Късно ли е да родиш на 40?

Зандали,
отстрани наистина може и така да изглежда. Аз съм фен на аргуметнтиранта демокрация.
Но този път ММ ме финтира (термин от футбола, който той обича  ). Съгласил се е, за да откаже, когато му дойде времето.
Малко предистория.
Ако вярвах в тези неща, бих казала, че връзката с ни ММ е кармична.

О една страна, с него е трябвало да живеем "прозорец срещу прозорец" и да учим в един клас, но серия от събития преди раждането ни е променило съдбата.  
Обаче доста след години, съдбата след серия от невероятни събития (почти като в сапунка) ме изпрати при него - в точното време, на точното място. Както е казал поетът - всичко българско и родно любя,  тача и милея. Ами ние с ММ спряхме на първия глагол - любя  .
От друга страна (съвсем по темата), наследствено жените преди мене раждат първо дете на 30+, второ на 35-40+. Причините - всичко възможно - спонтанни аборти (16+), късен брак (30+), църковен развод ((сложно и уникално събитие), личен избор и т.н.
Така да се каже, съпреживяла съм "късно ли е да родиш на 40" - видяла съм и меда и жилото. Поради тези причини моят избор винаги е бил кристално ясен - първо дете преди 30 (напук на семейната традиция) и второ дете към 40-те (в синхрон със семейните традиции).
ММ се съгласи и с двете. НО той е едно дете и вероятно е смятал, че второто бебепраавене е по принцип, а не обещано за изпълнение.
И сега ММ  казва "пас".
Този път искам да го убедя. Дори не знам дали е възможно "ин виво' бебе. Вероятно не, гадно, но аз съм на възраст.
Но искам да пробваме, както сме се "разбрали". Сложно е, въпрос на доверие - договорихме се преди повече 20 години. Но той не иска. Винаги е знаел, че искам поне 2 деца. Явно той е искал е да ме "финтира', смятал е. че аз ще се откажа. Но аз искам още бебета. Обмислила съм всеки детайл - от него се иска само бебеправене. Така съм устроила нещата, че мога да издържам още деца. Идиотско е, но силата и доверието може да бъдат взриоопасна комбинация.

А той се отмята.

В такъв случай  му подай достатъчно добър пас, че голът му да е почти неизбежен, ако не, кажи му,че ще му биеш дуспата, та да го видиш колко дъбър вратар е Шегувам се, но честно, biborana, толкова  хубаво обясняваш плановете ви, че няма мъж, който да устои на това, защото си прекрасна... е, и  манупулатурка сигурно, но пък прекрасна

Мисля, че Мамасита е права...че много жени са живели години с идеята, че той 'ще поиска".А това накрая не е станало.И ето ти 40+ първескиня, намерила все пак някой който иска..Моето мнение е че за тези неща се говори още в началото...Ако не иска, бих го зарязала..За децата се искат двама..
Вече в конкретният случай аз лично бих провела разговор как той би реагирал ако все пак забременея и ако пак не е поне малко съгласен..бих се примирила с едно..

Ти мислиш, че не са говорили ли  ? Знаеш ли колко хора, ей така са планували деца в бъдещето и когато дойде време, хоп, единият се отказва, защото вече не е сигурен.
Да се говори в началото е хубаво, това обаче не ти е гаранция за нищо.

Дете се прави от двама, не е ли ясно.... Дете се иска и от двамата.

Ами нали така, но колко жени  чакат и това -мъжът до тях да се накани...А много често той го прави с друга или въобще не желае...
Аз не бих чакала хипотетично някой да заиска, щом аз вече съм готова.Ще намиря някого, който иска колкото мен.

Да то така става, да развееш знаме, че си готова за дете и ще цъфне подходящия в миг...по- скоро Манго би се навил, често мъжете ги е страх да имат дете и усетят ли примката около гушата беж краченца да бягаме, независимо какво са говорили....и преди всичко е много според зависи.
Ей го и зет ми-искал дете уж, ама само на ужким се оказа, в случая сестра ми се е примирила да няма деца, това как му се казва.

Не казвам, че трябва да се появи веднага. Все пак и няма да се сетя на 40 че искам дете., че да гоня последния влак.
А и не знам - то си е и до как иска деца... Ако е "Да бе, искам деца."  пиши го бегал....

Толкова малко опит имаш, че ми е невъзможно да си обясня защо е презентиран за четене.

Не се заричай... да не стане така, че да изпуснеш и последния влак.

