото противопоставяне. Аз на тези връзки които се водят единствено от чувства им казвам "Чувствата са си чувства, но те не се ядат, не се пият, не се обуват или обличат" в този ред на мисли, тези усещания трябва да минат към периферията на връзката или тя е обречена. Компромисът, разбирането породено от диалога между хората са в основата на здравите връзки. Един дриг философ казва, че отношенията между хората са една "tabola rassa", kak ще се запълни и какво ще излезе зависи от хората във връзката.
Да обобщя....когато липсват компонентите които изброих по горе и всичко се ръководи единствено и само от чувства (Емир/Фериха) цялата връзка се превръща както е казал Кант в "една целесъобразност без цел"
Мнооого интересна гледна точка т.е ти си мислиш, че ако не бяха убили Фериха, Емир и Фериха нямаше да са цял живот заедно



Амииииииииии, ето, накара ме да се замисля
