Не, не си измислям. Може да се увериш в това.
Това нещо е по - силно от мен. Краткото щастие не може да ми помогне.
В началото го приех добре, благодарение на близките си, тогава точно тръгнах на детска градина. Но на следващата година бях във втора група със нови деца и нова учителка. Децата от самото начало не искаха да играят със мен, учителката не ми обръщаше внимание и ми отказваше помощ, в часовете, когато майсторехме нещо. Нямаше как да не ходя на градина, видя ми се цяла вечност, докато свърши.
Един ден ми дойде в повече всичко, мислех че не ме искат за игра, защото не чувам и съм различна. Тогава реших повече да не ям, не ми се живееше.
Това беше първият ми сблъсък със дискриминацията и за съжаление не и последен.

Препоръчани теми