Правеше ли казармата от мъжете повече мъже?

Да.

Няма две мнения!!!

Според мен трябва отново да бъде въведена, но с доста промени в нея, защото освен добрите навици, които създаваше у младежите имаше и доста порочни неща, като побоища, мизерия, гадна храна и др.

Трябва да я има основно, защото възпитаваше у едни по-черни от нас събратя чувство за работа и ги учеше на много неща. Почти цяла България е построена от строителни войски!!! И така едно цигане като излезе от казармата има някакъв занаят и знае какво е труд и може да си изкарва парите с него а не да мисли само какво да открадне и кой да измами!!!

С казармата ще се възпитат и на малко спорт, ранно ставане, оправяне на кревата и др. полезни неща за нашите деца, които като завършат училище са толкова унили, без желание за развитие и стремеж към нищо!, камо ли да продължат обучението си!

Навремето казармата беше и стимул за младежите да се учат и влизат в университетите, иначе в казарма а сега се влиза с 2.55 където си поискаш!


Със сигурност трябва да има и оправяне на условията и начина на преподаване и обучение в казармите, защото навремето имаше и доста недомислие. Дори и най-учения да влезне с 20 циганета в една стая, надали ще научи нещо освен ромски език

 Добре, я разкажи ти как лъска автомата в казармата?

Казарамата - фабрика за инвалиди!

„Информацията за смъртните случаи в Българската армия е поверителна и е такава не само у нас". Можете и да потърсите статистика за смъртността в МО и да ви я откажат. Да поговорите с войнишките майки. Или просто да се срещнете с лекар от Военна болница. Тези лекари определено имат какво да разкажат.
„При нас постоянно умират войници", казва д-р Х. Изрично е пожелал анонимност - „за да не си загубя работата". По думите му рядко в инцидентите липсва зла умисъл - като този с Данаил. Идвали предимно простреляни и пребити. В реанимацията още помнят Гошко от Строителни войски, който бил смазан от бой от сина на някакъв офицер: „Беше ритан в черния дроб. Единия ден беше контактен, даже поиска да извикаме жена му и да ги оставим сами. „Само за 5 минутки, а ние ще се завием под чаршафа" - така казваше. На следващия ден дробът му се спука и Гошко умря. Дойдоха много офицери, които ни „съветваха" да не говорим с никого за случилото се. Родителите на момчето уж искаха да се съдят, пък после се отказаха. Явно им бяха бутнали пари на ръка..." Д-р Х отпива кафе от бялата пластмасова чашка и добавя: „Та такива случаи колкото щеш".
 
В реанимацията на болницата идвали и много деца с опити за самоубийство. Някои от тях - заради системен психически и физически тормоз. Други - заради изнасилване... Не били рядкост и войниците със свръхдоза, главно хероин. В поделенията обаче имало широко потребление и на LSD и морфин. По-рядко, заради недотам достъпната цена, се правели поръчки на кока.
Според д-р Х от това колко войници са починали в болницата, било абсурдно да се правят заключения за смъртността в армията. „Първо - защото ние сме в София и при нас идват хора предимно от региона, второ, защото някои не доживяват да стигнат до болнично легло." И е прав.


Хроника на един съсипан живот
„Положи врат!". Антон, сега на 24, често чувал тази команда от началството си в казармата в Ямбол. Следвал силен удар с юмрук по тила, от който винаги му причернявало. Сега първото нещо, което забелязваш у Антон, е вдлъбнатината в черепа. И белегът от операцията - започва от дясното слепоочие и се губи в косата. Чак след това забелязваш други, „тривиални" неща от външния му вид. Например, че очите му са зелени.
Срещаме се в „Хепи", в центъра на Русе. Антон е дошъл с майка си и сестра си. От една страна - за морална подкрепа. От друга - просто болестта му изисква придружител.
„Бях в школа за радиотелеграфисти, но не се справях добре, защото нямах никакъв опит за разлика от другите момчета. Научих морзовата азбука за 10 дни, но приемах едва по 25 букви в минута... Това изнервяше сержантите и те ми измисляха най-разнообразни наказания. С часове да държа в ръце шкафче, пълно с книги. Да дежуря пред апарата по 24 часа... Стигна се дотам, че веднъж след команда „Падни за двайсет!" започнаха зверски да ме ритат - по главата, стомаха и врата. След това ме заплашиха, че ако не си мълча, едва ли ще остана жив..." И Антон не казва на никого. Нито на роднините си. Нито на лекарите, при които започва да ходи заради зачестилото причерняване. Известно време дори изкарва в болница. „И помня, че както си лежа, чувам морзовата азбука. Събуждам се и виждам, че на перваза на прозореца ми са кацнали две гълъбчета и гукат".
 
