Класическа семейна история...

Набързо да напиша, преди да прочета, жива съм и се домъкнах до работа след една безсънна нощ...
Ще се изнася...Не ме обича и не иска да прави нищо за мен...Излишно е да описвам емоциите си в момента...

За жената - каза, че няма нищо с нея. Може и така да е..физически, но емоционално са имали 4 месечна връзка. Питах го, ако тя е с проблемите, защо ТОЙ й звъни? Не е ли редно, тя когато има какво да каже да се обади...Това е било всеки ден...Всеки ден ли е имала неразрешими проблеми? Такива, че да изискват неговото внимание...Само пак да кажа, че не са 60 смс на ден, а на месец..То все тая. Имат си изграден начин за връзка....

Към мен се държи ужасно...студено, аз плаках, много плаках...той е като камък! Не ме касаело какво са говорили и писали с тази жена. Трябвало като ми каже, че не спят заедно и да престана на момента...Каза ми, че не го интересувам...не знам дали в момент на афект...не знам вече дали го познавам....И не ни е в нея проблема - да, факт е. И преди това бяхме в кризата, но той избра да бърше нейните сълзи и да помага на нея, ако изобщо е истина това...

И аз съм на това мнение. И при удобен случай емоцията най-вероятно ще бъде изконсумирана.

Дали сте много добри мнения и съвети.  

Sad_but_true, беше очаквана развръзка,  . Но ще има и още , ще видиш. И на теб ще кажа, че той губи много повече от теб, ако разбира се решението е окончателно, което все още не се знае.

Едвам се сдържам да не се обадя на тази Поли  Да й кажа какъв чудесен приятел има...Не издава нищо...
Не ме касае според него...Не ме касае кого утешава моя мъж...
Знам, че не е тя причината....Но със сигурност спомага. Той е преоткрил нещо в разговорите с нея...

Да се изкажа и аз от опит   На всички жени, попаднали в подобна гадна ситуация искам да кажа следното: В момента си мислите, че имате избор. Че ако изчакате и си потраете или ако се конфронтирате, ако се нагласите като готина мадама или каквото там мислите, че е правилно, нещо ще се промени, мъжът ще спре с смс-те и ще се кротне, осъзнал, че най-важно е семейството. Да, ама не е така   Реално всяка жена, изпаднала в подобна ситуация има само един единствен избор и той е - да се разделя и спасява колкото се може по-бързо.

Минах през тази ситуация преди 2 години и половина, само че за разлика от повечето от вас не съм с едно, а с три деца, при това най-малкото беше бебе на няма и годинка. Изпитала съм всичко, имаше дни, в които се чудех как съм още жива, но просто явно съм много жизнен човек и реших да се спасявам на всяка цена, да остана здрава и да си гледам децата и живота, въпреки това, което ми се стовари, без и аз грам да съм го очаквала. Изтраях точно 6 месеца да слушам как са само приятели и как аз си измислям и то всъщност нямало нищо.   Разделих се, а малко по-късно се и разведох. Да ви кажа, че и до днес бившия ми мъж успява да ми вметне в разговор, че никога с тази жена не е имал нищо общо и не можел да разбере защо съм се развела с него. Това при положение, че и при нас ги имаше стотиците смс-и и разговори и сигурно и сега са си заедно,  но аз просто от много време не ги следя. Та не очаквайте сгафил мъж да си признае. Щом моят така и не си призна дори и след като тотално ме загуби, какво да говорим  

Та мисълта ми е: почне ли един мъж да върти номера и да пише с колежки и приятелки тайни съобщения, трябва веднага да му се даде пътя. За жената остава спокойствието, че се е отървала от един дразнител, а за децата - радостта от една усмихната майка. Иначе се вкарвате в ужаса да се правите на семейство с човек, който реално ви действа зле... Да, за пред обществото сте заедно, но какво от това, ако всеки ден го мислите пише ли, не пише ли, мисли ли или не мисли за нея и други такива тъпотии.

Аз изобщо нямах желание да пиша във форума, докато се случваше всичко това, но сега ме е обхванал такъв непукизъм, че само си казвам - беше трудно, но мина, браво на мен и това е   И на всички искам да кажа - не губете време с мъж, който върши тайни неща зад гърба ви. Той не ви заслужава и трябва да бъде сменен на всяка цена.  

