Малвина, да, наистина е 30 кг.
Не, не си измислям. Може да се увериш в това.
- Публикувана: 16 окт. 2013, 19:42 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2013, 18:39 ч.
Моля за чудо!
Признавам си, че вътрешно ми се искаше да си измисля...
Не, не си измислям. Може да се увериш в това.
И смяташ ли нещо да предприемеш?
Що се отнася до храненето - без любимия човек, без шастието и позитивизма, които имах тогава, нищо няма да стане.
Това нещо е по - силно от мен. Краткото щастие не може да ми помогне. Нямаш ли други любими хора, имам предвид приятели?
Истински приятели нямам за съжаление, имам само една приятелка, но дори и тя със добронамерените си съвети не може да ми помогне. Иначе книгите и музиката са единствените ми истински приятели.
Но нищо не може да ме накара да искам да живея пълноценно така, както любовта.
При мен се прояви отдавна, още като дете. Бах на 5, когато загубих половината си слух. В началото го приех добре, благодарение на близките си, тогава точно тръгнах на детска градина. Но на следващата година бях във втора група със нови деца и нова учителка. Децата от самото начало не искаха да играят със мен, учителката не ми обръщаше внимание и ми отказваше помощ, в часовете, когато майсторехме нещо. Нямаше как да не ходя на градина, видя ми се цяла вечност, докато свърши. Един ден ми дойде в повече всичко, мислех че не ме искат за игра, защото не чувам и съм различна. Тогава реших повече да не ям, не ми се живееше. Това беше първият ми сблъсък със дискриминацията и за съжаление не и последен.
В началото го приех добре, благодарение на близките си, тогава точно тръгнах на детска градина. Но на следващата година бях във втора група със нови деца и нова учителка. Децата от самото начало не искаха да играят със мен, учителката не ми обръщаше внимание и ми отказваше помощ, в часовете, когато майсторехме нещо. Нямаше как да не ходя на градина, видя ми се цяла вечност, докато свърши. Един ден ми дойде в повече всичко, мислех че не ме искат за игра, защото не чувам и съм различна. Тогава реших повече да не ям, не ми се живееше. Това беше първият ми сблъсък със дискриминацията и за съжаление не и последен. 
Нещо ... 
Авторката съм я чела още преди 5-6г във форума на Космополитън. Наистина има нужда от голяма помощ, но трябва да поиска и сама да си помогне...
Там се подвизава под ника Кити. Направо е знаменитост.
Авторката съм я чела още преди 5-6г във форума на Космополитън. Наистина има нужда от голяма помощ, но трябва да поиска и сама да си помогне...
Там се подвизава под ника Кити. Направо е знаменитост.
Полина, погледнах снимките ти във фасе бук и видях, много слабо, но усмихнато момиче, заобиколено с близки хора.
Имаш всички шансове да подобриш сдравето си - психическо и физическо. Очевидно е, че не си сама, а по-скоро се изолираш и търсиш външни причини за проблемите ти. Ясно ми е, че когато не си добре ти се иска да разчиташ на някой, но си на 29 и от писането ти е видно, че си интелигентна. Приеми, че ти трябва да поемеш по-голямата отговорност за себе си и за здравето си, защото близките ти могат само да те подкрепят, но не могат да случат промяната.
Остави я любовта за сега, тя може да се случи повече от веднъв и по някога не е това което си представяме.
Имаш всички шансове да подобриш сдравето си - психическо и физическо. Очевидно е, че не си сама, а по-скоро се изолираш и търсиш външни причини за проблемите ти. Ясно ми е, че когато не си добре ти се иска да разчиташ на някой, но си на 29 и от писането ти е видно, че си интелигентна. Приеми, че ти трябва да поемеш по-голямата отговорност за себе си и за здравето си, защото близките ти могат само да те подкрепят, но не могат да случат промяната.
Остави я любовта за сега, тя може да се случи повече от веднъв и по някога не е това което си представяме.
На снимките се правя на усмихната нарочно, заради оная крава............[/b]
И тук ли започваш?
Полина, познавам жена с анорексия - на 35г. е и е така от доста дълго. Не иска, няма воля да си помогне сама, а при излекуването на тази болест твоята воля е най-важното. Същото като да се откажат наркотици или цигари, трудно, но не е невъзможно.Трябва да го искаш, а след това ще дойде нова любов - колкото и да ти се струва невероятно сега, ще е по-силна от тази която си имала. Но първо започни да се лекуваш, спри да повръщаш, ако го правиш. Храни се, по малко, дори и да не ти се яде, на сила, по няколко пъти на ден, и то не да изядеш 3 фъстъка или резен ябълка - това не е ядене! Ядене е половин филия с малко супа, малък сандвич - и това поне 5 пъти за деня. Пиивай по малко бира, може да ти се услади с цаца или картофи... Нищо не си могла да видиш от живота, но като започнеш да се лекуваш, съвсем скоро - 2-3 месеца и ще видиш, че ще ти хареса да живееш, да се храниш, ще станеш по самостоятелна и здрава. Ще започнеш да излизаш сама... Само трябва да поискаш и да си наложиш на волята да ядеш и да не повръщаш. Другото ще се подреди неусетно.
Желая ти сила и успех
Към коментиращите - моля помислете преди да пишете, касае се за реален човек, с проблеми и, ако мнението ви не помага с нещо, може би е по-добре да го запазите за себе си.
Желая ти сила и успех
Към коментиращите - моля помислете преди да пишете, касае се за реален човек, с проблеми и, ако мнението ви не помага с нещо, може би е по-добре да го запазите за себе си.
Ами "оная крава" най вероятно не се интересува как се чувстваш, ти не си важна за нея, но си важна за себе си и близките ти и от теб зависи да промениш живота си ако го искаш. Както казах, на 29 не е редно да разчиташ на родителите си да те заведат на лекар, ако не си с много ясно изразена форма на disabilities. Ти пишеш грамотно и това води до мисълта, че не си невменяема, разбирам че имаш проблеми, но е време да си помогнеш малко и сама. След като можеш да пускаш стотици теми по форумите, можеш и да потърсиш специалист, когото да посетиш. Ние тук само можем да си пишем, но това не ти помага, макар че е разтоварващо.