След няколко месеца по време на наряд Антон получава първия в живота си епилептичен припадък. Тежък, с гърчове на четирите крайника и пяна на устата. В сливенската Военна болница са категорични, че пристъпът е вследствие на травма на главата. Припадъците продължават. По настояване на майка му Антон е изпратен във Военна болница - София. За да бъде уточнена диагнозата му обаче, трябвало да се направи компютърна томография, но точно по това време скенерът бил „счупен". Шефът на катедра „Неврология" доц. Борислав Герасимов (по-късно скандално уволнен заради искане на подкуп от пациент) настоява Антон да се върне в поделението и да се уволни, след което отново да постъпи за лечение.
По това време 19-годишният Антон не знае правата си. От софийската Военна болница го изписват с диагноза съмнение за епилепсия. Което обаче не го прави болен от епилепсия. И така - на 10 януари 1998 г. Антон е уволнен поради изтичане на срока, а не поради болест, въпреки че всички епикризи доказват, че е заболял в казармата. Така той губи полагаемите му се обезщетения. Оттогава Антон се бори да ги получи по съдебен път (писал е дори до Страсбург). Напразно. По закон обезщетенията, които се полагат в неговия случай (30 минимални работни заплати на кадрови военнослужещ, или около 7000 лева), могат да се получат в петгодишен срок от датата на заболяването. До изтичането на петата година остават малко повече от 4 месеца.
 
Междувременно през 2001 г. припадъците на Антон зачестяват. Откриват му мозъчен едем, който спешно трябва да се оперира. По това време пристъпите са по 13 на месец. След операцията почти спират.
„От март насам съм имал три припадъка. Последният беше на 19 май. И повече няма да имам." - Антон изрича това с такава решителност, че настръхваш.
„Чувстваш ли се ограбен?" - въпросът се изплъзва от само себе си.
„Те ми взеха здравето, откраднаха ми всичко най-хубаво. На 24 съм, а избягвам да имам сериозна връзка. Притеснявам се, че ще получа припадък пред момичето. И да ти кажа - минавали са ми през главата мисли за отмъщение, ама няма смисъл. Всъщност не искам нищо освен тези, които ми причиниха това, да се мъчат ей така, както аз се мъча. Да ходят по доктори, да се записват в бюрото по труда. Да падат по светофари, по улици, да се гърчат..."
„Влюбен ли си?"
„О, да. От доста време. Но тя си има приятел. Дали знае? Мисля, че подозира. Но не знам кога ще събера смелост да й го кажа."
В малката портиерска стаичка - работното място на Антон, има един-единствен плакат - на „Фиат Стило". „Автомобилите са част от мен, те са моята страст, а сега не трябва да карам кола", усмихва се горчиво той. После обаче бърза да сподели радостната вест - успял е да подпише двугодишен трудов договор със сегашните си работодатели. От които получава точно 80 лева на месец.
 

