Операция на перианална фистула

Ами надявам се да е 
Нещо ме понаболявя тези дни, знаеш как е и какви мисли ми минават 

Здравейте!
Вече съм у дома и засега се чувствам добре.
Приеха ме в Пирогов в понеделник (8 юни 2015). След няколкочасовата лудница по кабинети, проби, приемни и документи, ме настаниха във II хирургия. Предишния ден бях направил прочистване на дебелото черво с Х Преп. Непосредствено преди колоноскопията ми направиха и клизма.
Самата колоноскопия протече без упойка, защото "не съм бил заявен за анестезия". Попитах колко време ще отнеме това и ми бе отговорено уклончиво и неопределено - няколко часа, ако въобще бъда включен. Нямах такова време, защото метаболизмът ми е бърз и след неопределен брой часове вече нямаше да съм чист. Подписах декларация и легнах на пангара. Беше неприятно, на няколко пъти и малко болезнено, но все пак се търпеше. Не знаех, че на моменти напомпват червото, в други пускат някаква течност. За първи път ми правеха такова нещо. Изследваха ме чак до тънкото черво, т.е. около 110 см.
Колоноскопията не успя да открие отвор на фистулата в ректалната област, но поне ми изчистиха някакъв малък полип.
На следващия ден със спинална упойка ми направиха операцията. Нямаше никаква болка, само се учудих, че усещам намеса не само от страната на фистулата, а и от другата. Оказа се, че са ми клъцнали възголемичък вътрешен хемороид.
Така с едно приемане в болницата се получи 3 в 1 - фистула, хемороид и полип
Най-големият проблем след операцията беше изпикаването!!!
Бутнаха ми една огромна банка да ми се влива венозно. Дотук - добре, но когато мехурът ми беше пълен до пръсване, членът ми все още не реагираше. Пъшках от болка, имах чувството, че мехурът ми ще се взриви! Всеки напън за изпикаване оставаше безполезен, защото пустият му член продължаваше да бъде тотално умрял от упойката. Дойде доктор Ангов (операцията бе направена от него) и предложи да ми се изтегли онази прословута марля от дупето. Направиха го и помолих за уринатор. След около 10 минути неимоверни волеви опити усетих, че едвааа-едва се появява контрол над изчуркването. Много воля се искаше да го направя, но за около 10 минути успях да освободя голяма част от напрежението. И ми олекна.
5-6 часа след операцията изтръпването от упойката вече се бе разнесло и оставаше само да трая на болка. За щастие тя не беше силна. Биха ми някакво обезболяващо в хълбока. Надвечер, когато повечето лекари, сестри и санитарки си бяха отишли, започнах опити за раздвижване. Първо полулегнах, за да видя дали няма да ми се завие свят. Не. След това седнах (на една страна заради операцията). Отново нямаше виене на свят. Изправих се - отново не. Погледнах в коридора, за да не ми се скара някой, и отидох до тоалетната, защото чуркането в неестествената легнала поза е просто кошмарно. Отидох, свърших си работата къде-къде по-лесно и се върхах. Не рискувах повече да се разхождам. Затова пък през нощта ставах 3 пъти да се раздвижвам по тераси и коридори, защото се страхувах да не би на сутринта, когато ми кажат "ставай" да ми се завие свят и да не успея
Болките бяха слаби, търпими. Късно вечерта ми бяха сложили втора инжекция обезболяващо.
Днес сутринта мина визитацията и като ме видяха да се хиля и да вървя, направо ме засилиха да си ходя.
Повече обезболяващи не съм приемал, защото болката и в момента е търпима.
В епикризата пише, че операцията е ЕКСЦИЗНО ФИСТУЛЕ.
Тепърва ще се просвещавам какво означава това.
В събота ще ходя на контролен преглед. Стискайте ми палци.
Доктор Ангов е много внимателен и отговаря разбираемо на всеки от моите досадни въпроси.
 

