
Тъй на епизода с пуканките не го знам кой номер е

Тиха спокойна ,лятна нощ,щурците се чуват как праят тррррррррррр,трррррррррррррр,и по едно време у спокойния квартал-Етилер,се чува рязък звън на телефон-зъррррррррррррррр,зърррррррррррррррррррррр,ама то не беше обикновен телефон,а от тия антикварните с шайбите,дет вече не произвеждат такива




И още не прекрачил прага на излизане от своя дом,неговата дъщеря ,младата сеньора Ферисия,сложи бързоходките и оставяща искри след себе си ,заби спирачка пред дома ,на красивия и най-желан сеньор Емириндо ,че като му се метна на врата на Емириндо,чудеше от къде да го почва най-напред,то желание,то страст напираше в нея,не можеше да удържа повече тази си тъмна страна Ферисия,младия амиго се стресна от тази необуздана сеньора,и почна да се върти в кръг ,опитващ да избяга от очакващата го изтощителна нощ,чуди се и се мая Ферисия,как да го възпре да не се опъва,че като набара един панер пълен с пуканки,метна ги връз него,за да го разконцентрира и му я захлупи на главата



Така спокойни,че и двамата са не можещи,и не разбиращи света около тях,легнаха и заспаха щастливи


















Ай Влъх, чей да продължим ся....
Та събужда се сеньорита Ферисия в прегръдките на дон Емириндо и си казва....ой, ой,ой...защо не му дадох, като утре пак ще иска и накрая ще му дам...колко хубаво се спи тука в това имение на Сарафолини...какви високи тавани имат...трябва да кажа на папа да се замисли малко по отношение височината на мазата.




Намъкна се вътре и реши да сготви отново на дон Емириндо...не можеше да се раздели с това чудо на технологичната мисъл...Емириндовата кухня.
Сготви, подреди сребърните прибори...огледа се в лъжичката за чай...оправи китката на масата и напусна това модерно имение за да се върне в антиквариата на Чепилини.

В това време дон Емириндо се размърда...потърси любимата....и о, ужасТ...


Замисли се Емириндо...прокле чичо Джак и амнезията си...взе си душ, щот си мисли, че цяла нощ е чегарил джанката...чак се чувстваше уморен...излезе от банята...погледана разбърканото легло и си каза..."Боже, мен ме е огряло...работата е била да пута мадре...."

Слезе по стълбите в огромния салон и погледна масата....мед му капна на сърцето...помисли как добре се е справил та Ферисия чак му е направила закуска...той от къде да знае за нейната антикварна кухня...

В момента в който си бодна маслинката той взе решение...ще се оженя за Ферисия и ще си плющя всяка нощ.