Въпросите
„Трябва ли да поддържаме армия, ако на практика тя не е нищо друго освен фабрика за инвалиди?". Според Любо, когото намираме в онлайн-форума „Военни" в Dir.bg, това е основният въпрос, на който трябва да се отговори. Самият Любо се е уволнил съвсем скоро - през март. Първата му задача след стъпването в поделението била да научи правилните отговори на един своеобразен диалог. А именно:
 
Стария: Редникът?
Новобранецът: Р-к Бомбаров.
С: Зодия?
Н: Камила.
С: Каква камила?
Н: Бясна.
С: Газ?
Н: Уволнение за вас, к*р за нас.
Гаврата, представяна като част от посвещаването в казармената субкултура, продължава в този дух още доста време. Въпросите винаги са едни и същи, отговорите - също. Ако новобранецът не отговори „правилно", се наказва от стария, най-често с „ЕДНО - клякаш, ДВЕ - ставаш." Наказанието може и да е по сурово - например бой, ако старият е в настроение. „А иначе между бомбе, камила и камила бясна няма разлика - обяснява Любо, - и трите означават новобранец." Самият Любо счита времето си в казармата за тотално изгубено. „Уж трябваше да ни преподават военна и специална подготовка, но офицерите ги мързеше и занятия не се провеждаха. Вместо това винаги имаше нужда от хора да свършат някоя работа." Преди да влезе в стройните редици на армията, Любо вземал чисто по 400 лв. на месец. Сега, два месеца след уволнението, още не може финансово да стъпи на крака.
 
Според Любо в армията се водят няколко войни - „нови - стари", „кадрови - наборни" и „висши военни - подчинени". А на този етап прословутата Реформа служела като масло в огъня - несигурните за постовете си кадри изливали „демотивацията" върху главите на тези под тях, последните си го изкарвали на по-низшестоящите и така - докато се стигне до новобранците.
 
Всъщност въпросът с огромния брой инциденти в армията е част от един по-голям проблем - а именно, че тя не е ефективна. Срещали ли сте човек, който през време на службата си да е стрелял повече от три пъти? Положителният отговор би бил изненадващ. Според един познат военните всъщност са абсолютни пацифисти - в казармата просто не те учат да се биеш. В пацифизма, разбира се, няма нищо лошо, но въпросът е защо държавата трябва да плаща за това. Кому е нужно да се изливат милиони, за да може хиляди редници да се обучават как да си оправят леглото, да ядат много бързо, да си зашиват якичките, да проверяват дали имат носна кърпичка и огледалце, да лазят по поляните, да падат за двайсет, да подстригват тревата с бръснарски ножчета, да крещят „Тъй вярно", да правят сапунка и оборка, да дават наряд. Защо трябва да плащаме, за да може комплексари да прилагат криворазбраната си дисциплина, която от време на време да дава „засечки" - поредния случай на военноинвалид от мирно време. Защото отиването в казармата е една инициация, при която момчето се превръща в мъж? Ама, разбира се, как. Железен аргумент в полза на Голямото Губене на Време.

Нешов
темата е друга пич....
Разбирам че имаш какво да кажеш, за казармата по мирно време
Закона е такъв- ще спазваш го, влиза в устава..... Несъвършена е системата, но друг начин няма да поддържаме почти санитарни въоръжени сили 
Хубавото е това, че не се е налагало да те пращат да защитаваш Родината, защото тогава ще видиш - кон боб яде ли.
Виж какво се случи на обикновените войничета в Турция на мостовете....Някои ги прибраха без глави...Дори с телата им са се гаврили...
Нашата армия никога не е пращала децата ни на заколение.
 


--------------------
  Темата е изчерпана, защото " ръкавицата" е хвърлена върху дамите...
А и докато имаше казарма имаше Мъже, ся сякаш  по-рядко се намират такива ....
То това е достатъчно да приключим темата....

Маманет,
то е ясно, че такава глупост като връщане на казармата няма да се случи в България, просто поредната малка партийка /ВМРО+некви патриоти/, която иска да се нареди на хранилката от Москва. Къде успешно - къде не, в крайна сметка рублите свършиха.

Но! Нека да се върнем на темата "Правеше ли казармата от мъжете повече мъже"?