Имаш ли конци/ластици, които режат бавно?

Не.
Току-що успях и да се изходя Понаболяваше, ама няма как. Имам 3 вътрешни шева, а отвън ме е страх да пипам с пръсти, но мисля, че е само разширеният отвор. Като си погледнах старата марля, по нея имаше само малко кръв, но не и други неща. В момента съм с обилно напоен памук отвара от смрадлика (след пълно измиване с подвижния душ) и след 5 минути ще слагам марля с йодасепт.
А ти как си?

Ти си цар тогава като си без лигатура 
Поста ти е много положителен. Ярък пример как ситуациите са различни  - радвам се, че при теб е минало добре. 

Утре пак ще пиша. Дано има полза за всички, които четат.

  Ще чакаме 

На 3.06.2015 г. беше моята операция. Имах фистула, от която изтичаше гной, външни и вътрешно хемороиди 2-ра степен. Предния ден постъпих в "Акта Медика" гр. Севлиево. Изследванията бяха само кръв, урина, рентген. Казаха ми да направя прочистване на червата с Фортранс. Започнах да пия тези прахчета още от предния ден. Доста нещо прочетох във форумите за това - има си тънкости. Ако на някой му предстои това и се интересува - ще му обясня допълнително. В деня на операцията - биха ми спинална упойка, легнах по гръб, вдигнаха ми краката на "магаре" и докторите започнаха. Отначало ме беше страх, все пак ми е за първи път и не знаех какво става. После се успокоих. От кръста надолу тялото ми беше абсолютно безчувствено. Усещах че ме ръчкат здраво. С лазер изчистиха фистулата (май имаше разклонения). Доктора ми беше казал, че като видят какво е положението от вътре ще преценят дали ще използват THD уреда. И тъй като се оказа, че отвътре целите стени са с хемороиди приложиха това устройство. В Интернет има доста информация и клипове за него - аз ги бях изгледала всичките. След около 40 мин. операцията свърши, докторите ми се усмихнаха и казаха, че всичко е о.к. След около 3 часа започнах да излизам от упойката. Беше ме страх дали ще започнат някакви страшни болки, но беше общо взето търпимо. А пък и без това ми вливаха системи, антибиотик, болкоуспокояващо. Чувствах се превъзбудена - някак много ми се говореше, исках час по- скоро да се размърдам, да ставам. Накрая като реших, че краката ми не са вече толкова изтръпнали реших да се изправя. Бавно, бавно се наддигнах и постоях минутка права. Не посмях по- дълго и пак легнах. Започнах да пия вода, че то от 2 дена само вода приемах. После хапнах и малко кисело мляко. Все по- чувствително започнах да усещам натъпканата марля в ануса. Това беше нещото, което много ме изтормози. От нея непрекъснато имах контракции и все едно ти се ходи по голяма нужда. Ходих до тоалетната с идеята да пишкам, ама не ми се получи. Колкото и да искаш, само си клечиш и не тръгва, а пък не може и дълго да стоиш, че марлята пак започва да те напъва. Чак към 10 вечерта след няколко прикляквания и изправяния успях да усетя как струйката тръгва вече от пикочния ми канал надолу. Иначе болки кой знае какви нямах. Не ми се е налагало да пия някакви допълнителни обезболяващи. На сутринта доктора най- после извади марлята и светът стана друг. Без нея вече дишах свободно, а пък така можеха да излизат и понасъбралите се газове. Кървеше ми по малко - то си е нормално. Усещах се и като натъртена отдолу - все пак апарат са ми вкарвали. Конците малко ми дърпаха и от време на време се усеща малко смъдене. Но това се преживява. Явно аз нося на болка, защото все ме питаха дали ме боли и аз им отговарях честно, че е поносимо. Дадоха ми да пия течен парафин, за да може после изпражненията да са меки. На мен това ми беше най-голямото притеснение - как ще ходя по голяма нужда. Аз и без това имам проблем с ходенето - само с таблетки. Обаче с този парафин нещата станаха зле. На другия ден ме изписаха и се прибрах в къщи. За цялата седмица почти нищо не бях яла. Тези прахчета  Фортранс явно ми бяха раздразнили стомаха, а после с този парафин комбинацията стана страшна. Цяла нощ през един час спазми и позиви за дефекация, а като отида - изкарвам само стомашен сок и парафин. Голям кошмар. Уплаших се от това напъване да не започнат да ми се късат конците. Около ануса мястото взе да се подува. Направих си чай от мента и мащерка, започнах да пия пробиотик, насилих се да хапна супичка и малко черен хляб. До вечерта спазмите намаляха. Реших, че няма да пия вече парафин. Хапвам плодове, зеленчуци и по- лека храна. Слагах компреси със смрадлика и нещата се успокоиха. Сега пия дуфалак в малки дози и долу-горе нещата започват да влизат в ритъм. Болки от вътре нямам, отвън само при изправяне и сядане. Все още кърви по малко. И това е - точно една седмица след операцията. Като цяло съм много доволна от операцията. А и този метод е най- щадящ. Навсякъде пише, че е безболезнен и безкръвен - такова чудо няма! Но в сравнение с другите методи, за които съм чела и за възстановяването след тях, мисля че направих правилния избор. Поне няма ластици, пристягвания и допълнително ръчкане. Да сме живи и здрави и кураж на който му предстои операцията!

