Класическа семейна история...

  • 16 810
  • 289
  •   1
Отговори
# 285
  • Мнения: 63 180
. Чуваме се и смс-и си пишем , значи това не е ОК за техните съпруги , които аз не познавам и не ми и трябва ?

А според мен трябва, от елементарно уважение.

Ох , явно не разбирате и нямате такива приятели .

# 286
  • Мнения: 2 222
Нищо де, хората сме различни все пак  Peace

Аз никога не съм била консерва за отношенията на ангажираните хора с такива от другия пол. Ама на - станах такава и това си е  Mr. Green

# 287
  • Мнения: 6 217
. Чуваме се и смс-и си пишем , значи това не е ОК за техните съпруги , които аз не познавам и не ми и трябва ?

А според мен трябва, от елементарно уважение.

Ох , явно не разбирате и нямате такива приятели .

Ама искаме да разберем, нали за това пишем тука, да научим нещо от опита на другите, не само да чешем клавиатурите.  Peace

# 288
  • Мнения: 45
Искам отново да благодаря на всички за ценните съвети!

Действията ни и времето ще покажат дали има смисъл да сме заедно!

Пожелавам на всички да сте много щастливи и удовлетворени от решенията, които взимате!

 Hug Hug Hug

П.С. Ще помоля темата да бъде заключена

# 289
  • Мнения: 63
здравейте и от мен,досега четох с интерес историите ви и искам да попитам Sad_but_true как вървят нещата че гледам че не е писала скоро,пожелавам ти успех в брака макар да не съм много сигурна в това, аз имах същата история накратко мъжа ми вече бивш първо мълчеше не издаваше нищо искаше раздяла аз плачех ревях тръшках се тормозех се беше ме страх но той изведнъж каза съжалявам прости ми сбърках,и аз естествено това и чаках простих и естествено дори се съобразявах да не споменавам за това и колко ме е боляло защото той горкия се дразнел, запазихме си семейството минаха няколко години и хоп същата история на нов глас само че този път той не ми даде шанс да му простя а просто си тръгна и ме обвиняваше за всичко,тогава аз се сринах отслабнах 18 кг за месец и каквото и да правех той ми се пресмиваше и не му пукаше, останах сама с вече поотраснало дете с много въпроси и психически срината и само съжалявах че не го напуснах първия път, аз също като теб и като всички майки много исках да имам здраво семейство и щях пак да му простя но сега се радвам че той не ми позволи,разведох се преживях го макар и трудно и сега съм отново женена и то мнооого. И понеже знам как се чувстваш в момента ще ти кажа опитай отново но знай че няма да простиш и да забравиш а това че не искаш вече да му ровиш в телефона не е че си му простила и му имаш доверие а те е страх да не се разочароваш пак.най-ми е смешно в тези истории че мъжете винаги действат и реагират еднакво сякаш са изкарали курс “КАК ДА ДЕЙСТВАМ АКО МЕ ХВАНЕ ЖЕНА МИ“

Общи условия

Активация на акаунт