Аз като мъж, признавам си, вероятно не вкарвам същия смисъл в "повече мъж" какъвто една жена вкарва. За мен като мъж нещата стоят простичко - "повече мъж" означава: моите мустаки са х - неговите 2х, моите шамари с х - неговите 2х, моя муй е х - неговия 2х, моя цвят на колата е бордо - неговият е сив мат, аз мога да набия Гошо и Пешо, той може да ги набие с братовчедите им... 

Но една жена какво вкарва като смисъл в израза "повече мъж" - идея си нямам!?! Там нещата, предполагам, са много сложни.
Та - хайде да си изясним понятният апарат преди да дискутираме.  Какво е "повече мъж"? От женска гледна точка.

Нещата са много прости ... от женска гледна точка.
Секрета е ОТГОВОРНОСТ. Поема ли мъжа отговорност за действията си...
Казармата определено много работеше за това... Отговорност да лъснеш ботушите на старото, Отговорност да бръснеш портрета на Ботев /Царство му небесно!/.
Отговорност да си оправяш леглото, шиеш копче, имаш кърпичка ...
Отговорност да завършиш дадено мероприятие...
Ми то, ако това не е школа за живота....Здраве му кажи!

Ако говорим сериозно за отговорност - тези качества се придобиват в семейството на първо място. Ако семейството го е възпитало като михлюз - той и вътре си остава михлюз. След казармата просто е михлюз с умения за пришиване на кръпка и белене на картофи. Все едно не ги виждате тези михлюзи, служили по 2 години+ около вас.

Сори - Нешов,
Ама опазил ме Господ, не попаднах на такива хора, за които говориш... Всички, които са около мен са читави хора и всички са имали не лесна казарма. И лошо няма да чуеш от тях за казармата. Все се хвалят с постиженията и приятелите, които имат...Казах по рано, че се издирихме скоро с един от тях...
Относно сегашните лигльовци, често по-зрелите мъже казват- "Ах, казарма, казармаааа!!!" ....това ясно сочи къде се калява стоманата.
----------------------
За възпитанието на семейството...
Да,  докато са деца и им даваш дребни за сладолед- СЛУШАТ!   
Като пораснат- трябва школа ... Или казарма или здраво бачкане...
Днес и  двете условия липсват на младите хора и им е трудно да пораснат ... 


 

Сори, ама - това е поредният ярък пример как по-застаряващото поколение опитва да прехвърли отговорността за своите неудачи и провали върху системата/държавата. Училището е виновно, после липсата на казарма е виновна, после нещо друго ще му е виновно - все някой друг е виновен. Този пост-социалистически рефлекс на сляпо доверие в системата, че ще ти изучи децата добре, че и ще ги възпита, че и ще ги направи мъже е, казано с най-меки думи, жалък и ретрограден. Ако семейството се проваля във възпитанието, къде поради ниско ниво на образованост, къде поради чист мързел в масовият случай - какъв дефицит на интелект трябва да демонстрираш, че да си помислиш, че стр'шина Гошо Пияндето от с.Долно Уйно ще направи от младежа мъж!?!
Не е функция на държавата  да отгледа и възпита добре отрочето ти, да го научи на труд, честност, усърдие и прочие добродетели. Това е твое задължение. Като написа - ОТГОВОРНОСТ - ако си го възпитала до 19 години като безотговорен, пълно безумие да очакваш, че казармата ще ти го изплюе отговорен.
Децата ни са си наша отговорност, ние родителите трябва да ги научим на морал, отговорност, усърдие, упоритост, труд. Това са част от качествата, които водят след себе си успеха, доброто заплащане и по-добрите условия на живот. И ги постигаш сам, не чакаш държавата да ти подметне нещичко.

Ох, Нешов ....уморени сме не от годините Нешов... 
Баба ми е на 92 год.  и още има мерак да изглежда хубава и спретната. 

И не става въпрос за моите деца.
А за тези дето вървят по улицата- разни продупчени, нашарени, дрогирани, въоръжени и пр не земляни. Готови за една забележка в градския транспорт, да окървавят целия трамвай... че и повече дори...Тях държавата трябва да възпита, като развива обществото, чрез нейните механизми и морал. 