Практическото изпълнение на баня със смрадлика е много трудно. Затова, след старателното измиване под душа, слагам обилно напоен с отвара памук за около 10 минути. След това го заменям със стандартната марля с йодасепт.
Опитвам да се захранвам. Бульони с филийка хляб, банани, ориз и много вода.
От днес започвам да пия и чай от коренчета на блатен тъжник. Това е природният аспирин, който има много добро действие при нужда от почистване и прочистване най-вече на органите под диафрагмата. В известна степен може да замени антибиотиците, но без вредните им странични ефекти.
Започнах прием на Дуфалак, защото все още не се храня нормално и не бива да допускам запичане.
През нощта се появиха малко по-силни болки и, за да мога да заспя, взех Паратрамол. Беше ми изписан от доктора. Наистина обезболява за дълго, само дето много се изпотявам от него.
Най-добре се чувствам когато ходя, затова отидох на сутрешната служба на църквата до нас Попът и момчето, което пееше, ме пренесоха в някакви други светове Върнах се преди малко и съм пълен с оптимизъм.

Кое й е трудното на банята със смрадликата, сядаш в леген със смрадлика. Според мен това с накиснатия памук е малко по-силно от необходимото
Радвам се че при вас са минали по-леко нещата дано да зарастнат пущините упорити 

Лейла, опитах със сядане в леген, но самото сядане ми е почти невъзможно все още

Аз си имам един който става точна на тоалетната чиния и си сядам в него много е удобно. На баните е хубаво, че и отпускат от затопленото 
Стига да ти понася смрадликата 

Здравейте пак
Третият ден след операцията започва с една идея по-малко болки. Напълно търпими. За всеки случай взех паратрамол и отидох на църква
Неприятното на паратрамола е, че ме изпотява - все пак половината химия в него е парацетамол.
Като че ли кървенето от вътрешните три шева и клъцнатия хемороид е спряло. Изхождането сутринта беше далеч по-безболезнено. Кървенето от външния дрениран отвор продължава. Слабо е и дано продължи, за да не се запушва. Има съвсем малко количество гадости. Дано не се запуши.
Утре съм на преглед и може би ще ми дръпнат конеца за първи път. Това се прави без упойка, нали?

На мен ми ги стягаха с венозна упойка (придпиват те) и места да не се мяткам явно докато го стягат 
Според мен боли 

Аз съм само с конец в дупката, който се изтегля през няколко дни. Сфинктера ми не се прерязва.