Не смятах да се намесвам в спора ,но наистина само за четящ ми идва в повечко ,а камо ли да съм от страната на 40 годишните ,които искат дете . Та съветът ,ми е за който го иска е,  да проима дете, да го поотгледа малко, да види какво е и тогава да дава акъли на другите какво да имат или нямат ,защото никой няма право да налага вижданията си на друг без нужния опит.
По принцип съм  съгласна донякъде с Мамасита ,но ми идва в повече менторството й.
Преди броени дни се сдобих с втори племенник от снаха ми ,която навърши 38 дни след раждането. Да ни е жив и здрав   .Рекапитулацията е лесно и бързо раждане ,никакви усложнения за разлика от първият племенник с бременност на близо 31 години преди 7 години,чиято бременност беше тежка, на легло за задържане и с тежко и болезнено раждане .Адмирирам я за куража и за желанието,което дойде доста  години след първото им дете.  
Гаранции няма ,всеки има право да реши колко деца и на каква възраст да ги има !Имаме си глави на раменете да го помислим и решим всеки за себе си .
ММ е едно дете ,ние имаме едно ,но той винаги е искал поне 2 .Аз преди първото исках 3 ,но сега съм доволна да останем и с едно. Той ме убеждава ,но и изчаква вече 6 години да стана готова, въпреки, че реало осъзнава, че може и да останем с едно ,защото аз не желая повече деца .
Родих планирано след 3 години връзка и 1 година брак на 28 и 1/2 ,наближавам 35 и нито за миг не съм се замислила, че видите ли съм стара за второ ако  проискам. Познавам над 4 жени родили първите си деца над 38 и са сега с по 3 вече родени през година или две .
За мен не е късно да родиш на 40 ,но лично аз бих предпочела и съм планирала да е по рано ,но в никакъв случай не мога да съм така категорична за лични решение на други хора с различни съдби и разбирания!  

Въобще не мога да се съглася, че трябвало да зарежеш някого, само защото в началото на връзката е казал, че не иска деца, особено пък ако сте на по 20-22. Мен ако ме беше питал някой на тази възраст, щях да му кажа, че не държа да имам изобщо.

Лекси, съгласна съм с теб. Една връзка евалюира, изгражда се. Учудва ме кой би тръгнал в началото на връзка с искане аз деца  то горе долу да поискаш да имаш дете от първия срещнат.....пък и един мъж/жена едва ли би бил очарован ако му се заяви това едва ли не на първата среща.

Биборана и моят мъж не искаше друго дете. В началото на брака искахме две деца, но след като се роди първото ни дете, буквално го побърках с истерии. В смисъл аз бях виновна за решението му. Отделно от това, че нямаме помощ кои знае каква, и във финансов план също не сме в цветущо положение. Но основната причина беше, че твърде много се втилясвах и го натоварвах, а той си иска спокойствие.
Говорихме и точно като теб му обещах, че този път ще се държа различно и няма да го натоварвам излишно и да ти кажа според мен тактиката ти е правилна. С мъжете трябва да се действа внимателно. По-нежно отколкото с новородено. Но и аз си се бях примирила и не се фиксирах върху тази тема.
А иначе да търсиш друг мъж само за да имаш дете - имам предвид когато вече имаш едно - според мен си е грешка. Ако се разбираш с този, само причината че искаш още деца не е основателна да се разделяте. Виж ако нямаш дете и мъжа ти не иска, по-скоро трябва да си потърсиш друг. Не бива една жена при желание за деца да остане сама само в името на мъжа до себе си. Струва ми се твърде голям компромис.

Аз например:) защото просто нямаше смисъл да търся връзка за без повече деца. И не беше с първия срещнат, а да кажем с петия-шестия. Предишните ги разкарах, точно защото искаха връзка с еволюция и опознаване, демек- 3-5 години лъжене и после удобна вратичка за бягство, ако не им отърва. Е, мерси от такива рационални връзки и еволюции. Нещата трябва да са ясни от началото, защото ако не са, се стига точно до това чакане и после се извиняваш, че такива били обстоятелствата и затова си родила на 40. Е, ако не бях хванала сегашния мъж, а някой друг, може би и моите "обстоятелства" щяха да са различни.

Не на първата, но някъде на втората среща коментирах, че бебетата-момичета са сладки и ще съм щастлива, ако ми се случи някой ден да имам момиченце. Без много приказки направихме така, че се случи много бързо.

Не много свързано с темата, но са ми интересни жените, които смятат, че като си отворят устата и те "разкатаят" и "насметат", значи са спечелили спора. А всъщност изприказват един тон приказки, за да се самоубедят колко са прави- но реалността си остава същата, колкото и да те "насмитат".

И друго ми е интересно: това раждане на деца през година. Не знам доколко е здравословно, виж ако си започнеш отрано, може да си имаш един приятен период на почивка. Ето сега ако поискам трето, ще трябва да са с разлика, която няма да ми е много комфортна.