Оставям те...защото ми звучиш като третокурсничка по психология от НБУ ...
/Да си изметем първо нашия двор... - АЙ, сиктир бе!!!  /
 

Ох, маманет, ти какво си се загледала  по хорските деца, пък че и лоши били!?! В казарма ще ги праща, може би в дисцип, що пък не направо на кариерата - където с бой фелдфебелът ще ги оправи. Ами да - какви са тия дългокоси младежи по улиците - бой в районното и стригане до голо. Слушат упадъчна музика - изключване от училище и изпращане за принудителен труд. Лак на ноктите - изселване. Боже! Гадни неформали - бой вашта мама?! Много ще е интересно да се разбере твоите деца вървят ли по улицата, като нашите, или прелитат отгоре!?!
Знам и те разбирам, че е много трудно та застанеш пред огледалото и да кажеш "АЙ, сиктир" на себе си. По е лесно да мрънкаш срещу държавата.
Държавата и казармата в частност няма да ти оправи децата, нито твоите, нито тези на другите - само ще  ги изкара още по-големи инвалиди.

Българската казарма, изградена по руски образец може само и единствено да осакати децата, нищо друго не може да направи. От момчето мъж в казармата няма да стане, инвалид много вероятно.


...А какви примерни, стройни и спретнати младежи имаше едно време. Ех, от кръжок в кръжок прелитаха и от художествена самодейност в тимуровска команда...

Нешов, айди стига с тия анализи тип НПО.
Аз един инвалид от казармата не познавам, служил съм в бойно поделение, брат ми беше граничар, баща ми ВВС.
Казармата учи на ред и дисциплина, дори на оцеляване в полеви условия.
А от тия сегашните путки (да не се бърка с женски полов орган) целите нарисувани, с бради като на мъжете нищо не става. Дори за служители/работници не стават. Но в петък следобяд са първи на бариерата а в събота първи на изхода на София. После що заплатите им били 600-800 лв. И тия са им много, щото са путьовци. На мъжете служили в армията определено може да се разчита
Сега разбра ли Маманет какво иска да ти каже...

Не съм съгласна с горното мнение.
Вчера имаше погребение и гледах от прозореца. Погребаха лудия от съседния вход. Беше едър и много агресивен, последната година не го бях виждала, упоявали го и спял почти денонощно. Хората, които живеят отдавна в блока, го помнят като дете. Бил съвсем нормален, но в казармата го тормозели и полудял. Майка му хем се срамуваше от него, хем страдаше видимо, хем се боеше да не направи някаква пакост на някого, ако го ядоса, и затова му биеше инжекции успокоителни, че накрая беше станал много нервен. И сега умря. Вчера плачеше, докато качваха ковчега. Помислих си за миг за тях, какъв ужас е бил живота им последните двадесет и няколко години! Вместо синът й да е в помощ на стари години, тя се чудеше какво да го прави, нямаше нормален живот, само гадости. Чух бабката под нас да коментира така: отърва се, отърва и близките си. Ей така анализираха хората живота му..... И, по дяволите, съвсем правилно казано. Заради някаква си казарма. Заради глупостите на предишната власт. Заради.....и аз не знам какво....
Няма да се върне предишната тъпота, сигурна съм. Някой се мъчи да си четка имиджа, че идат избори, парченце от баницата да падне Затова вадят от гардероба старите скелети разни популисти като каракачанчето. Пфу! Мизерници!

 
Всеки ден има погребения на десетки обесени, скочили от блок, прерязали вени те си и още хиляди  хора загубили надежда и вяра. 
Вади статистиката и с Нешов коментирайте-  ръста на самоубийствата ....преди и сега...
Ще се ужасиш от размера...повече от колкото можеш да предположиш...

Виждам, че много се забавлява със система, която работеше ...
Без да и правя реклама- голата истина...