Поли няма нищо общо с вашата връзка. Тя не ти е обещала да сте заедно и да отглеждате детето си. Не се занимавай с нея. Тази жена не ти дължи абсолютно нищо. Мъжа ти е човека с когото трябва да се изясниш.
Пази се от една много кофти ситуация: Не го вкарвай в илюзията, че двете ще се избиете за него. На мъжете тази сценка им харесва и може да те държи в нея докато изкукаш.
Дай му свободно. Знам, че е трудно. Но не му настоявай да спира и т.н. Чешеш му егото и го стимулираш да продължава да се държи като дупе.
Аз си признавам, че след като излязох от шока на признанията, че е бил с друга жена т.н. стигнах до извода, че не само не го искам, ами и не мога да си представя да ме докосне. Може би трябваха  около 20 дни, за да се отвратя тотално от него и да видя, че този човек няма място при мен. Развръзката е ясна – изпратих да си ходи. /Че ми беше и сърдит, че съм го напъдила/
Но ти си друг човек, и ще постъпиш така както имаш нужда.

Естествено, на Поли освен това не й пука грам дали ще й звъниш или не. Само загуба на време и емоции. Имаш дете да гледаш и живот да живееш - това е правилния път

Позната история и при мен - от опит - не вярвай на нищо, стягай се и се спасявай.
Никога не си признават някои, колкото и доказателства след това да се появят.

 _Dana_         

Много боли 
Какво означава, че не ме касае...Трябва да се задоволя с някакво обобщение като 'нищо не правим'.

Много е жестоко 

Да, жестоко е, но всичко ще мине. Колкото повече настояваш да се обяснявате и разговаряте, толкова по-жестоко ще става. Според мен мъжът ти прави голяма услуга, като иска да се изнесе. Поне е категоричен и те оставя да приемеш фактите.

Моят застъпваше идеята, че всичко си ни е наред, а аз съм ревнива без причина   Само като се сетя сега, ако знаеш колко ме е яд дето съм се връзвала и ядосвала Трябвало е да му събера багажа първия ден, в който разбрах какво става, ама... Не губи време, никакъв смисъл няма от твоето ровене, сълзи, мъки и други такова. Горе главата и напред - друг изход няма

Тина 

 Не те касае, защото причината не е в нея. Тя е само повода. Ако успееш да го задържиш сега, утре ще е друга, други. Може само да стане по-предпазлив. А и е много възможно един ден пак да си хване шапката.
 Остави го да си иде.

Знам, че боли, но на този етап нямаш друг полезен ход, освен да не се унижаваш и да не му позволиш да издевателства над теб. Човекът е казал "Не те обичам", приеми го за момента и се заеми с неотложните задачи. Историята тепърва има да се разплита. Спокойно само сега 

Много ми е трудно да приема фактите...
Направо се ужасявам в момента, че няма да сме заедно...ще бъда разведена, с детето...аз не знам дали мога да се справя сама за всичко...

Sad_but_true попари ме с вряла вода с поста си и цялата тема ме върна назад. Разговорите смед като видях смс-ите, разпечатките. Как били само приятели. Открих се в постовете на много от потребителките. Не само боли, аз не знаех къде се намирам от емоции, болка и разочарование.

Е сложих край на всичко, но той това и чакаше. Тя се превърна в най-добрата за него, а аз бях никоя. Казах си или съм на първо място и единствена или няма слисъл, но това след много разговори, обещания, прошки.  И аз трябваше да се задоволя с "тя ми е приятелка, нищо няма между нас, приеми го".

Само да ти кажа, че според мен няма значение Поли ли е, Ваня или Пенка, все тая тя не е важна, важен е неговият избор. Не й звъни, само ще останеш още по-наранена от цялата ситуация.

И моят беше на мнение, че аз съм ревнива и не съм жена за него.


Ще се справиш, сега си в ситуация, в която мислиш, че някой неща са невъзможни, но не е така. Трябва ти време да преосмислиш нещата и се радвай, че той се изнася, а не трябва ти да вземаш това решение. Аз трябваше да се изнеса с детето и да отида да живея на майната си.

Толкова много истории и болка 
Не можах да се справя...не можах да имам семейството, за което копнеех...ще останат купчина непотребни спомени. Да, най-хубавото същество - нашата дъщеря.
Просто не знам как ще се съхраня 

 Кураж и сили  
 Минава...